Решение № 3197 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 914/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 2в, ал. 2 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Г. Т. Т., чрез упълномощен адв. Р. Рачева, срещу решение 553/01.12.2023 г. постановено по адм. дело 401/2023 г. по описа на Административен съд Плевен. В касационната жалба са релевирани съображения за неправилност на атакувания съдебен акт като необоснован и в противоречие с приложимия материален закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за уважаване на предявената пред административния съд искова молба. С касационната жалба и с допълнителна молба по делото от 27.03.2024 г. е отправено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/. По искане на касационния жалбоподател с определение по хода от 09.04.2024 г. делото е спряно до окончателното произнасяне на СЕС по дело С-369/2023 г. След като по делото е приложено Решение от 19.12.2024 г. по дело С-369/2023 г., с определение от 09.01.2025 г. производството по настоящото дело на ВАС е възобновено. Ответникът Министерството на земеделието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Колева, с отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и на искането за отправяне на преюдициално запитване. Ответникът Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц. Христова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за недопустимост на искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът Върховен административен съд, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Дякова в писмен отговор и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователността на касационната жалба, както и за недопустимост и неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване. Претендира разноски по делото по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване. С касационната жалба и с писмени бележки касационният жалбоподател е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси относно: 1. Приложимият в конкретния случай през 2016 г. регламент за определяне на икономическия размер на земеделските стопанства; 2. Начина и метода при определяне на икономическия размер на земеделските стопанства; 3. Правата, придобивани от частноправните субекти земеделски стопани, на основание задължение на институциите към техните стопанства в заявените като нарушени регламенти. С искането не са посочени конкретни норми на съюзното право, които да бъдат тълкувани в контекста на национална правна уредба. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС касационният съдебен състав на ВАС, Четвърто отделение, приема, че в случая не са налице предпоставките за уважаване на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. На първо място, националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, няма задължение за отправяне на преюдициално запитване до Съда, когато установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от СЕС, както и ако правилното прилагане на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение. Възможността за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде преценявана с оглед специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебните актове в рамките на Съюза /така: СЕС, решение от 4 октомври 2018, Комисията/Франция (Prйcompte mobilier), C-416/17, ECLI:EU:C:2018:811; СЕО, решение от 6 октомври 1982, CILFIT/Ministero della Sanitа, 283/81, ECLI:EU:C:1982:335; СЕС, решение от 9 септември 2015, Ferreira da Silva e Brito и др. C-160/14, ECLI:EU:C:2015:565; решение от 28 юли 2016, Association France Nature Environnement, C-379/15, ECLI:EU:C:2016:603/. На следващо място, посочените в чл. 267, ал. 3 ДФЕС юрисдикции (тези, чиито решения не подлежат на обжалване) имат също право на преценка, както всяка друга национална юрисдикция, дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да могат да се произнесат с решение, като те не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е изцяло ирелевантен, тоест ако отговорът му, независимо от това какъв е той, не би могъл по никакъв начин да повлияе на решаването на спора по делото (СЕС, решение от 15 март 2017, Aquino, C-3/16, ECLI:EU:C:2017:209). Следва да бъде отбелязано също, че когато националната юрисдикция установи, че надлежното прилагане на съюзното право е толкова очевидно, че не оставя място за каквото и да е основателно съмнение, може да не изпълни задължението за сезиране на СЕС (СЕО, решение от 6 октомври 1982, CILFIT/Ministero della Sanitа, 283/81, ECLI:EU:C:1982:335). Тълкуването на общностно право и цитираната практика се обосновават и с теорията за ясния акт, според която е ясно, че не е необходимо тълкуване