Решение № 3417 от 3.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ууд мастер ООД срещу решение 4929/18.07.2022 г., постановено по адм. д. 6329/2020 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Ууд мастер ООД срещу ревизионен акт Р-22220219002234-091-001/26.02.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в която на "Ууд мастер" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 2339, 20 лв., и са начислени лихви за забава в размер на 1049, 88 лв. за, начислен е ДДС в размер на 1554, 88 лв. заедно с лихви за забава в размер н 906, 43 лв., образувано е и по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 4929/18.07.2022 г., постановено по адм.д. 6329/2020 г. по описа на Административен съд София град в частта му, с която е отменен ревизионен акт Р-22220219002234-091-001/26.02.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, а именно в частта му с която е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2014 г. със сумата от 109 405, 88 лв., за 2015 г. със сумата от 78 602, 25 лв., за 2016 г. със сумата от 19 517, 55 лв. и за 2017 г. със сумата от 97 290, 02 лв. и са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. общо в размер на 29 510, 28 лв. и лихви в размер на 7692, 94 лв., установени са задължения за ДДС в размер на 64 227, 64 лв. и лихви в размер на 21 688, 27 лв. за данъчни периоди м. 12.2014 г., м. 12.2015 г. и м. 09.2016 г. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София и за неоснователност на касационната жалба на Ууд мастер ООД. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което ги определя като процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22220219002234-020-001/05.04.2019 г., изменена със заповед Р-22220219002234-020-002/18.07.2019 г., издадени от началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на "Ууд мастер" ООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди 1.12.2013 г. 30.09.2016 г., както и за корпоративен данък за периодите от 2013 г. до 2017 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-22220219002234-092-001/12.11.2019 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22220219002234-091-001/26.02.2020 г. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 827/19.05.2020 г. е потвърдил ревизионния акт. С ревизионния акт на дружеството са установени допълнителни задължения както следва: за 2014 г. - увеличен е финансовият резултат със сумата в размер на 109 405, 88 лв., определен е допълнителен корпоративен данък за внасяне в размер 6496, 44 лв., ведно с лихва за забава в размер на 3236, 91 лв.; за 2015 г. - увеличен е финансовият резултат със сумата в размер на 78 602, 25 лв., в резултат е намалена декларираната данъчна загуба с тази стойност; за 2016 г. - увеличен е финансовият резултат със сумата в размер на 19 517, 55 лв. в резултат е намалена декларираната данъчна загуба с тази стойност; за 2017 г. - увеличен е финансовият резултат със сумата в размер на 97 290, 02 лв., определен е допълнителен корпоративен данък за внасяне в размер 23 013, 84 лв., ведно с лихва за забава в размер на 4455, 73 лв.; начислен е ДДС в общ размер 64 227, 64 лв., ведно с лихви за забава в размер на 21 688, 27 лв. за данъчни периоди м. 12.2014 г., м. 12.2015 г. и м. 09.2016 г., съгласно чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС върху определена по реда на чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 10 от ДОПК основа за облагане, във връзка с установени обстоятелства за прилагане разпоредбите на чл. 122. ал. 1, т. 2 от ДОПК - укрити приходи от продажба на пелети; отказано е право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68. ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. във връзка с чл. 6 от ЗДДС в общ размер 2339, 20 лв., ведно с лихви за забава в размер на 1049, 88 лв. за данъчни периоди м.09.2014 г. и м.04.2016 г. по фактури, издадени от АМ Валя ЕООД, начислен е ДДС в общ размер 1554, 88 лв.. ведно с лихви за забава в размер на 906, 43 лв. за данъчни периоди м.10.2014 г. и м.11.2015 г., на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 66, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, по издадени от Ууд мастер ЕООД фактури за декларирани, но недоказани вътреобщностни доставки с получатели TSARIDIS KONSTANTINOS CHRISTOS и LACATOSO PONTIKI PETROS. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на Армагедон 13 ЕООД, АМ - Валя ЕООД, Авджи лес ЕООД, Конвой транс ООД, Югозападно държавно предприятие, Сантана транс ЕООД, Г. Иванов, обективирани в протоколи, подробно описани в ревизионния доклад. В хода на ревизията е установено, че Ууд мастер ООД стопанисва цех за обработка на дървесина и производство на пелети за отопление в гр. Якоруда. До дружеството е изготвено и връчено уведомление на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което е уведомено, че са налице данни за укрити приходи от продажба на продукция, поради което основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. При извършената проверка на адреса на управление на дружеството е констатирано, че в представените за преглед документи няма превозни билети за дървесина. След анализ на всички събрани документи, получени в резултат на предприетите процесуални действия в хода на ревизията, органите по приходите са приели, че са налице основания за извършване на ревизията при условията на чл. 122, ал. 1, т. 2 налице са данни за укрити приходи. Като доказателства по делото са приети справки, изготвени от Г. Бонев, който твърди, че в периода 2013 г. - 2017 г. е работил в Ууд мастер ООД на длъжност "мениджър продажби". В писмените си обяснения Г. Бонев посочва, че справките са били изготвяни по поръчка на управителя на дружеството, като се състоят от три графи: 1. графа "доставка" включвала доставените количества суровина за производството на пелети: целулоза, трици, талаш и саче/изрезки/; 2. графа "производство" включва наличността в началото на месеца, всекидневното и месечно производство; 3. графа "продажби" включва: всекидневните и съответно месечните продажби на пелети; и 4. графа "плащания" включва всички разходи, които са правени за фабриката /административни разходи, суровини, домакинство, ремонти, строителни материали и др. /. Органите по приходите са приели, че справките са годни доказателства за това, че Ууд мастер ООД е осъществявало продажби, без да отчита приходи, защото те са били подписани не само от Г. Бонев, но и от Е. Савова, която била счетоводител на дружеството. Допълнително е извършена съпоставка с декларираните данни в дневниците за покупки и продажби за периода, при което е констатирано, че декларираните покупки на материал и продажба на пелети, фигурират и в представените справки от Г. Бонев. Органите по приходите са приели, че в хода на ревизионното производство са събрани достатъчно доказателства, които да потвърдят факта, че на територията на предприятието, стопанисвано от Ууд мастер ООД е постъпвала дървесина без документи за целия ревизиран период. Същата не е налична, поради което е направен извода, че е използвана в дейността на дружеството и в резултат са произведени пелети, които са продадени без да са отчетени приходи от продажбата им. Самото ревизирано дружесто е декларирало постъплението на значително по-големи