Решение № 4005 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11151/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи София (ОД на МВР София) срещу Решение 1199/ 17.10.2023 г., постановено по адм. дело 750/ 2023 г. на Административен съд- София- област (АССО), с което същата е осъдена да заплати на К. Василев обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди, претърпени от незаконен арест, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2022г. до окончателното изплащане, и са присъдени в полза на К. Василев разноски в размер на 321 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на решението в обжалваната част- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Смята, че неправилно първостепенният съд е счел при условията на пълно и главно доказване за установени всички предпоставки на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Излага доводи, че размерът на присъденото обезщетение от АССО за неимуществени вреди в размер от 2000 лева е силно завишен и не съответства на справедливостта.

Иска се отмяна на решението, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят изцяло исковите му претенции против ОД на МВР София за претърпени имуществени вреди.

Ответникът- К. Василев в подадения писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез адвокат С. Манолова оспорва твърденията на касатора. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и необоснована. Съответно иска да се потвърди решението, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението в осъдителната му част с оглед направеното касационно оплакване, прие следното:

Производството пред административния съд е образувано при повторно разглеждане на иска, след като с Решение 5842/ 05.06.2023г. по адм. дело 10472/ 2022г. на ВАС, на основание чл. 222, ал.2 т.1 от АПК, е отменено Решение 876 от 30.08.2022г. по адм. дело 205/ 2022г. по описа на Административния съд- София област в ЧАСТТА, с която Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи София е осъдена да заплати на К. Василев обезщетение в размер на 1000 лева за неимуществени вреди, претърпени от незаконен арест, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2022г. до окончателното й изплащане, както и в частта на присъдените в полза на К. Василев разноски в размер на 626 лева.

Делото е върнато на съда за ново разглеждане в тази му ЧАСТ.

При това административният съд повторно е разгледал исковата молба на К. Василев, с която срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи София съобразно отменената част на съдебното решение, е предявен иск против ОД МВР- София за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца неимуществени вреди в размер на 3 800 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. 347зз-136 от 13.08.2021 г., издадена от полицейски орган при РУ Пирдоп, към ОД МВР София, отменена по съдебен ред.

Административният съд с оспореното пред настоящата касационна инстанция решение осъдил ОД на МВР София да заплати на К. Василев обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди, претърпени от незаконен арест, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2022г. до окончателното изплащане, и са присъдени в полза на същия разноски в размер на 321 лева. Отхвърлил исковете за обезщетяване на неимуществени вреди и за присъждане на законната лихва върху съответната част от главницата над 2000 лева до пълния предявен размер от 3800 лева.

Административният съд за да достигне до този резултат установил, от фактическа страна, че със Заповед за задържане на лице с рег. 347зз-136 от 13.08.2021 г., издадена от младши автоконтрольор Ф. Кенанов при РУ МВР - гр. Пирдоп, към ОДМВР- София, Василев е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена за това, че на 13.08.2021 г., след като е реализирал ПТП, като е самокатастрофирал и в резултат на това е тестван на употреба на алкохол и наркотици, се установило наличие на тертахидроканабинол във взетата му проба. Василев фактически е задържан от 12.04 часа на 13.08.2021 г. за срок до 24 часа, след което е освободен в 17.28 часа на същата дата.

По жалба на ищеца издадената заповед за задържане била отменена с влязло в сила Решение 91 от 23.11.2021г. по НАХД 198/ 2021г. по описа на Районния съд- Пирдоп.

Съдът в отменителното решение се позовал на липсата на вписване в заповедта на съотносимата законова норма и посочване, че са налице данни да е извършено престъпление- управление на МПС, след употреба на наркотични средства. Обсъден е и факта, че макар проверката с техническо средство да е отчела наличието на наркотично вещество, такова не е установено при последващо извършеното химико- токсикологично изследване на взетите биологични проби от кръв и урина. С Постановление от 29.10.2021 г. на Районна прокуратура- Пирдоп било прекратено и образуваното срещу Василев Досъдебно производство 138/ 2021 г. за престъпление по чл.343б, ал.3 НК.