на разпоредбата. Следва да се отбележи, обаче, че така посочената теория е ограничена от СЕС, поставяйки граници при нейното прилагане, а именно, че преди националните съдии да стигат до нейното прилагане, следва да бъдат взети предвид характеристиките на съюзното право. Тези характеристики са свързани с многообразието на езиковите версии, които са еднакво автентични, автономията на понятията във връзка с националното право, необходимостта да се тълкува всяка разпоредба в нейния контекст, а именно на съвкупността от разпоредби, в които е включена и в светлината на всички принципи на правото на Съюза, неговите цели и неговото развитие. По приложението на тази теория СЕС се е ограничил до това да припомня на запитващата юрисдикция тази съдебна практика, като се ограничава до формулата, че правилното прилагане на съюзното право трябва да е толкова очевидно, че да не оставя място за разумно съмнение /СЕО, Решение от 17 май 2001, TNT Traco, C-340/99, ECLI:EU:C:2001:281, т. 35 и СЕО, Решение от 30 септември 2003, Kubler, C-224/01, ECLI:EU:C:2003:513, т. 118/. По изложените аргументи, настоящата инстанция приема, че се намира в хипотеза на достатъчно ясна разпоредба относно поставените от касатора въпроси, които предвиждат начина на изчисляване на икономическия размер на земеделското стопанство и възможността за извършването на проверки по изпълнение на плана на младите фермери. Законодателството на Република България, касаещо съдебния спор, е хармонизирано с разпоредбите на правото на Европейския съюз. В случая, за бланкетните споменавания в касационната жалба на регламент ЕО 1242/2008 и регламент ЕС 2015/220, следва да се посочи, че същите са ясни и не будят никакво съмнение за правилното им приложение. Впрочем, по същността на така формулираните въпроси, ВАС намира, че с искането на отговор по тях, касаторът търси произнасяне по фактите, относими към съответния правен спор, висящ пред националния съд, т.е. СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на националния орган по подпомагане на земеделски производители, което освен, че е недопустимо, е предмет на съдебен контрол от компетентността на националните съдилища. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба и да се отнася до тълкуването или валидността на ПЕС, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство, в какъвто смисъл са оплакванията в касационната жалба и в искането. Ето защо в настоящия случай не е налице основание Върховният административен съд да отправи искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Предвид посоченото искането за отправяне на преюдициално запитване, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Плевен е образувано по исковата молба, подадена от Г. Т. Т., [ЕГН], с която е предявен иск с посочено правно основание чл. 2в ЗОДОВ и цена в общ размер 32 534 лв. против Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ и Върховен административен съд /ВАС/. В исковата молба се твърди, че в резултат на административен акт - Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията 01-153-6500/824 от 28.10.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ Плевен по мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. , издаден при неправилно тълкуване и прилагане на регламенти на Европейския съюз, свързани с начина и периода на изчисляване на икономическия размер на стопанствата по мярка 112, и на постановено от третия ответник решение 6075/10.05.2018 г. по адм. 7864/2017 г. на ВАС на РБ при съществено нарушение на правото на Европейския съюз, с което решение жалбата против този административен акт е отхвърлена, на ищеца са причинени вреди. Като нарушени норми от правото на ЕС са посочени чл. 3 Договора за ЕС /предишен чл. 2 от ДЕС/; чл. 21 Договора за функционирането на ЕС /предишен чл. 18 от ДЕО/; чл. 45 Харта на основните права на ЕС; чл. 1, 3, 7, 14 и 40, 41, 42 Директива 2004/38/ЕО на ЕП и Съвета от 29.04.2004 г., чл. чл. 1, 2, 3, 4, 18, 19 Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13.12.2004 г.; чл. 8 Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 г.; чл. 26 Регламент (ЕО) 1122/2009 на Комисията. За твърдените нарушения на правото на ЕС от тримата ответници са претендирани обезщетения за вреди, както следва: Парична сума в размер 24 446 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и представляващи втората част от сумата по проекта, коректно изпълнен до 15.11.2016 г., т.