количества дървесина пред регионалната дирекция по горите в годишните справки, отколкото закупените съгласно издадените и отразени фактури от дружеството. След извършен анализ на изброените доказателства (справките, предоставени от Г. Бонев, превозните билети и информацията от регионалната дирекция по горите) и след съпоставянето им с данните от счетоводството на дружеството, наличните фактури за покупки и при вземане предвид на разходите за производството на пелети, в ревизионния доклад са изготвени таблици, отразяващи движението на стоковия поток през ревизирания период. В ревизионния доклад фигурира и реалното според органите на приходната администрация количество дървесина, получено от Ууд мастер ООД без документи за всяка година от 2014 г. до края на 2017 г. От Ууд мастер ООД са изискани разходните норми за производство на пелети по години, но такива данни не са представени. Поради този факт, при условията на чл. 122 от ДОПК, ревизиращият екип е приел за достоверни данните, декларирани от лицето - количества на вложения материал и на произведените пелети. Ревизиращият екип е приел, че разходите за суровини за тон пелети са отразени в счетоводството на дружеството в пълния им размер /бензин, нафта, газ, масла, ел. енергия, разход за работна заплата/, с изключение на направените разходи за закупуването на дървен материал без документи. За всяка една от ревизираните години са направени изчисления, като са взети предвид описаните по-горе обстоятелства, свързани с неотразени покупки на дървесина и продажби на пелети на частни лица без издаване на фискална касова бележка, средните цени на 1 куб. м. целулоза и 1 тон пелети. Така е определен размера на недекларираните приходи от продажби на пелети. Във връзка с изложеното и на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК, ревизиращият екип е определил данъчна основа за облагане, като декларираната данъчна основа от лицето е коригирана в посока увеличение на финансовия резултат, за всеки период с декларирана печалба, съответно в посока на намаляването на декларираната загуба, в годините на декларирана такава. Вземайки предвид направените изводи за укрити приходи от реализация на готова продукция от ревизираното лице през ревизирания период, органите по приходите са приели, че произведените пелети от закупената дървесина /без документ/ са продадени към 31 декември на съответната календарна година. Ревизиращият екип е определил средните цени, на които е закупувана дървесината за ревизирания период и средната цена, за която е продаван 1 тон пелети на база декларираните данни от ревизираното лице и изготвената справка от лицето за стоковия поток през годините. Надценката е определена на база на продавани стоките, съгласно декларираните от дружеството в годишната данъчна декларация, годишния финансов отчет за дейността и счетоводно отразените данни. Така е определена средната цена, на която са продавани произведените пелети, продавани без документ през всяка една от ревизираните години. Направен е извода, че към така определената по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа се прилага ставката за данък върху добавената стойност, установена в чл. 66, ал. 1 от ЗДДС в размер на 20%. Съгласно разпоредбите на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. В чл. 25, ал. 2 от Закона се посочва, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Във връзка с определяне на датата на възникване на данъчното събитие ревизиращият екип с оглед специфичните изисквания на чл. 122 от ДОПК е приел, че продукцията е реализирана през данъчния период, през който е произведена. Данните за неотчетените от ревизираното дружество продажби на пелети и дължимият ДДС са обобщени в таблица в ревизионния доклад. За м.12.2014 г. е начислен допълнитело ДДС в размер на 31 689, 01 лв., за м.12.2015 г. 27 571, 81 лв. и за м.09.2016 г. 4966, 81 лв. Установено е, че АМ-Валя ЕООД е издал на жалбоподателя 5 фактури, с предмет доставка 289, 60 куб. м. целулоза и технологична дървесина на обща стойност в размер на 14 035, 20 лева. От ревизираното лице са представени единствено копия на фактури. В хода на ревизията, нито жалбоподателят, нито доставчикът са представили счетоводни или други документи, свързани с процесните сделки. Фактурите са отразени в дневниците за покупки и СД за съответните данъчни периоди на жалбоподателя. За да откажат право на приспадане на данъчен кредит, органите по приходите са приели, че за Ууд мастер ООД не са налице предпоставки за признаване на това право поради липса на достатъчно данни за реалност на тези доставки. Правото на приспадане на данъчен кредит по процесиите фактури е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Установено е, че за данъчния период м.10.2014 г. в дневниците за продажби на Ууд мастер ООД е отразена фактура от 08.10.2014 г. с получател T. KONSTANTINOS C., с данъчна основа 5873, 36 лв. и ДДС 0, 00 лв. и предмет на доставката "пелети". При извършената проверка на представените оригинали на документи е констатирано, че фактура 00000010002/08.10.2014 г. е с получател M. G. IOD. Същият е и получател, съгласно представената международна товарителница. На международната товарителница няма подпис и печат на получателя, както и място и дата на получаването. Не е представен друг документ, удостоверяващ получаването на стоките. При извършена насрещна проверка на превозвача, управителят на дружеството заявява, че няма информация за адрес на товарене, за вида на стоките и получателя на стоките, няма фактура за извършен транспорт, нямат документ, удостоверяващ предаването и получаването на стоките. Посочил е, че в дружеството не се съхранява подписан и подпечатан от получателя на стоките екземпляр от международна товарителница (CMR) и не може да даде обяснение как в полетата, касаещи превозвача са положени печат на дружеството и данни за МПС и ремарке. Установено е, че в дневника за продажби за м.11.2015 г. са отразени фактура 00000010015/14.11.2015 г. с данъчна основа 940, 02 лв. и 000000010016/14.11.2015 г. данъчна основа 961, 02 лв. с получател LACATOSO P. PETROS. Предмет на доставките са "пелети". За доказване на тези доставки, според направените в ревизионния доклад констатации също не са представени документи, които съгласно чл. 45 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) да доказват реалното осъществяване на вътреобщностни доставки, тези доставки следва да се третират като такива с място на изпълнение на територията на страната и върху данъчната основа следва да се начисли ДДС със ставка 20%, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 381, 21 лв. по непризнати вътреобщностни доставки по посочените фактури. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, с решение 4929/18.07.2022 г., постановено по адм. д. 6329/2020 г. по описа на Административен съд София град, е отхвърлена жалбата на Ууд мастер ООД срещу ревизионен акт Р-22220219002234-091-001/26.02.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в която на "Ууд мастер" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 2339, 20 лв., и са начислени лихви за забава в размер на 1049, 88 лв. за, начислен е ДДС в размер на 1554, 88 лв. заедно с лихви за забава в размер н 906, 43лв., и е отменен ревизионен акт Р-22220219002234-091-001/26.02.