Решение № 4498 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10852/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", със седалище и адрес на управление: гр. София, чрез пълномощник Д. Ялъмов - главен юрисконсулт, против Решение 494 от 18.01.2024 г., поправено с Решение 18769 от 03.10.2024 г. по адм. д. 998/2023 г. по описа на АССГ. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска оспореното решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, в която връзка са наведени и доводи за незаконосъобразност на потвърденото със съдебния акт задължително предписание. Претендират се разноските по делото, както и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът инспектор по защита на населението в група Превантивен контрол и превантивна дейност на сектор Превантивна и контролна дейност към РДПБЗН Варна при ГДПБЗН МВР В. С. представя подробeн писмен отговор, в който развива съображения за неоснователност на касационното оспорване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Процесния констативен акт КА-ПБЗН-ВНО-13-8/12.12.2022 г. на Инспектор "защита на населението" в РД "ПБЗН" - Варна към ГД "ПБЗН"-МВР, е издаден след извършена от него проверка по чл. 87 от ЗЗБ, на 12.12.2022 г. на място язовир Градинарово, в землището на [населено място], общ. Провадия, обл. Варна, ПИ 17508.25.13, публична държавна собственост с предоставени права за стопанисване и управление на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири ЕИК:2057569975. При проверката е констатирано, че изготвеният Авариен план, по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) не е във формата и съдържанието посочено в Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (НУРОТБЕЯССТОКТС) (ПМС 12/28.02.2020 г.). Установена е липса на описание и конкретни данни за населението и инфраструктурата, които ще бъдат засегнати надолу по течението при авария на язовирната стена или при наводнение в резултат на голямо контролирано или неконтролирано изпускане на вода съгласно Наредбата Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 Специфични изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите т.4.4, както и че не са изготвени карти на уязвимите от заливане зони от първа висока степен на потенциална опасност, съгласно Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата - Специфични изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите, т 4.8. В резултат на констатациите на ДП "УСЯ" са дадени задължителни предписания, аварийният план да бъде изготвен по реда на чл. 35, ал. 2 от ЗЗБ с пълна форма и съдържание посочено в Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от НУРОТБЕЯССТОКТС, като констатираните нередности бъдат отстранени. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу констативния акт АССГ подробно е аргументирал теза, че той е издаден от компетентен орган в предвидената форма и е надлежно мотивиран, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - инспектор по ЗН в група ПКПД на сектор ПКД РДПБЗН - Варна, който видно от Заповед 833з-245/28.06.22 г. на Директора на РД "ПБЗН" - Варна във вр. със Заповед 1983з-103/21.02.17 г. на Директора на ГД "ПБЗН"-МВР вр. Заповед 8121з-812/17.07.19 г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощен с правата по чл. 89 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) - даване на задължителни предписания по спазване и прилагане на приложимата нормативна уредба. Решаващият състав е приел, че оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити - посочени са обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване. Не е установен и порок във формата по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да обуславя отмяна на акта. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес. Спорът по делото е бил по приложението на нормите на материалния закон - чл. 146, т. 4 от АПК. Основното възражение на касатора, изтъкнато и в касационната жалба, е че не следва да е адресат на обжалваното предписание, тъй като не се явява нито собственик, нито ползвател на процесния язовир. Това възражение е подробно разгледано от първоинстанционния съд и същият, го е приел за неоснователно. Изложените съображения се възприемат от касационната инстанция. Основателно е позоваването на чл. 2, ал. 5 изр. второ във вр. с ал. 2 т. 1 от ЗКИР, доколкото в КККР имота е записан като държавен и липсват други данни, от които да се направи различен извод. Установено е, че язовира е с неизяснена собственост и съгласно чл. 139д ЗВ изрично е предвидено, че при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл. 138б ЗВ - за които съществува спор или неизяснена собственост. По делото не е спорно, че язовирът, за който е дадено предписанието е класифициран като такъв от първа висока степен на потенциална опасност по смисъла на чл. 141б, ал. 1, т. 1 ЗВ, като е установено, че за него е бил разработен и утвърден авариен план от касатора, но към него няма приложени карти на уязвимите от заливане зони в съответствие с чл. 35, ал. 2 ЗЗБ във вр. с т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Съобразно т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата по чл. 141, ал. 2 от ЗВ: Карти на уязвимите от заливане зони се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия както и да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Картите на уязвимите от заливане зони на язовирите от първа висока степен на потенциална опасност включват засегнатите територии и зони, определени в приложение 1 към чл. 10, ал. 2. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение 1 от Наредбата. Безспорно язовир "Градинарово", представлява строеж по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "д" от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за защита при бедствия регламентира законово задължение на юридическите лица, собственици на обекти, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по цитираната норма от ЗУТ, която представлява опасност от възникване на бедствие, да разработят авариен план за обекта. Както бе посочено по-горе съществуването на картите на уязвимите от заливане зони, е за да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Предвид изложеното, те са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаването на висока вълна. Картите по чл. 146з от ЗВ касаят райони под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, а картите по ЗЗБ се отнасят за уязвими от заливане зони при разрушаване на язовирна стена или от изпускане на водни обеми от язовир в аварийни условия. Първите карти са основа за създаване на планове за управление на риска от наводнения на ниво район и се съставят от съответната басейнова дирекция, а вторите са част от аварийния план на язовира и се изготвят от собственика/оператора на язовира. Логическата последователност води до извода, че първо следва да се изготвят аварийните планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а впоследствие се изработват планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. Предвид изложеното след като язовир "Градинарово", е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, стопанисващият обекта е задължен да изготви авариен план за обекта, като включи в съдържанието му и карта на уязвимите от заливане зони. Ирелевантно за настоящото дело е възражението, че държавните органи не са изпълнили задължението си да изготвят единна Методика за изработване на процесните карти, тъй като дори да не е изготвена такава, тя касае въпроса за класификацията на самите язовири по степен на потенциална опасност. Безспорно е по делото, че язовир "Градинарово", е класифициран като такъв с висока степен на опасност. Собственикът/операторът на язовира има възможността да изисква от държавните органи необходимата информация, за да изготви аварийния план в съответствие със законовите изисквания, вкл. и това по т. 4.8 от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата. Правилно първостепенният съд е приел, че в процесния случай не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато - ако не е допуснато, би могло да се стигне и до друг извод от страна на административния орган. В случая тези предпоставки не са налице. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Гореизложеното налага извод, че подложеният на касация съдебен акт на Административен съд - София-град е постановен в съответствие с надлежно събрания доказателствен материал по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направения краен правен извод от съда за законосъобразност на оспорения констативен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, АССГ е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е неоснователно искането за присъждане на разноски. Ответника не е правил искания относно разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,