е. датата на връчване на Уведомително писмо 01-153-6500/824, ведно със законната лихва от 07.01.2017 г. до датата на окончателното плащане на задължението; Сума в размер 1088 лв., представляваща разноски пред Административен съд Плевен, ведно със законната лихва от 01.03.2017 г.; Сума в размер 7 000 лв., представляваща обезщетение за последица от действия на Държавен фонд Земеделие, ВАС и МЗХ, нарушаващи правото на ЕС. След указания на първоинстанционния съд ищецът е конкретизирал и уточнил исковата си молба, като заявява, че претенцията му по отношение МЗХ се основава на противоречието на чл. 29, ал. 3 Наредба 9 на министъра на земеделието и продоволствието от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Създаване на стопанства на млади фермери по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 9/2008 г., Наредбата/ на посочените в исковата молба норми на ЕС; претенцията в размер 7000 лв. е за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в стрес от спиране на проекта, довел до емоционален и нервен срив, чувство за безизходица и отчаяние, усещане за несправедливост, депресия и изолация, като претенцията е за обезщетение от 7000 лв. неимуществени вреди за периода 09.05.2020 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва. По отношение на фактите съдът е установил, че на 15.11.2016 г. - четвъртата година от петгодишния проект, чрез нотариус, на ищеца е връчено уведомително писмо за отхвърляне на плащанията 01-153-6500/834 от 28.10.2016 г., в което директорът на ОД на ДФЗ Плевен заявява, че спира проекта с мотив - неспазване на договорни и нормативни задължения, тъй като ищецът не живее на постоянен и настоящ адрес в общината, където извършва подпомаганата дейност, или в съседна на нея община, неподдържане на стопанство от минимум 4 икономически единици и липса на увеличение с още най- малко 4.5 икономически единици към периода на проверка на бизнес плана, неосигуряване на достъп до обекти, документи и непредоставяне на поискана информация, свързана с осъществяването на подпомаганата по проекта дейност. Това писмо е обжалвано пред съда, който с решение 210/25.05.2017 г. по 42/2017 г. на АС Плевен го е отменил. След касационно обжалване, решението АС Плевен е отменено с решение 6075/10.05.2018 г. по адм. 7864/2017 г. на ВАС, Четвърто отделение, и е отхвърлена жалбата на Г. Т. против уведомително писмо 01-153-6500/824 от 28.10.2016 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие в град Плевен. След изясняване на относимите към правния спор факти въз основа на събраните по делото доказателства, с оспореното пред ВАС решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявената на посоченото в нея основание по чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ искова молба и е осъдил Г. Т. Т. да заплати на ответните страни сторените от тях разноски в производството по делото. За да достигне до този правен резултат административният съд е изложил мотиви, че в случая отсъства първата задължителна, кумулативна предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на държавата по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като липсва допуснато от всеки един от ответниците нарушение на правото на ЕС. Конкретно, съдът е приел, че така посочените правни норми от съюзното право не предоставят права на частноправни субекти, а дават дефиниция за стандартен производствен обем, за икономически размер, метод на определянето му, период за който следва да се отчита изпълнението на поетите ангажименти, като съдът съобразява, че тези норми на правото на Съюза още са основа за контролните органи на държавите-членки при определяне правилата за отпускане, контрол, заплащане на подпомагане по европейски мерки за подпомагане на земеделски производители, както и че с поетия с договора ангажимент молителят се е задължил с условията на този договор да развива стопанството с оглед характера на подподамагането по мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007-2013 г. и целите на самата мярка, поради което не е налице нарушение на правото на свободно движение и пребиваване на територията на държави-членки, както и на правилото за насърчаване на равенството между половете и недопускане на дискриминация. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При вярно установена фактическа обстановка, обусловена от приобщената пред първата инстанция доказателствена съвкупност, административният съд е извел правилни крайни изводи за недоказаност и неоснователност на исковите претенции. Касационната инстанция напълно приема фактическата установеност от съда като по делото липсва спор относно фактите, поради което съставът на ВАС счита за ненужно възпроизвеждането на мотивите на първостепенния съд относно приетите за установени факти в настоящото решение, с оглед предвидената затова възможност в чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правните изводи на административния съд за недоказаност и неоснователност на исковите претенции са обосновани от данните по делото, като при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за противоречие на атакуваното решение с приложимия материален закон. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като при липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. Разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ /обн. ДВ, бр. 94/2019 г./ урежда разглеждането на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Съюза. Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС, а според чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ - когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото е административен съд, ВАС или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. По аргумент от чл. 203, ал. 3 АПК за имуществената отговорност и за допустимостта на исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, уредена на свой ред в чл. 340, § 2 Договора за функционирането на ЕС /ДФЕС/. Задължението на държавата да поправи вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията й, произтичащи от Договорите /разбирани като Договор за Европейския съюз - ДЕС и ДФЕС/ е един от основните принципи на правото на Съюза, провъзгласен за първи път в цитираното и в оспорения съдебен акт решение на Съда на Европейските общности /СЕО, сега СЕС/ от 19 ноември 1991, Francovich и Bonifaci/Италия, C-6/90 и C-9/90, ECLI:EU:C:1991:428/. В т. 36 от решението, съюзните съдии, осланяйки се на чл. 4, § 3 от ДЕС /тогава чл. 5 от ДЕО/, постановяват, че държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. Уточнено е, че принципът за отговорността на държавата за причинените от нея вреди на частноправните субекти, вследствие на нарушения на общностното /сега съюзното/ право, е присъщ на системата на Договорите. В последвалата решението по делото Francovich практика на СЕС, в т. ч. и в актуалната му юриспруденция, са изведени условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, като трайно застъпено и безпротиворечиво в тази практика е прието, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия, а именно - нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда /виж СЕО, решение от 5 март 1996, Brasserie du pкcheur/Bundesrepublik Deutschland et The Queen/Secretary of State for Transport, ex parte Factortame и др., C-46/93 и C-48/93, ECLI:EU:C:1996:79, т. 51; СЕС, решение от 7 юли 2022, F. Hoffmann-La Roche и др., C-261/21, ECLI:EU:C:2022:534, т. 58; СЕС, Решение от 10 март 2022, Grossmania, C-177/20, ECLI:EU:C:2022:175, т. 69 и СЕС, Решение от 23 ноември 2023, Right to Know, C-84/22, ECLI:EU:C:2023:910, т. 75/. Съответно, на доказване в подобно исково производство подлежат посочените предпоставки, всички твърдени в исковата молба факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и на техния размер. При това посочените условия следва да са налице кумулативно при липсата на което и да е от тях, не може да бъде ангажирана отговорността за вреди на ответника, съответно ответниците. Съгласно данните по делото, анализираните основни положения на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти от съществено нарушение на правото на Съюза, налагат тъкмо формираните от първоинстанционния съд изводи за липсата на осъществени от ответните страни по делото нарушения, а още по-малко същите да са достатъчно съществени. В оспорения съдебен акт са тълкувани правилно сочените от молителя като нарушени чл. 3 Договора за ЕС /предишен чл. 2 от ДЕС/; чл. 21 Договора за функционирането на ЕС /предишен чл. 18 от ДЕО/; чл. 45 Харта на основните права на ЕС; чл. 1, 3, 7, 14 и 40, 41, 42 Директива 2004/38/ЕО на ЕП и Съвета от 29.04.2004 г., чл. чл. 1, 2, 3, 4, 18, 19 Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13.12.2004 г.; чл. 8 Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 г. и чл. 26 Регламент (ЕО) 1122/2009 на Комисията. ВАС напълно споделя изводите на съда, че тези норми не предоставят права на частноправните субекти, а създават правилата за конкретна дейност на компетентните подпомагащи институции, вкл. задължения за държавите-членки за транспониране на съюзното право и съобразяване на националното законодателство с него. Искането на молителя за присъждане на обезщетение за вреди всъщност почива на следните факти, по които е постановено и окончателно съдено решение 6075/10.05.2018 г. по адм. 7864/2017 г. на ВАС, Четвърто отделение, като е отхвърлена жалбата на Т. срещу Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията 01-153-6500/824 от 28.10.