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, а именно в частта му с която е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2014 г. със сумата от 109 405, 88 лв., за 2015 г. със сумата от 78 602, 25 лв., за 2016 г. със сумата от 19 517, 55 лв. и за 2017 г. със сумата от 97 290, 02 лв. и са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. общо в размер на 29 510, 28 лв. и лихви в размер на 7692, 94 лв., установени са задължения за ДДС в размер на 64 227, 64 лв. и лихви в размер на 21 688, 27 лв. за данъчни периоди м.12.2014 г., м.12.2015 г. и м.09.2016 г. Съдът е приел, че превозния билет се издава на основание чл. 211 от Закона за горите и удостоверява законното транспортиране на описаната в него дървесина от мястото на натоварване до посоченото място на доставка, той представлява документ, удостоверяващ единствено произхода на дървесината. Приел е, че нито едно от лицата, на които са издадени превозните билети и дали обяснения по време на ревизионното производство не сочи, че е получавало плащане от Ууд мастер ООД за доставената дървесина, което е в противоречие с направения от органите по приходите извод, че дружеството е купувало дървесина без документи. Приел е, че изводите на органите по приходите за извършени доставки на пелети и укрити доходи от страна на Ууд мастер ООД се основават на предположения и хипотези, което е в противоречие с установения в чл. 3 от ДОПК принцип на обективност. В подкрепа на това виждане е определил заключенията на съдебно-икономическите експертизи (единична и тройна). Извършените от дружеството продажби през ревизирания период са систематизирани от вещите лица по години и са представени в приложение 3 към заключението, като вкл. е посочено и съответното фактурирано количество по всяка от издадените от дружеството фактури за продажби, като не са установени продажби, за които не са издадени фактури. Експертите не са установили изписани количества пелети, за които дружеството да не е издало фактури и да не е отчело приходи, според констатираното от експертизата физическо движение на стоки и продадени количества. Съдът е приел, че справките, идготвени от Г. Бонев са изготвени с помощта на програма ексел и са озаглавени "Справка готово производство и продажби" за процесиите данъчни периоди. Приел е, че те представляват по-скоро частни документи, изготвени от лице, което е работило през ревизирания период за дружеството. Приел е, че верността на справките не може да бъде кредитирана, защото няма информация въз основа на какви първични документи (договори, заявки, фактури, приемателно-предавателни протоколи и т. н.) те са били съставени. Верността на справките е разколебана и от многото допълвания, преправяния и зачертавания на първоначално вписаните данни, направени в някои тях. Съдът е приел, че ревизионният акт, в частта, в която е увеличен финансовия резултат за дружеството за всяка една от ревизираните години по ЗКПО следва да бъде отменен. С оглед на изложените мотиви в в тази част от съдебното решение, в която е аргументиран достигнатия от съда извод за липса на данни за продажби на продукция (пелети) без документ през ревизирания период, съответно за липса на укрити доходи от Ууд мастер ООД, съдът е определил, че данъкът, върху тези продажби, определен на основание чл. 86 от ЗДДС е незаконосъобразно начислен, поради което ревизионният акт и в тази му част следва да бъде отменен. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по факури, издадени от АМ Валя ЕООД, съдът е определил ревизионния акт като законосъобразен. Приел е за правилен извода на органа по приходите, че данъкът е начислен неправомерно, т. е. че не налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По отношение на начисляването на ДДС за непризнати вътреобщностни доставки, ревизионният акт е определен като законосъобразен. Съдът е приел, че попълването на международната товарителница е регламентирано в Конвенция СМR и там точно е упоменато на кой етап от транспорта, кои реквизити се попълват. Едната /червената/ остава винаги при товародателя и в случая не е попълнена на 100%. Основен елемент за доказването на извършен транспорт е дали страните са попълнили документа в момента на натоварването и разтоварването, удостоверявайки тези обстоятелства, чрез подписи и печати. Отрекъл е възможността да се съгласи с релевираните от жалбоподателя доводи, че за спорните вътреобщностни доставки са представени безспорни документи, съгласно чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС документи, удостоверяващи тяхното извършване. Приел е, че не може да приеме, че има безспорни доказателства, че процесните стоки наистина са напуснали територията на страната и са преминали в собственост на лице, регистрирано за целите на ДДС на територията на друга държава-членка. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. С решение 4929/18.07.2022 г., постановено по адм. д. 6329/2020 г. по описа на Административен съд София град, е отхвърлена жалбата на Ууд мастер ООД срещу ревизионен акт Р-22220219002234-091-001/26.02.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в която на "Ууд мастер" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 2339, 20 лв., и са начислени лихви за забава в размер на 1049, 88 лв. за, начислен е ДДС в размер на 1554, 88 лв. заедно с лихви за забава в размер н 906, 43 лв., и е отменен ревизионен акт Р-22220219002234-091-001/26.02.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, частта му с която е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2014 г. със сумата от 109 405, 88 лв., за 2015 г. със сумата от 78 602, 25 лв., за 2016 г. със сумата от 19 517, 55 лв. и за 2017 г. със сумата от 97 290, 02 лв. и са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г.,, 2015 г., 2016 г. и 2017 г. общо в размер на 29 510, 28 лв. и лихви в размер на 7692, 94 лв., установени са задължения за ДДС в размер на 64 227, 64 лв. и лихви в размер на 21 688, 27 лв. за данъчни периоди м. 12.2014 г., м. 12.2015 г. и м. 09.2016 г. Изводите на първоинстанционния съд са правилни. С ревизионния акт е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2014 г. със сумата от 109 405, 88 лв., за 2015 г. със сумата от 78 602, 25 лв., за 2016 г. със сумата от 19 517, 55 лв. и за 2017 г. със сумата от 97 290, 02 лв. и са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. общо в размер на 29 510, 28 лв. и лихви в размер на 7692, 94 лв. Изводите на органите по приходите са обосновани с обстоятелството на събрани достатъчно доказателства, които да потвърдят факта, че на територията на предприятието, стопанисвано от Ууд мастер ООД е постъпвала дървесина без документи за целия ревизиран период. Същата не е налична, поради което е направен извода, че е използвана в дейността на дружеството и в резултат са произведени пелети, които са продадени без да са отчетени приходи от продажбата им. Обосновани са с обстоятелството, че ревизираното дружество е декларирало постъплението на значително по-големи количества дървесина пред регионалната дирекция по горите в годишните справки, отколкото закупените, съгласно издадените и отразени фактури от дружеството. След извършен анализ на събраните доказателства (справките, предоставени