Решение № 1725 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14123/2008 г.
ВАСVII отделение09.02.2009 г.докладчик т Елена Златинова
Мотиви
Решение № 1725 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14123/2008 г., VII о., докладчик председателят Елена Златинова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 68 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Симеон Грозданов Колев от гр. Ловеч, ж. к. "Червен бряг", със съдебен адрес гр. Ловеч, Бл. "Кокиче"-партер, подадена чрез упълномощен адв. Светла Дамянова срещу решение № 218/14.10.2008 г., постановено от Комисия за защита от дискриминация по преписка № 31/2007 г., като се иска отмяната му поради нарушение на материалния закон и необоснованост, неправилно квалифицирани като отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи за изведен в нарушение на чл. 7 ал. 1 т. 8 ЗЗДискр. извод за извършена от жалбоподателя дискриминация по признак "възраст". Твърди се, че в качеството му на директор на СОУ"Тодор Кирков" в гр. Ловеч Колев е упражнил законосъобразно правомощията си при прекратяване на основание чл. 328 ал. 1 т. 8 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с § 5 ал. 1 ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) трудовите правоотношения с лицата, които са сезирали КЗДискр., при освобождаването им от длъжността "учител" поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Процесуалният представител поддържа жалбата по съображенията, развити в нея и в представената писмена защита, моли за отмяна на оспореното решение с присъждане на разноски. Ответната Комисия за защита от дискриминация (КЗДискр.) се представлява от юрисконсулт Горянова, която счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Адвокат Тончев, процесуален представител на заинтересуваните страни Боряна Велковска, Зорка Минкова и Румяна Борисова, оспорва жалбата с твърдение за пряко нарушена разпоредба на чл. 6 ал. 2 от Конституцията на Република България, с позоваване на неконкретизирани международни правни норми, които определяли формите на дискриминация с акцент върху понятието "лично и обществено положение". Жалбата е подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 68 ал. 1 ЗЗДискр. от лице, чиито правен интерес се засяга от оспорения административен акт, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, по съществото на спора установи следното: Административно производство по преписка № 31/2007 г. на КЗДискр. е образувано с разпореждане № 75/20.02.2007 г. на Председателя на Комисията, издадено на основание чл. 54 от ЗЗДискр. и във връзка с жалба, подадена от Боряна Петкова Велковска от гр. Ловеч, ул. "Тутолмин" № 34а. Жалбата съдържа оплакване за извършена от директора на СОУ"Тодор Кирков" гр. Ловеч дискриминация на основание признак "възраст" при прекратяване трудовото правоотношение с оглед пенсиониране на жалбоподателката, която е упражнявала правото си на труд като учителка в посоченото училище. С разпореждане № 146/23.04.2007 г. на Председателя на КЗДискр. към цитираната преписка е присъединена жалба, подадена от Румянка Георгиева Борисова от гр. София, ул. "Л. Каравелов" № 43, а с последващо разпореждане под № 254/3.07.2007 г. към първоначалната преписка е присъединена преписка № 98/2007 г., образувана по жалба на Зорка Радева Минкова от гр. Ловеч, ул. "Осъмска" № 37 Вх. "В" ап. 10. Жалбите по тези преписки изхождат от лица, които са били учителки в СОУ"Тодор Кирков" гр. Ловеч и съдържат аналогични оплаквания за дискриминация, упражнена спрямо тях от директора на училището по признак "възраст" при прекратяване на трудовите им правоотношения поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. КЗДискр., в тричленен постоянен състав, определен с Разпореждане № 254/3.07.2007 г. на Председателя на Комисията, по реда на Глава IV, Раздел I от ЗЗДискр., след изпълнена от докладчика по образуваното производство процедура по проучване и събиране на писмени доказателства, на 2.04.2008 г. провела открито заседание, на което изслушала обясненията на страните и заключителните становища на техните процесуални представители. В резултат на пълното и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с наведените в жалбите оплаквания, на основание събраните в административното производство писмени доказателства и изявленията на