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ, и по които факти не е налице спор и в настоящото съдебно производство Уведомителното писмо е издадено въз основа на заповед 03-150-РД/527 от 28.10.2016 г. на Директора на ОД на ДФЗ Плевен, с която е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор 15/112/08302 от 06.11.2012 г. на Г. Т., с мотиви: Ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено в т. 4.4., б. А и б. Й, във връзка с т. 4.7. от Договор 15/112/08302 от 06.11.2012 г. и чл. 9 ал. 1 т. 8, чл. 14 ал. 1 и ал. 4 Наредба 9/2008 г. икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4,5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана и дори не се поддържа минимално изискуемия размер на стопанството от 4 икономически единици; ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено в т.4.7., във връзка с т.4.25 от същия договор и т.4.6, изразяващо се в неосигуряване в достъп до обекти, документи и непредоставяне на поискана информация, свързана с осъществяване на подпомаганата по проекта дейност; ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено с т.4.4 буква З, във връзка с т.4.28 и т.4.7 от същия договор и чл. 29 ал. 3 Наредба 9/2008 г. не живее на постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините, където извършва подпомаганата дейност или в някоя съседна на тях община. Изпълнението на задълженията на Т. по Договора 15/112/08302 от 06.11.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е било предмет на съдебно производство във връзка с обжалването на Уведомителното писмо за отхвърляне на плащанията, а подвеждането на условията, при които е подписал договора, и последващите констатации на органа, след проведените проверки, относно изпълнението на договора, в исково производство за достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, правилно е прието от първоинстационния съд за неоснователно. Съдът правилно е установил съдържанието и е тълкувал предписаните правила за поведение с посочените по-горе норми на ПЕС, вкл. Регламент (ЕО) 1242/2008 и Регламент (ЕО) 2015/220, относно създаването на правилата за определяне на икономическия размер на земеделските стопанства и на задълженията на институциите. По приложението на концепцията за икономическа единица на стопанството по Мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери" и по приложението на разпоредбите на Наредбата не е извършено нарушение на правото на ЕС, поради което и искът се е явил неоснователен. Изложените в касационната жалба фактически оплаквания относно проверките и осигуряването на достъп до документи също не могат да бъдат споделени, доколкото освен че са приети от Т. с подписването на Договора, то същото е предвидено и с Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. Съгласно чл. 26, т. 4 от Регламент за изпълнение 809/2014, когато някои критерии за допустимост, ангажименти и други задължения могат да бъдат проверени единствено през конкретен период от време, проверките на място може да изискват допълнителни посещения на по-късна дата. Граматическото и систематичното тълкуване на посочената разпоредба налага извод, че нормата съдържа възможност за широка дискреционна власт на административния орган по нейното приложение, като следва свободна преценка спрямо фактите за всеки конкретен случай, дали е необходима допълнителна проверка на по-късна дата. Това се дължи на обстоятелството, че чрез проверките се цели да се установи действителната обработка на стопанството от младите фермери, за да може финансовите средства да бъде преразпределяни обосновано, на база изпълнение на плана, с което се постигат и целтите на регламентите. По тези съображения, ВАС намира касационната жалба за неоснователна, тъй като не е налице неправилно приложение на правото на ЕС - съответно не е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ. По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав на ВАС, Четвърто отделение, счита, че оспореният съдебен акт е правилен и при липсата на установени касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора основателни се явяват своевременно заявените претенции на процесуалните представители на ответниците за присъждане на разноски. При това касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ и ВАС сумата от по 300 лв. за всеки, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от състава размер на основание чл. 24, изречение второ от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/. Не е налице хипотезата на чл. 13, т. 2 от НЗПП, предвид което искането на процесуалния представител на ВАС за присъждане на сумата 50 лв., заявено в т. 1.1. от представения списък на разноските, съставът преценява като неоснователно. По тези мотиви и липсата на установени пороци на оспорения акт, атакуваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,