от Г. Бонев, превозните билети и информацията от регионалната дирекция по горите) и след съпоставянето им с данните от счетоводството на дружеството, наличните фактури за покупки и при вземане предвид на разходите за производството на пелети, в ревизионния доклад са изготвени таблици, отразяващи движението на стоковия поток през ревизирания период. В ревизионния доклад фигурира и реалното според органите на приходната администрация количество дървесина, получено от Ууд мастер ООД без документи за всяка година от 2014 г. до края на 2017 г. Тази реалност органите по приходите, обаче са определили само и еднинствено при съобразяване на информацията, съдържаща се в представените справки от Г. Бонев служител на търговското дружество. По този начин за 2014 г. органите по приходите установяват, че за този период дружеството е закупило дървесина в размер на 1989, 97 куб. м., по справките, изготвени от Г. Бонев, при декларирании счетоводни данни за периода 684 куб. м. дървесина и при отразени в годишната справка до региналната дирекция по горите 1044, 67 куб. м., като по този начин количеството закупена дървесина е определено само и единствено въз основа на справките, изготвени от Г. Бонев. По този начин за 2015 г. органите по приходите установяват, че за този период дружеството е закупило дървесина в размер на 4104, 60 куб. м., по справките, изготвени от Г. Бонев, при декларирани счетоводни данни за периода 2734, 50 куб. м. дървесина и при отразени в годишната справка до регионалната дирекция по горите 3559, 06 куб. м., като по този начин количеството закупена дървесина е определено само и единствено въз основа на справките, изготвени от Г. Бонев. По този начин за 2016 г., органите по приходите установяват, че за този период дружеството е закупило дървесина в размер на 824, 60 куб. м., по справките, изготвени от Г. Бонев, при декларирании счетоводни данни за периода 117, 60 куб. м дървесина и при отразени в годишната справка до региналната дирекция по горите 442, 60 куб. м., като по този начин количеството закупена дървесина е определено само и единствено въз основа на справките, изготвени от Г. Бонев. Като правилни се определят изводите на първоинстанционния съд, че представените на органите по приходите от посоченото лице справки, не биха могли да обосноват безусловно заключение за укрити приходи от страна на Ууд мастер ООД. Процесните справки са изготвени с помощта на програма excel и са озаглавени "Справка готово производство и продажби" за процесните данъчни периоди. Правилни са направените от първоинстанционния съд изводи, че справките представляват частни документи, изготвени от лице, което е работило през ревизирания период за търговското дружество. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че част от справките са подписани и от Е. Савова, за която се твърди, че е била счетоводител на дружеството. Последната посочва единствено, че е проверила предоставените от Г. Бонев данни и се е подписала. Тази съдебна инстанция съобразява и обдтоятелството, че всъщност върху справките не е посочено лицето, изготвило същите, доколкото върху същите съществува отбелязването, че са били проверени от Г. Бонев и Е. Савова. Това обстоятелство е относимо за справката за м. юли 2014 г., за м. август 2014 г., за м. септември 2014 г., за м. октомври 2014 г., за м. ноември 2014 г., за м. декември 2014 г., за м. август 2015 г., за м. юли 2015 г., за м. юни 2015 г., за м. май 2015 г., за м. април 2015 г., за м. март 2015 г., за м. февруари 2015 г., за м. януари 2015 г. Поради това не съответстват и на изискванията по чл. 54, ал. 2 от ДОПК, тъй като не се установява от кого са създадени. По делото няма данни тези документи да са заверени от лицето, което е водило счетоводството, с оглед преценка на доказателствената им тежест по чл. 7 и чл. 11 от Закона за счетоводството. При съобразяване на легалната дефиниция за частен документ по чл. 180, ал. 1 от ГПК, следва да се приеме, че горепосочените доказателства съставляват незавършен фактически състав на документ същите нямат автор. Съдът съобразява и обстоятелството, че не може да се установи и датата, на която са били изготвени съответните справки, доколкото върху справките за 2014 г. е поставена дата на изготвяне 11.03.2017 г., върху тези за 2015 г. е поставена дата 25 март 2017 г., съответно 11 март 2017 г., върху тези за 2016 г. е поставена дата 25 март 2017 г., съответно 26 март 2017 г. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че верността на справките не може да бъде кредитирана обосновано, защото няма информация въз основа на какви първични документи (договори, заявки, фактури, приемателно-предавателни протоколи) те са били съставени. Същите не са обвързани и с коментираните превозни билети. Процесните справки не отговарят по никакъв начин на изискванията на Закона за счетоводството. Действително, няма данни и за това, дали Г. Бонев и Е. Стоева са разполагали с необходимата компетентност за водене на счетоводство доколкото не е установено дали последната е била назначена по трудово правоотношение и на каква длъжност. В хода на ревизията не е установено, освен чрез твърденията на самия Г. Бонев, дали същият е бил упълномощен или натоварен от управителя на дружеството да съставя тези справки. Същите безспорно не са подписани от представляващия търговското дружество. Обоснован е също така и направения извод, че истинността на информацията, съдържаща се в справките е разколебана и от многото допълвания, преправяния и зачертавания на първоначално вписаните данни, направени в някои тях (справката за м. юли 2014 г., за м. август 2014 г., за м. септември 2014 г., за м. октомври 2014 г., за м. ноември 2014 г., за м. декември 2014 г., за м. декември 2015 г., за м. ноември 2015 г., за м. октомври 2015 г., за м. септември 2015 г., за м. август 2015 г., за м. юли 2015 г., за м. май 2015 г., за м. април 2015 г., за м. март 2015 г., за м. февруари 2015 г., за м. януари 2015 г., за м. януари 2016 г., за м. февруари 2016 г. за м. март 2016 г., за м. април 2016 г., за м. юни 2016 г., за м. август 2016 г., за м. септември 2016 г., за м. ноември 2016 г., за м. декември 2016 г., за м. февруари 2017 г.). Съобразно чл. 178, ал. 2, изречение първо от ГПК, съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. При условие, че са налице безспорни данни, съдържащи се в счетоводството на дружеството за количества закупена суровина и произведени пелети през ревизирания период, проверени от вещите лица, назначени от съда, не може да се приеме, че тези данни, биха могли да се опровергаят от саморъчно изготвени справки от сллужител на дружеството, за когото не е установено също така и притежаването на съответните познания. Обоснован е и извода, че в случай, че справките отразяваха верни стопански операции, в тях би следвало да фигурират доставчици, от които са закупувани суровините, като в този случай би могло да се съобрази и евентуалното обстоятелство на отразяването на тези обстоятелства в превозните билети и клиенти, на които впоследствие са били продавани произведените пелети. Посочените обстоятелства несъмнено водят до формирането от тази съдибна инстанция на извода, че изводите на органите по приходите за извършени доставки на пелети и укрити доходи от