страните, Комисията извела правни изводи, които обективирала в постановения административен акт. В обжалваното решение КЗДискр. приела следната фактическа обстановка: Симеон Грозданов Колев, в качеството му на директор на СОУ"Тодор Кирков" гр. Ловеч Симеон Колев, издал заповеди №№ 68/15.12.2006 г., 323/13.09.2006 г. и 324/13.09.2006 г., за прекратяване трудовите правоотношения с жалбоподателките Боряна Петкова Вълковска, Румянка Георгиева Борисова и Зорка Раднева Минкова. Заповедите са издадени на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ преди жалбоподателките да навършат изискуемата съгласно чл. 68 ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) изискуема възраст за пенсиониране (63 години за мъжете и 60 години за жените), но са навършили пенсионна възраст при облекчените условия за пенсиониране на учители, определена в § 5 ал. 1 ПЗР КСО) три години по-рано от възрастта по чл. 68 ал. 1 и ал. 2 КСО (. При по-ранното им пенсиониране те са лишени от възможността да получават добавки към пенсиите си от Учителския пенсионен фонд в размер на 0.2 % за всеки месец, недостигащ до навършване възрастта по чл. 68 ал. 1-3 КСО. Установено е по преписката, че учителите Стоянка Пенева, Юлия Петкова и Шойлекова, също са навършили пенсионната възраст по смисъла на § 5 ал. 1 ПЗР КСО, но трудовите им правоотношения не са прекратени с оглед пенсионирането им. Ответникът Колев е заявил, че има и четвърти учител, чието име не е посочил, който е навършил пенсионната възраст, както и че две от посочените четири лица са навършили и пълната пенсионна възраст по смисъла на чл. 68 ал. 1-3 КСО и продължават да работят в училището, по негова преценка за професионалните им качества. При така установените и неоспорени от ответника факти по преписката КЗДискр. е приела, че директорът на училището Симеон Колев не се е съобразил с изискванията на чл. 21 ЗЗДискр. и като е прекратил трудовите правоотношения с Боряна Петкова Вълковска, Румянка Георгиева Борисова и Зорка Раднева Минкова на основанието по чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ преди навършване на изискуемата възраст за пълна пенсия, ги е поставил в неравностойно положение в сравнение с останалите учители от същото училище и ги е третирал по-неблагоприятно, което е довело до получаването на по-ниски пенсии до навършването на възрастта за пълна пенсия. За проявеното дискриминационно поведение на основание чл. 78 ал. 1 ЗЗДискр. на Симеон Колев е наложена глоба в размер на 250 лв. и му е отправено задължително предписание в длъжностното му качество като работодател да се въздържа от действия, които нарушават чл. 21 ЗЗДискр. при прилагане на чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, след като обсъди наведените оплаквания във връзка със събраните по административната преписка писмени и гласни доказателства и по силата на задължителния служебен контрол провери обжалваното решение според изискванията на чл. 146 АПК, намира жалбата за неоснователна, поради следното: КЗДискр. е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, която осъществява контрол по прилагането и спазването на антидискриминационното законодателство и за целите на този контрол правомощията й са законово уредени. Административното производство пред Комисията орган се провежда по процедура, предписана в ЗЗДискр. (чл. 50-70), в Правилника за устройството и дейността на Комисията, издаден от нейният председател и по приетите от същата с решения от 11.10.2005 г. и от 12.12.2006 г. Правила за производство пред КЗДискр. По изричната норма на чл. 66 от с. з. Комисията постановява писмено решение, което следва да има предписаното в тази разпоредба съдържание. Обжалваното решение е прието от компетентния по ЗЗДискр. колективен орган, в законния му състав по чл. 48 ал. 2 т. 3 от този закон, назначен от председателя на Комисията, при спазване на предписаните административнопроизводствени правила. Издадено е в писмена форма и има съдържанието по чл. 66 ЗЗДискр., подписано е от всички членове на заседателния състав и е целесъобразно по закон. С оглед на това, същото не подлежи на отмяна на основанията по чл. 146 т. 1, 2, 3 и 5 АПК. Решението е материално законосъобразно, липсва поддържаното в жалбата противоречие с материалния закон и не подлежи на отмяна на основанието по чл. 146 т. 