По делото относно твърденията за вреди били разпитани двама свидетели и било изслушано заключение на психологическа експертиза. Въз основа на тях административният съд установил, че вследствие на незаконното му задържане ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди.

От правна страна съдът приел, че при условията на пълно и главно доказване, били установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Относно размерът на обезвредата посочил за база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди: икономическият растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Отчетени били възрастта на ищец, който е бил на 22 години, периода на самото задържане, както и периодът, през който е отшумявало негативното преживяване. Поради това по справедливост обезщетението за незаконното му задържане за така претърпените неимуществени вреди било определено в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2022г. до окончателното изплащане.

Касационната инстанция намира, че съдебното решение в едната част е недопустимо, а в останалата правилно.

1. При първоначалното разглеждане на делото съдебното решение, на административният съд е обжалвано само от ОД на МВР София в ЧАСТТА, с която дирекцията е осъдена на заплати 1000 лева неимуществени вреди.

Именно за това с Решение 5842/ 05.06.2023г. по адм. дело 10472/ 2022г. на ВАС, е отменено Решение 876 от 30.08.2022г. по адм. дело 205/ 2022г. по описа на Административния съд- София област в ЧАСТТА, с която Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи София е осъдена да заплати на К. Василев обезщетение в размер на 1000 лева. С това Решение 876 от 30. 08. 2022г. по адм. дело 205 от 2022 г. на АССО в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за разликата над присъдения размер от 1000 лева до пълния претендиран размер от 3800 лева не е било обжалвано и е влязло е в сила. В тази част спорът е решен с влязъл в сила съдебен акт.

Съответно при новото разглеждане предмет на процеса е било само в, частта, с която искът е върнат за повторно разглеждане за сумата до 1000 лева. Административния съд не е съобразил това и недопустимо е разгледал иска и в частта над 1000 лв до 3800 лв, за която е било налице влязло в сила съдебно решение- чл.177 и чл.223 от АПК. Съответно за присъдената част на иска за разликата над 1000 до 2000 лева съдебното решени е недопустимо. Съдебният акт в тази част следва да се обезсили и да се прекрати производството по делото.

1. В останалата осъдителна част за присъдената сума от 1000 лева съдебното решение е правилно.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт в тази част.

На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба от решаващия съд са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на спорните въпроси- чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК.

Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. От лицето са претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразно прилагане на мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР /отм./. Несъмнено неправомерното задържане при установените по делото условия има отрицателно отражение върху психическото състояние на задържаното лице. Налице са негативни преживявания, изразяващи се във физически и емоционален дискомфорт. За това свидетелстват и приобщените към делото свидетелски показания и експертиза.

С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за 1000 лева при правилно приложение на материалния закон.

При условията на чл.224 от АПК административният съд се е съобразил с указанията дадени в мотивите на отменителното решение на ВАС по тълкуване и прилагане на закона. Изложил е точни и ясни мотиви, и правилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, като е съобразил и Постановление 4/ 68 г. на Пленума на ВС с насоките- справедливостта да се преценява въз основа на конкретно обективно съществуващи обстоятелства. Съответно при определяне на размера на обезщетението са обсъдени конкретните обстоятелства- претърпяното ПТП, личностните характеристики, продължителност на задържане от 24 часа, както и обстоятелствата свързани с него.

В случая обезщетението е справедливо определено с паричен еквивалент, който съответства на негативните преживявания и конкретните последици върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и продължителност.

По изложените съображения решението в тази му осъдителна част до 1000 лева е правилно и следва да остане в сила.

При този изход на съдебния спор искането на ОД МВР- София за присъждане на разноски за касационното производство е основателно и следва да се уважи в минимален размер за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.223 и чл. 222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд трето отделение