страна на Ууд мастер ООД се основават на предположения, които остават недоказани, както правилно е приел и първоинстационния съд, което е в противоречие с установения в чл. 3 от ДОПК принцип на обективност, съгласно който административните актове по този кодекс се основават на действителните факти от значение за случая. В подкрепа на тези изводи, както правилно е приел и първоинстанционния съд са заключенията на съдебно-икономическата експертиза (единична и тройна). Експертите са описали коректно наличните счетоводни документи и аналитични ведомости, представени в хода на ревизията и на съдебното производство. Отговорено е изчерпателно на поставените въпроси, като са направени изводи, след проверка и анализ на събраните писмени доказателства. Според мнението на вещите лица, производството на дървесина в Ууд мастер ООД започва от м. 06.2014 г. със завеждането в счетоводството на дружеството на сч. с/ка 303 "Продукция". При извършеното сравнение между фактурите, по които е доставена дървесина през 2014 г., 2015 г. и 2016 г. и записите в счетоводните регистри, се установява пълно съответствие. За периода 01.06.2014 г. - 31.12.2016 г. аналитичността на сч. с/ка 302 "Материали" е представена в картони, които съдържат информация за дocтaвeното количество дървесина по всяка една от процесиите фактури, за доставчиците, а също и за изписаното количество. При аналитичното завеждане, материалите/стоките се отчитат по наименование, мярка за количество, количество, единична цена, стойност, а данните от аналитичната с/ка 302 "Материали" се равняват стойностно на записа по синтетичната сметка, което равенство е задължително, съгласно Закона за счетоводството. При извършено сравнение между фактурите, по които е доставена дървесина през 2017 г., и записите в счетоводните регистри, се установява пълно съответствие. Всички фактури, издадени от доставчиците, се проследяват в счетоводните регистри на с/ка 4011 "Доставчици" и са осчетоводени по следния начин: Дебит сметка 302 Материали - с данъчната основа по всяка от фактурите, Дебит сметка 4531 начислен ДДС за покупките - с размера на данъка кредит сметка 401 доставчици - с общата сума по всяка от фактурите. За 2017 г. в хронологичния регистър на сметка 302 Материали е отчетено и количеството, което е записано във всяка фактура. След извършено сравнение между фактурите, по които е доставена дървесина през 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., и данните от счетоводната отчетност, може да се направи заключение, че при Ууд мастер ООД не са осчетоводени други фактури за закупена дървесина, освен посочените. За всяка от годините 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. вещите лица са изчислили какво е количеството на продадените пелети, съответно за каква стойност по данни от фактурите за продажби, като приходът от продажби е отчетен по кредита на сч. с/ка 701 "Приходи от продажба на продукция", което се проследява в оборотната ведомост и в главната книга. Извършените от дружеството продажби през ревизирания период са систематизирани от вещите лица по години и са представени в приложение 3 към заключението, като включително е посочено и съответното фактурирано количество по всяка от издадените от дружеството фактури за продажби, като не са установени продажби, за които не са издадени фактури. Експертите не са установили изписани количества пелети, за които дружеството да не е издало фактури и да не е отчело приходи, според констатираното от експертизата физическо движение на стоки и продадени количества. Вещите лица не са открили нито един документ или счетоводен запис, който може да бъде приет като доказателство в подкрепа на направените от органите по приходите изводи. Изводите на органите по приходите дори не са обвързани с информацията, съдържаща се в представените по делото превозни билети, при преценката на значението на същите за целите на установяванията на органите по приходите. В тази връзка, изводите си тази съдебна инстанция съобразява и с обстоятелството на предназначението на превозните билети, както и на справките, подавани до съответната регионална дирекция по горите, доколкото същите не представляват счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството. Съобразно чл. 211, ал. 1 от Закона за горите, дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет. Посочената разпоредба се намира в раздел втори от Закона за горите контрол. Следователно, превозният билет се издава с цел контролирането на транспорта на дървесината. В същия раздел е и чл. 206, ал. 1 от Закона за горите, съгласно който собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина. Съобразно чл. 196, ал. 4 от Закона за горите, условията и редът за осъществяване на дейностите по контрол и опазване на горските територии се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11. Действително, съобразно чл. 13, ал. 7 от Наредба 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, ежегодно до 31 януари представят в съответната РДГ обобщена справка по образец за количествата на постъпилата, преработената и експедираната дървесина. В процесния случай, обаче независимо от направеното изрично посочване в ревизионния доклад на обстоятелството на съобразяване на изводите на органите по приходите с посочените обобщени справки, несъмнено е обстоятелството на несъобразяване на направените от органите по приходите изводи с обобщените справки, както е и несъменено обстоятелството на съобразяване на направените изводи само със справките, изготвени от Г. Бонев. При съобразяване на тези обстоятелства, правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на ревизионния акт, в частта, с която е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2014 г. със сумата от 109 405, 88 лв., за 2015 г. със сумата от 78 602, 25 лв., за 2016 г. със сумата от 19 517, 55 лв. и за 2017 г. със сумата от 97 290, 02 лв. и са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. общо в размер на 29 510, 28 лв. и лихви в размер на 7692, 94 лв. При така съобразените обстоятелства, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и относно обстоятелството на установена незаконосъобразност на ревизионния акт в частта му, с която са установени са задължения за ДДС в размер на 64 227, 64 лв. и лихви в размер на 21 688, 27 лв. за данъчни периоди м. 12.2014 г., м. 12.2015 г. и м. 09.2016 г., доколкото органите по приходите са посочили, че към така определената по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа се прилага ставката за данък върху добавената стойност, установена в чл. 66, ал. 1 от ЗДДС в размер на 20%. С оглед на изложените мотиви в в тази част от съдебното решение, в която е аргументиран достигнатия от съда извод за липса на данни за продажби на продукция (пелети) без документ през ревизирания период, съответно за липса на укрити доходи от Ууд мастер ООД, съдът е определил, че данъкът, върху тези продажби, определен на основание чл. 86 от ЗДДС е незаконосъобразно начислен, поради което ревизионният акт и в тази му част правилно е отменен. В това отношение следва да се подчертае, че в съответствие с общата норма на член 73 от Директивата за ДДС данъчната основа за възмездните доставки на стоки или услуги е размерът на действително получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация във връзка с тях (решение от 7 ноември 2013 г., Tulică и Plavoşin, C249/12 и C250/12, т. 33. За да се позволи прилагането на ДДС и упражняването на контрол от данъчната администрация, членове 242 и 244, както и член 250, параграф 1 от Директивата за ДДС налагат на данъчнозадължените лица да водят надлежно счетоводна отчетност, да съхраняват копия от всички издадени и получени от тях фактури, и накрая, да представят на данъчната администрация справка-декларация, даваща цялата информация, необходима за изчисляване на изискуемия данък. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по факури, издадени от АМ Валя ЕООД, съдът правилно е определил ревизионния акт като законосъобразен. Правилни са изводите на органите по приходите, че данъкът е начислен неправомерно, т. е. че не налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Доставчикът е издал на жалбоподателя 5 фактури, с предмет доставка 289, 60 куб. м. целулоза и технологична дървесина на обща стойност в размер на 14 035, 20 лева, в т. ч. ДО - 11 696, 00 лева, начислено ДДС - 2 339, 20 лева. От ревизираното лице са представени единствено копия на фактури, не са представени необходимите документи и писмени обяснения, свързани с доставките на дървесина. В хода на ревизията, нито жалбоподателя, нито доставчика са представили счетоводни или други документи, свързани с процесните сделки. Данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (в този смисъл решение от 27 септември 2007 г., Twoh International). Следователно данъчнозадълженото лицре е длъжно да представи обективни доказателства, че услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС, което в процесния случай не е сторено. Това, което определя предмета на спора е относно наличието на реалност на доставката по процесните фактури, като отговорът на този въпрос следва да бъде даден след анализ на събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби. Това е така предвид и обстоятелството, че самият факт на издаване на фактурите, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Това е обстоятелство, което несъмнено произтича от анализа на приложимите правни разпоредби, регламентиращи предпоставките относно правото на приспадане на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а" доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. В тази връзка, както се посочи и по-горе, самото издаване на фактурите не е достатъчно, за да обоснове реалност на документираните с тях доставки на услуги. Действително, процесните фактури са издадени, същите са представени като доказателство по спора, това е и обстоятелство, по което страните не спорят. Както и се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, за признаване правото на приспадане на данъчен кредит съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалният доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка се прави и извода, че от събраните по делото доказателства не може да се установи, че именно търговското дружество, посочено като доставчик на стоките по процесните фактури е извършило посочените доставки на стоки. Както се посочи и по-горе в мотивите на настоящото решение спорен по делото е въпросът за реалното получаване на фактурираните доставки на стоки от жалбоподателя именно от посоченото търговско дружество, а от събраните по делото доказателства несъмнено се установява обстоятелството, че това не е така. Действително, отказът за право на приспадане на данъчен кредит не би могъл да бъде основан с липсата на представена информация от страна на предходен доставчик. Данъчнозадълженото лице, което иска приспадане на ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия. То е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки и, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги, за които е платило ДДС (в този смисъл решение на съда на Европейския съюз от 21 ноември 2018 г. по дело С-664/16). Такива доказателства не са представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, не са представени в хода на производството пред първата съдебна инстанция. От събраните по делото доказателства се установява, че органите по приходите са предприели всички възможни процесуални средства, както и че са събрали всички относими доказателства относно установяване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Други процесуални средства, различни от осъществените и предприети от органите по приходите, всъщност не съществуват и не са предвидени в ДОПК. Следователно юридическият факт, с който законът свързва задължението на доставчика за начисляване на ДДС и от друга страна възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е възникването на данъчното събитие. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС), като съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли. Субективното право на получателя по доставката да приспадне заплатения от него на доставчика ДДС като данъчен кредит не може да възникне, ако не е доказано по несъмнен начин, че фактурираните стоки са доставени и фактурираните услуги са реално осъществени. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква на основание чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС, само когато доставката, по която това право се претендира, е реално извършена. Съотнесени към събраните по делото доказателства, тези изводи, обосновават извода за недоказана реалност на доставките по процесните фактури. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде "данъчнозадължено лице" по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Качеството "данъчнозадължено лице" на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). По отношение на последиците от липсата на установяване на действителния доставчик на съответните стоки или услуги следва да се припомни, че режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Макар член 273, първа алинея от Директива 2006/112 да предвижда, че държавите членки могат да наложат наред с предвидените в тази директива задължения и други задължения, които те считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, приетите от държавите членки мерки все пак не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Поради това съответните мерки не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). От събраните по делото доказателства, обаче не се установява изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация не са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. По отношение на начисляването на ДДС за непризнати вътреобщностни доставки, правилно ревизионният акт е определен като законосъобразен. Установява се, че за данъчния период м.10.2014 г. в дневниците за продажби на Ууд мастер ООД е отразена фактура от 08.10.2014 г. с получател T. KONSTANTINOS C., с данъчна основа 5 873, 36 лв. и ДДС 0, 00 лв. и предмет на доставката "пелети". На международната товарителница няма подпис и печат на получателя, както и място и дата на получаването. Не е представен друг документ, удостоверяващ получаването на стоките. При извършена насрещна проверка на превозвача, управителят на дружеството заявява, че няма информация относно трите имена на представителя на Ууд мастер ООД, няма информация за адрес на товарене, за