Решение № 4726 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2008 г.

Решение № 4726 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Левент Реджебов Исмаилов от гр. Варна срещу решение № 384 от 4.06.2008 г. по адм. дело № 1986/2006 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, като са изложени доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на касатора и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Левент Исмаилов, Шукри Исмаилов и Фикри Исмаилов и тримата от гр. Варна против заповед № РД-14-1211 от 31.07.2006 г. на зам. началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ ограда в поземлен имот № 5/584 по новия кадастрален план (кв. 110а) по плана на 7-ми микрорайон на гр. Варна. Първоинстанционният съд е обсъдил довода на жалбоподателите за допуснато от административният орган нарушение във връзка със съобщаването на констативния акт по § 4 от ДР на ЗУТ на двете заинтересувани лица, като е установено, че лично е уведомен само единия собственик - Левент Исмаилов, касатора в настоящото производство. Правилен е извода на съда, че уведомяването по § 4 от ДР на ЗУТ не е довело до допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Следва да се има предвид, че тримата собственици са упражнили субективното си право да оспорват заповедта пред първоинстанционния съд, който е осъществил контрол за нейната законосъобразност, обсъждайки всички представени от жалбоподателите доказателства и относими за спора факти. При тези данни, правото на защита на жалбоподателите в първоинстанционния съд не е нарушено, но констатациите в приложения към заповедта констативен акт за незаконосъобразност на строежа не са опровергани от жалбоподателите. В случая касаторът, който е бил уведомен лично за констативния акт, отново пред настоящата инстанция излага доводи за нарушение не на неговите права при връчването на констативния акт, а за нарушение на правата на другите два заинтересували лица, които не са подали касационни жалби, поради което този негов довод е неоснователен. Неоснователни са и доводите във връзка неправилно прилагане на материалния закон предвид липсата на ПУП за процесния имот. Видно от данните по делото, оспорената заповед е мотивирана предвид незаконност на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и липсата на разрешение за строеж за извършването му, който извод е наложен от съда не е опроверган пред настоящата инстанция. Предвид на това, отразеното в раздел III от констативния акт, а именно, че строежът не съответствал на предвижданията на ЗРП на ЦГИ, не променя извода на съда за законосъобразност на издадената на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ заповед. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила, поради което