4 АПК, по следните съображения: Жалбоподателят не оспорва установената фактическа обстановка. Оплакванията по жалбата са за необоснованост на възведените в административния акт правни изводи. Поддържа, че като работодател е упражнил законосъобразно правомощията си по чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ и в това му качество има право да прецени професионалните качества на учителя и да да прекрати правоотношението с него при навършване на възрастта за пенсиониране по изискванията на § 5 ал. 1 ПЗР КСО или при навършване на възрастта за пълна пенсия по смисъла на чл. 68 ал. 1 КСО. Тези оплаквания не могат да бъдат споделени, същите не са относими към установеното дискриминационно поведение, което следва да се квалифицира като пряка дискриминация по смисъла на чл. 4 ал. 2 ЗЗДискр. на основата на признака "възраст" по ал. 1 на същия чл. и във вр. с чл. 21 от ЗЗДискр. Следва да се посочи, че в оспореното решение нарушението на закона не е конкретизирано със съответната правна, но текстовото му определяне в констативната част на диспозитива на административният акт позволява правната му квалификация, поради което не се разкрива неправилно приложение на материалния закон. По смисъла на чл. 4 ал. 2 ЗЗДискр. непряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Безспорно е установено по преписката, че при прекратяване на трудовите правоотношения с дискриминираните лица-ответници по жалбата, Колев ги е третирал по-неблагоприятно в сравнение с другите четирима учители в същото училище, които са оставени да работят при сходни обстоятелства - навършили са възрастта за по-ранното им пенсиониране, а по негови изявления - двама от тях са навършили и възрастта за пенсиониране с пълна пенсия. Ответниците са неблагоприятно третирани по смисъла на § 1 т. 7 ДР ЗЗДискр., тъй като по-ранното им пенсиониране пряко засяга имуществения им интерес да получават не само пълна пенсия, ако бяха пенсионирани при условията на чл. 68 ал. 1 КСО, но и добавките към тази пенсия от Учителския пенсионен фонд за времето до навършване на пълната пенсионна възраст. Основателно жалбоподателят се позовава на правото му на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основанието по чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ, но тези права следва да се упражняват при еднакви критерии, съгласно изискването на чл. 21 от ЗЗДискр. Не се твърди да са били изработени и обявени такива критерии в СОУ"Тодор Кирков" гр. Ловеч, както правилно е приела КЗДискр., не съставлява такъв критерий навършването на възрастта за пенсиониране на учителите при условията на § 5 ал. 1 ПЗР КСО. Избирателното прекратяване на трудовите договори с учителките Вълковска, Борисова и Минкова по субективната преценка на директора на училището относно преподавателските и възпитателските им качества, при липса на критерий за сравняването им с останалите лица в сходно положение, съставлява нарушение на чл. 21 ЗЗДискр. и има за резултат дискриминацията им на основата на признака "възраст". С оглед изложеното, съответства на установените факти и на материалния закон по преписката изводът на КЗДискр. за извършена от жалбоподателя пряка дискриминация на основата на признака "възраст", поради което основателно му е наложена глоба и му е отправено писменото предписание на основанието по чл. 76 ал. 1 т. 1 ЗЗДискр. за въздържане от действия, нарушаващи чл. 21 от същия закон. Санкцията е в минималния размер по чл. 78 ал. 1 ЗЗДискр. и следва да бъде потвърдена, както и принудителната административна мярка с превантивен характер. Процесуалният представител на ответниците своевременно е предявил претенция за заплащане на сторените разноски. По представеното адвокатско пълномощно са удостоверени само договорени, но не и внесени суми за адвокатско възнаграждение, поради което такива не следва да се присъждат. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, на основание чл. 172 ал. 2 пр. последно от Административнопроцесуалния кодекс РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Симеон Грозданов Колев от гр. Ловеч, ж. к. "Червен бряг", със съдебен адрес гр. Ловеч, Бл. "Кокиче"-партер, подадена срещу решение № 218/14.10.2008 г., постановено по преписка № 31/2007 г. от Комисия за защита от дискриминация. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.