вида на стоките и получателя на стоките, няма фактура за извършен транспорт, нямат документ, удостоверяващ предаването и получаването на стоките. Посочил е, че в дружеството не се съхранява подписан и подпечатан от получателя на стоките екземпляр от международна товарителница (CMR) и не може да даде обяснение как в полетата, касаещи превозвача са положени печат на дружеството и данни за МПС и ремарке. Установено, че в дневника за продажби за м.11.2015 г. са отразени фактура 00000010015/14.11.2015 г. с данъчна основа 940, 02 лв. и 000000010016/14.11.2015 г. данъчна основа 961, 02 лв. с получател LACATOSO P. PETROS. Предмет на доставките са "пелети". За доказване на тези доставки, също не са представени документи, които съгласно чл. 45 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) да доказват реалното осъществяване на ВОД, тези доставки следва да се третират като такива с място на изпълнение на територията на страната и върху данъчната основа следва да се начисли ДДС със ставка 20%, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, поради което правилно и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 381, 21 лв. по непризнати вътреобщностни доставки по посочените по-горе фактури. С оглед определения предмет на спора, решаването на същия се обуславя не само от приложимостта на съответните разпоредби на ЗДДС чл. 7, чл. 51 и сл. от ЗДДС (облагане на вътреобщностните доставки), на ППЗДДС в приложимите му за процесните периоди редакции на чл. 45 (удостоверяване наличието на обстоятелства за вътреобщностните доставки), но и от разпоредбите на Директива 2006/112, от разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, както и от мотивите, съдържащи се в решения на Съда на Европейските общности (решение по дело С-409/2004 г., решение по дело С-146/2005 г., решение по дело С-273/2011 г., решение по дело С-430/2009 г., решение по дело С-492/2013 г., решение по дело С-285/2009 г. и решение по дело С-184/2005 г.). При съобразяване на мотивите на посочените решения, настоящата инстанция несъмнено също така съобразява обстоятелството, че същите са постановени при фактическа обстановка, която не може да се определи като абсолютно идентична на процесната, както и с обстоятелството на евентуално неточно посочена в тези решения фактическа обстановка, доколкото Съдът на Европейския съюз не може да установява фактическата обстановка по поставеното преюдициално запитване, по което се произнася, с оглед на обстоятелството, че същата тази фактическа обстановка е установена и подлежи на установяване от запитващата юрисдикция. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява издаването на процесните фактури от Ууд мастер ООД в полза на дружествата от Република Гърция. Като доказателства по спора са представени и международни товарителници. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2 (процесните доставки не са сред тези по чл. 38, ал. 2). Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Предпоставките за приложимостта на посочения текст са наличието на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика или пък на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, като получателят на стоките следва да бъде регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка. Във връзка с приложимостта на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС е и чл. 45 от ППЗДДС регламентиращ документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка на стоки. Съгласно посочения текст, в приложимата му редакция към момента на извършване на процесните доставки, и съобразно обстоятелството, че за процесния случай не е налице вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона и доставчикът не е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи - документ за доставката - фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката, документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, като посочените документи са различни и са обусловени от обстоятелството дали транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице хипотезата по чл. 45, т. 2, б. "а" от ЗДДС в тази хипотеза са изисква наличието на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка, хипотезата по чл. 45, т. 2, б. "б" когато транспортът е извършен от доставчика в тази хипотеза се изисква представянето на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, че стоките се получени на територията на друга държава членка и хипотезата по чл. 45, т. 1, б. "в" когато транспортът е извършен от получателя в тази хипотеза се изисква писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на друга държава членка. На оценка относно съдържанието им и съответно тяхната достоверност, ще следва да се поставят представените международни товарителници, които са били представени като доказателства за осъществени вътреобщностни доставка. В тази връзка и настоящата съдебна инстанция следва да прецени представените като доказателства по спора международни товарителница и дали същите могат да послужи като годно доказателство за осъществени вътреобщностни доставки, така както същите са декларирани от жалбоподателя в производството пред настоящата инстанция. Изводите са настоящата инстанция съобразява с изискването на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, съгласно който текст транспортният документ трябва да удостоверява, че стоките са получени на територията на друга държава членка, т. е. нормата въвежда изискването не само за наличието на транспортен документ, но и за такъв, който да удостоверява получаването на стоките на територията на друга държава-членка, а не простото им предаване на превозвача. В тази връзка настоящата съдебна инстанция съобразява изводите си с характера и предназначението, както и с доказателствената сила, които притежава международната товарителница, при съобразяване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози и тези на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 49 от Закона за автомобилните превози, с договор за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава, съобразно чл. 50 договорът за превоз се установява с товарителница, като действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. Съгласно чл. 61 от Закона за автомобилните превози товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното. Идентични са и разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 4 от Конвенцията договорът за превоз се установява с товарителница. Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция, а съгласно чл. 5 от конвенцията товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. Освен това съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. В качеството й на документ, който удостоверява само и единствено (и то с оборимата презумпция) получаването на стоката от превозвача същата като такъв документ не представлява доказателство за преминаване на собствеността от доставчика на получателя на стоката, като същата съобразно посочените текстове не представлява доказателство за обстоятелството, че стоката е била получена от получателя. Доказателствената стойност на товарителницата се ограничава до доказване на обстоятелството, че стоката е била предадена на превозвача, от което следва, че съобразно приложимите норми както на конвенцията, така и на Закона за автомобилните превози същата не би могла да представлява доказателство за получаване на стоката от лицето, за което е била предназначена. При така установеното и при съдържанието на нормата на чл. 45, т. 2, б. "а", която въвежда задължение за наличието на транспортен документ, който да удостоверява, че стоката е била получена на територията на друга държава членка, представената международна товарителница не би могла да се определи като доказателство за осъществени вътреобщностни доставки по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. Същата, обаче би могла да се определи като такова доказателство при условието на попълване на кл. 24 от международната товарителница, а именно с посочването на мястото, часа на пристигане на стоките и с полагането на подпис и печат на получателя. При условието на представена като доказателство по спора международна товарителница с посочени в кл. 24 на място, на час на пристигане на стоките, както и с полагането на подпис и печат на получателя би могъл да се направи извод за изпълнение на изискването на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, а именно за изпълнение на изискването за представяне на транспортен документ, който да удостоверява, че стоките са получени на територията на друга държава-членка. В процесния случай, по отношение на процесните доставки е приложена международна товарителница. На международната товарителница няма подпис и печат на получателя, както и място и дата на получаването. Не е представен друг документ, удостоверяващ получаването на стоките. При извършена насрещна проверка на превозвача, управителят на дружеството заявява, че няма информация относно трите имена на представителя на Ууд мастер ООД, няма информация за адрес на товарене, за вида на стоките и получателя на стоките, няма фактура за извършен транспорт, нямат документ, удостоверяващ предаването и получаването на стоките. Посочил е, че в дружеството не се съхранява подписан и подпечатан от получателя на стоките екземпляр от международна товарителница (CMR) и не може да даде обяснение как в полетата, касаещи превозвача са положени печат на дружеството и данни за МПС и ремарке. Установено, че в дневника за продажби за м. 11. 2015 г. са отразени фактура 00000010015/14.11.2015 г. с данъчна основа 940, 02 лв. и 000000010016/14.11.2015 г. данъчна основа 961, 02 лв. с получател LACATOSO P. PETROS. Предмет на доставките са "пелети". За доказване на тези доставки, също не са представени документи, които съгласно чл. 45 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) да доказват реалното осъществяване на ВОД, тези доставки следва да се третират като такива с място на изпълнение на територията на страната и върху данъчната основа следва да се начисли ДДС със ставка 20%, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Следва да се съобрази, обаче и обстоятелството (правилно установено от органите по приходите), че от данните в международните товарителници не може да се установи мястото но получаване на стоките (точен адрес и склад на клиента), няма данни за лицата, които са предали, а също така и за лицата, които са приели стоките. В тази връзка в поредица от свои решения съдът на Европейския съюз е установил дали член 28а, параграф 3, първа алинея и член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива, предвид термина "изпратен(и), употребен в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. Настоящата съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че условията, които трябва да са изпълнени, за да може дадена операция да не бъде определена като вътреобщностно придобиване и да бъде обложена с ДДС, са посочени в член 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Освен посочените в параграф 1, буква i) от този член условия, които уточняват качеството на продавача и на получателя на доставката, член 20, първи параграф определя вътреобщностното придобиване като придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратено или превозено до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките, като по този начин поставя вътреобщностното придобиване в зависимост от две условия, а именно, от една страна, прехвърлянето на получателя на доставката на правомощието да се разпорежда като собственик с дадена движима вещ, и от друга страна, изпращането или превозването на тази вещ до получателя на доставката от продавача или от получателя на доставката или за тяхна сметка към държава-членка, която не е държавата-членка, от която се изпращат или превозват стоките. Операцията, която съответства на вътреобщностното придобиване, тоест вътреобщностната доставка, е освободена от ДДС, ако отговаря на условията, посочени в член 138, параграф 1 от директивата. За разлика от условията, посочени за вътреобщностното придобиване, тази разпоредба предвижда, че за да могат да бъдат освободени като вътреобщностната доставка, стоките следва да бъдат изпратени или превозени извън съответната им територия, но в рамките на Общността, тоест че изпращането или превозването следва да се извърши от държава-членка, която е част от територията на Общността, където действа общата система на ДДС, до друга държава членка на Общността. Спорът е по отношение на обстоятелството дали действително процесните стоки са напуснали физически територията на Република България. В тази връзка настоящата съдебна инстанция споделя напълно мотивите, съдържащи се в решението на съда на Европейския съюз по дело С-409/2004 г., съгласно чиито мотиви изразът, употребен в член 28в, A, буква a), първа алинея от директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законодателството на държавите-членки във връзка с данъците върху оборота обща система на данък върху добавената стойност: единна данъчна основа, на който съответства чл. 2, параграф 1, б. i) от директива 2006/112, предполага стоките действително да са напуснали държавата-членка на доставката. При наличието обаче на множество възможни буквални тълкувания на дадено понятие, за да се определи значението му, следва да се прибегне до контекста, в който то се вписва, като се отчитат целите и смисъла на Шеста директива. От целта, преследвана с предвидения в дял XVIа от Шеста директива преходен режим, а именно прехвърлянето на данъчния приход в държавата-членка, в която се извършва крайното потребление на доставените стоки (решение по дело E. H. E., точка 40), следва, че този режим е създаден, за да регулира по-конкретно вътреобщностното движение на стоките. Като замества системата на внос и износ между държавите-членки, този режим ясно се разграничава от режима, уреждащ осъществяваните на територията на страната операции. Предварителното условие за прилагането на такъв режим е вътреобщностния характер на дадена операция, и по-конкретно физическото движение на стоки от една държава-членка до друга. Всъщност това условие, свързано с преминаването на граници между държавите-членки, е съставен елемент на дадена вътреобщностна операция, който я отличава от осъществяваната на територията на страната. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. При този изход на спора, не се дължат разноски. При съобразяване на направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение