Решение № 4012 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 784/2021 г.
ВАСVII отделение30.03.2021 г.докладчик т Ваня Анчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 49/20.11.2020 г., постановено по адм. дело № 297/2020 г. по описа на Административен съд – Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Доминекс Про" ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище в гр. Русе и адрес на управление Източна промишлена зона срещу решение № РД-16-409/27.05.2020 г. на главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г., за определяне на финансова корекция в размер на 25% от стойността на предоставената безвъзмездна финансова помощ по договор за доставка № BG16 RFOP002-3. 002-0156-C01/Su-02/18.10.2018 г. с изпълнител "ТМ ГАМАСИСТЕМ" ООД на обща стойност от 220 030, 88 лева без ДДС. ОСЪЖДА "Доминекс Про" ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище в гр. Русе и адрес на управление: Източна промишлена зона, да заплати на Министерството на икономиката, със седалище в гр. София, ул. "Славянска" № 8, разноски за касационната инстанция в размер на 1900 (хиляда и деветстотин) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4012 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 784/2021 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ГД "ЕФК") и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г., чрез процесуален представител юрк. Н. С., срещу решение № 49/20.11.2020 г., постановено по адм. дело № 297/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Русе, с което по жалба на "Доминекс Про" ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище в гр. Русе и адрес на управление: Източна промишлена зона, е отменено негово решение № РД-16-409/27.05.2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25% от стойността на предоставената по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16 RFOP002-3. 002-0156-C01 финансова подкрепа по договор за доставка № BG16 RFOP002-3. 002-0156-C01/Su-02/18.10.2018 г. с изпълнител "ТМ ГАМАСИСТЕМ" ООД на обща стойност от 220 030, 88 лева без ДДС. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за правомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че са допуснати сочените в акта нарушения на чл. 116, ал. 5, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 10, ал. 2, т. 5 и т. 6 от Постановление № 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, обн., ДВ, бр. 52 от 8.07.2016 г., в сила от 8.07.2016 г., доп., бр. 76 от 30.09.2016 г., изм., бр. 30 от 11.04.2017 г., в сила от 11.04.2017 г., бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г. (ПМС № 160/2016 г.), обуславящи извод за извършена нередност по т. 23, б. "а", раздел "Изпълнение на сключения договор" от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Счита, че съдът неправилно е подвел установените факти и обстоятелства под хипотезата на чл. 10, ал. 2, т. 3 ПМС № 160/2016 г., приемайки че допуснатото нарушение е "несъществено" и наложено поради възникнали след сключването на процесния договор "непредвидени обстоятелства". Сочи, че изменението на клаузата, свързана с крайния срок за изпълнението на проекта по административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, не е свързано с обстоятелства относно договора, сключен с изпълнителя "ТМ ГАМАСИСТЕМ" ООД. Твърди, че представеното по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза е неотносимо и по тази причина позоваването на него от първоинстанционния съд е неправилно. Счита, че процесното изменение на срока за изпълнение с повече от 100% от първоначално заложения такъв, съгласно константната практика на Върховния административен съд представлява обстоятелство, което ако е било част от процедурата по възлагане на обществената поръчка, би привлякло към участие повече икономически оператори, респ. би позволило повече оферти да бъдат допуснати, поради липса на пречка за отстраняването във връзка с предложения по-дълъг срок. Излага, че срокът действително не е бил въведен като показател за оценка, но оказва значително влияние по смисъла на чл. 10, ал. 6, т. 1 ПМС № 160/2016 г., поради което изменението му е "съществено" и осъществява състава на вменената "нередност" по т. 23, б. "а" Наредбата за посочване на нередности. Приемайки обратното, съдът неправилно е приложил материалния закон. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Ответникът – "Доминекс Про" ЕООД, представлявано от управителя Н. К., чрез процесуален представител адв. П. И. от АК - Русе, оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт, по жалба на "Доминекс Про" ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище в гр. Русе и адрес на управление Източна промишлена зона, е отменено решение № РД-16-409/27.05.2020 г. на главния директор на ГД "ЕФК" и ръководител на УО на ОПИК 2014 - 2020 г., за определяне на финансова корекция в размер на 25% от стойността на предоставената по АДПБФП № BG16 RFOP002-3. 002-0156-C01 финансова подкрепа по договор за доставка № BG16 RFOP002-3. 002-0156-C01/Su-02/18.10.2018 г. с изпълнител "ТМ ГАМАСИСТЕМ" ООД на обща стойност от 220 030, 88 лева без ДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че "Доминекс Про" ЕООД е бенефициер по сключен на 15.12.2017 г. с Министерството на икономиката в качеството му на УО на ОПИК 2014 - 2020 г. АДПБФП № BG16 RFOP002-3. 002-0156-C01 по процедура по подбор на проекти BG16 RFOP002-3. 002 "Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия. Видно от чл. 2. 1. от договора, предоставяната безвъзмездна финансова помощ е в максимален размер от 1 539 530, 50 лева, която представлява 50 % от общите допустими разходи по проекта. Според предписанието на чл. 2. 3. от договора, срокът за изпълнението на проекта е съгласно посоченото в т. 1 "Основни данни" от Приложение I към договора, считано от датата на сключването му, но не повече от максималния срок, предвиден в т. 18 от Условията за кандидатстване по процедура BG16 RFOP002-3. 002, т. е. до 15.07.2019 г. През месец март 2018 г. във връзка с изпълнението по проекта, бенефициерът е стартирал кореспонденция с "Архико" ЕООД – гр. Русе, с цел получаване на експертно мнение досежно необходимостта от изготвяне не инвестиционни технически проекти. В хода на размяната на писма се е установило, че документацията по двете сгради, които са обект на саниране по проекта, не е налична и следва да се възстанови, а предназначението на едната сграда – да се промени, за което следва да се получи разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). В резултат на тези констатации "Доминекс Про" ЕООД – гр. Русе с договор от 03.09.2018 г. е възложил на "Архико" ЕООД – гр. Русе изработването на технически проект за "Мерки за енергийна ефективност за производствена сграда № 1". Междувременно, с оглед разходването на средствата по проекта, бенефициерът е провел обществена поръчка по реда на ЗОП с предмет: "Доставка, монтаж и пускане в експлоатация на ДМА по следните обособени позиции: Обособена позиция (ОП)1: "Роботизирана система за заваряване – 2 броя"; ОП 2: "Автоматизирана линия за прахово боядисване – 1 брой"; ОП 3: "Система за оползотворяване на отпадна топлинна енергия от компресорна машина в Сграда 1 – 1 брой" и "Система за оползотворяване на отпадна топлинна енергия от компресорна машина в Сграда 2 – 1 брой". В обявената на 17.05.2018 г. публична покана е посочено, че срокът на договора по ОП 2 е до шест месеца от сключването му, но не по-късно от изтичане на срока за изпълнение на АДПБФП № BG16 RFOP002-3. 002-0156-C01. В подадената от единствения участник, кандидатствал по ОП 2, оферта е заложен срок за изпълнение, фиксиран като шест месеца, считано от датата на подписване на договора. В резултат на проведената обществена поръчка на 18.10.2018 г. с избрания за изпълнител по ОП 2 участник – "ТМ ГАМАСИСТЕМ" ООД е сключен договор № BG16 RFOP002-3. 002-0156-C01/Su-02. На 09.04.2019 г., в хода на изпълнението на описания договор, възложителят е изпратил уведомление до "ТМ ГАМАСИСТЕМ" ООД, съдържащо информация за отправено на същата дата до УО на ОПИК искане за промяна на срока за изпълнение на АДПБФП с 5 месеца, считано от изтичане на първоначално определения такъв, поради забава в изпълнението на планираните дейности по саниране, заради изчакване издаването на съответните разрешения. Предложено е в случай на одобрение от ръководителя на УО на исканата промяна, да се допусне изменение на клаузата на чл. 6 от договора с изпълнителя, като срокът по него бъде обвързан с изтичането на този по проекта. Във връзка с последващото одобрение от УО и изразеното съгласие от "ТМ ГАМАСИСТЕМ" ООД с направеното предложение, между страните по договора за доставка от 18.10.2018 г., е сключен анекс № 01 от 17.04.2019 г., с който е допуснато предложеното изменение на срока. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, за който бенефициерът е уведомен с писмо с изх. № 26-Д-224/21.04.2020 г. на ръководителя на УО на ОПИК 2014 - 2020 г. Установено е, че са налице данни, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за допуснато от бенефициера нарушение, за което предстои да бъде определена финансова корекция. След проведената процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, УО е издал оспореният административен акт, с който е индивидуализирал нарушените разпоредби, както следва: чл. 116, ал. 5, т. 1 ЗОП и чл. 10, ал. 2, т. 5 и т. 6 ПМС № 160/2016 г., квалифицирайки ги като нередност по т. 23, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередностите, обосноваваща определянето на финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по засегнатото от нарушението правоотношение. За изясняване на спорните по делото обстоятелства е допусната съдебно-техническа експертиза. Експертът, изготвил заключението, е посочил, че за дейности по саниране, при които се засягат конструктивни елементи от сградите, се изисква изготвянето на инвестиционен технически проект. При съпоставяне параметрите на сграда № 1 и автоматизираната машина за прахово боядисване – предмет на договора за доставка, сключен между "ТМ ГАМАСИСТЕМ" ООД и "Доминекс Про" ЕООД – гр. Русе, е стигнал до заключение, че машината се побира в сградата, но ако бъде поставена в нея, не би било възможно извършването на дейностите по саниране, т. к. ще ограничава свободната работа. Вещото лице не е изразило становище по въпроса дали в хода на дейностите по саниране са възникнали конструктивни проблеми, изискващи изготвяне на технически проект и разрешение за строеж, доколкото към момента, в който е извършил оглед с цел изготвяне на експертизата, зенитното осветление, за което е спорно дали представлява "конструктивен проблем", е било подменено. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕСИФ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 23, б. "а" от Приложение № 1 към Наредбата. Приел е, че в случая се установява хипотезата на чл. 10, ал. 2, т. 3 ПМС № 160/2016 г., допускаща изменение на сключен договор за изпълнение, поради възникнали по време не действието му "непредвидени обстоятелства", които не са довели до промяна в предмета на договора. Аргументира извода си с констатацията, че предвидените по проекта дейности по саниране не включват промени в конструктивни елементи на сградата, а необходимостта от такива е възникнала в хода на изпълнението му, след консултацията със специалист, който е изразил становище по случая. Наред с това, в последствие е установено и, че по отношение на сграда № 1 следва да се извърши промяна в предназначението. Тези две обстоятелства изискват издаване на необходимите разрешения от страна на общината, което е забавило изпълнението на предвидените по проекта строително-монтажни дейности. Съставът на съда е възприел изцяло възраженията на жалбоподателя, че срокът не е съществен елемент от договора, т. к. от една страна, не е заложен като показател за оценка, а от друга – частично преповтаря по съдържание крайния, определен по поръчката срок и доколкото промяната му е в следствие на обективна невъзможност за изпълнение от страна на възложителя, не поставя в по-благоприятно положение спечелилия поръчката участник спрямо останалите потенциални такива. При тези съображения първоинстанционният съд е отменил обжалвания административен акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Предвид застъпените защитни тези, спорният въпрос се свежда до това, дали извършеното с анекс 01/17.04.2019 г. изменение на чл. 6 от сключения между "Доминекс Про" ЕООД и "ТМ ГАМАСИСТЕМ" ООД договор е "съществено" по смисъла на чл. 10, ал. 2, т. 5 и 6 ПМС № 160/2016 г. и чл. 116, ал. 5, т. 1 ЗОП, дали са налице "непредвидени обстоятелства" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ПМС № 160/2016 г. и дали са приложими разпоредбите на чл. 10, ал. 2, т. 3 ПМС № 160/2016 г., респ. чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП по отношение на обстоятелствата, състоящи се във възникналата необходимост от изготвяне на инвестиционен технически проект във връзка с подмяната на зенитно стъкло при осъществяване на дейностите по саниране и от издаване на разрешение за строеж за промяна в предназначението на процесната сграда, респ. забавеното саниране поради описаните причини. Дефиниция на понятието "непредвидено обстоятелство" е дадена с § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ПМС № 160/2016 г. Според предписанието на посочената разпоредба това са обстоятелства, възникнали след сключването на договора, които не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия. Следователно при анализа на фактите с оглед квалифицирането им като "непредвидени обстоятелства" по смисъла на посочената дефинитивна норма, съдът е следвало да установи дали в периода след сключването на договора с "ТМ ГАМАСИСТЕМ" ООД, а именно – 18.10.2018 г., до подписването на Анекса към него на 17.04.2018 г. е възникнало такова събитие, което възложителят не е бил в състояние да предвиди при полагане на дължимата грижа. АС - Русе е стигнал до неправилен извод, че описаните обстоятелства са възникнали след сключването на договора за доставка между "Доминекс Про" ЕООД и "ТМ ГАМАСИСТЕМ" ООД. Допуснато е смесване на двата договора – административният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между "Доминекс Про" ЕООД и УО на ОПИК 2014 - 2020 г. на 15.12.2017 г., и договорът за доставка от 18.10.2018 г., сключен в резултат на проведената обществена поръчка, между "Доминекс Про" ЕООД и "ТМ ГАМАСИСТЕМ" ООД. Това заключение пряко следва от анализа на приложените по делото доказателства. От съдържанието на писмата, представляващи кореспонденция между представители на "Доминекс Про" ЕООД и "Архико" ЕООД, проведена в периода от 12.03.2018 г. до 31.08.2018 г., се установява следното: Още на 12.03.2018 г. "Доминекс Про" ЕООД е изискал становище от "Архико" ЕООД относно необходимостта от изработване на технически проект, касаещ санирането на двете сгради (сграда № 1 – с идентификатор 634237.8.1156. 1 и сграда № 2 – с идентификатор 63427.8.1296 в УПИ XII-1296, кв. "Индустриална промишлена зона (ИПЗ)", гр. Русе). На 19.03.2018 г. в отговор на поставеното запитване, "Архико" ЕООД е посочило, че според опита, с който разполага представителят му, не е необходим технически проект, но все пак е извършено допитване до община Русе за становище по поставения въпрос. След допълнителна размяна на писма "Архико" ЕООД е изискало от "Доминекс Про" ЕООД наличната документация за процесните сгради, за да я представи на общината, както последната изрично е указала с оглед ангажирането на мнение относно необходимостта от технически проект във връзка със санирането на сградите. Установило се е, че "Доминекс Про" ЕООД не разполага с необходимите документи, т. к. въвеждането в експлоатация на двете сгради е предхождало придобиването им от фирмата и по тази причина от общината са изисквани наличните в архива документи за процесните две сгради. След като общината е установила, че такива липсват, "Архико" ЕООД е изискало становище и от главния архитект на общината. На 14.05.2018 г. "Архико" ЕООД е изпратилo писмо до "Доминекс Про" ЕООД, в което е възпроизведено становището на главния архитект. Последният, в отговор на отправеното запитване, е посочил, че "санирането ще засегне конструктивни елементи като изработването на окачен таван на металоконструкция с термопанели, поради което са необходими проекти", като "в тази връзка ще се наложи възстановяване на цялостната документация за въпросните сгради, т. к. същата не е открита в архивите на Община Русе". С писмо от 23.05.2018 г. "Доминекс Про" ЕООД е възложило изработването на "необходимите технически инвестиционни проекти, касаещи санирането на гореописаните сгради", като в последствие е сключен и договор от 02.07.2018 г. С последващо писмо от 29.05.2018 г. на "Архико" ЕООД, бенефициерът (възложителят) е уведомен, че за да бъдат съставени техническите проекти, на първо място, ще е необходимо да се възстанови документацията, което е процес, който ще отнеме поне два-три месеца. В хода на възстановяването на документацията по отношение на сграда № 2, е установена необходимост от промяната в предназначението й, т. к. същата е с такова на "склад". За това обстоятелство общината е уведомила "Архико" ЕООД, което от своя страна, е уведомило "Доминекс Про" ЕООД. С писмо от 19.07.2018 г. на "Архико" ЕООД е възложена дейността по извършване на "всички необходими по-нататъшни действия" във връзка с промяната на предназначението. На 16.08.2018 г. е издадено разрешение за строеж № 347, с което е извършена промяна в предназначението на част от сграда (склад) в производствена сграда (цех № 66-Разкрой), ЗП-2 996, 24 кв. м., с местонахождение имот с идентификатор 63427.8.1296 в УПИ XII-1296, кв. "Индустриална промишлена зона (ИПЗ)", гр. Русе (т. нар. по делото "сграда № 2"). Видно е от приложените по делото доказателства още, че документациите по отношение и на двете сгради са внесени за съгласуване на 18.07.2018 г. (сграда № 1) и 31.08.2018 г. (сграда № 2). Следователно необходимостта от изготвянето на технически проект е обстоятелство, което е възникнало в момента, в който главният архитект на община Русе е уведомил "Архико" ЕООД за становището си, че следва да се изготви технически проект, т. к. санирането ще засегне конструктивни елементи като изработването на окачен таван на металоконструкция с термопанели. До знанието на възложителя това обстоятелство е достигнало с получаването на писмото от 14.05.2018 г. Съдът правилно е установил фактите, но е извел неправилен правен извод въз основа на тях. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, АС – Русе е приел, че през март 2018 г. бенефициерът е изпратил запитване досежно нуждата от инвестиционен технически проект, а с договор от 03.09.2018 г. е възложено изготвянето на такъв във връзка именно с проект "Мерки за енергийна ефективност за производствена сграда № 1". И моментът, в който възложителят е разбрал за необходимостта от изготвянето на технически проект, а именно – с получаването на писмото от 14.05.2018 г., и моментът на сключването на договора, с който е възложено съставянето на такъв проект – 03.09.2018 г., предхождат сключването на процесния договор за доставка от 18.10.2018 г. От своя страна, за необходимостта от промяната в предназначението на сграда № 2 бенефициерът е узнал на 18.07.2018 г., като на 19.07.2018 г. изрично е възложил на "Архико" ЕООД извършването на необходимите действия по осъществяването на тази промяна. Тези обстоятелства, както и издаването на самото Разрешението за строеж от 16.08.2018 г. са възникнали преди датата на сключване на договора за доставка от 18.10.2018 г. Изложеното води до извод, че и двете обстоятелства, сочени като основание за допустимост на изменението на договора в частта относно срока за изпълнението му, са възникнали два, респ. пет месеца преди сключването на договора с изпълнителя, поради което не попадат във визираните хипотези и не могат да бъдат съотнесени към института на "непредвидените обстоятелства" по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ПМС № 160/2016 г. Следва да се посочи още, че волята на страните досежно процесното изменение по никакъв начин не предполага възникнало в хода на изпълнението на точно този договор непредвидено обстоятелство. Видно от съдържанието на приложеното уведомление, възложителят е посочил, че във връзка с внесено искане за удължаване на срока по АДПБФП счита за целесъобразно да бъде изменен и договорът с "ТМ ГАМАСИСТЕМ" ООД, като в случай, че действително бъде одобрено така подаденото искане, "следва да се сключи анекс" относно чл. 6 от договора, който да бъде изменен, придобивайки следното съдържание "Срокът за изпълнение на договора е не по-късно от изтичане на срока на действие на Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16 RFOP002-3. 001-0156-C01". Посочена е и основната причина за удължаването на срока по административния договор за предоставяне на БФП, а именно – временна обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по договора, поради провеждането на необходимите "съгласувателни процедури" с община Русе за издаване на строително разрешение и инвестиционни проекти. Споразумението има белезите на административен договор по смисъла на чл. 19а АПК и следва да има задължителните реквизити посочени в ал. 3 с. з. - страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните. От съдържанието му безспорно следва, че волята на страните по него е да се измени първоначално сключения договор по процесната обществена поръчка, поради и доколкото е допуснато удължаване на срока по административния договор за предоставяне на БФП, което страните дори не квалифицират като "непредвидено обстоятелство" по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ПМС № 160/2016 г., респ. "обстоятелство, което възложителят не е могъл да предвиди" по смисъла на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Постановлението. Това прави съображенията на съда във връзка с посочените разпоредби безпредметни. Инициираното изменение не попада в изрично предвидените основания за изменение нито в договора, нито в закона. Не са налице и "непредвидени обстоятелства" по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ПМС № 160/2016 г. Т. к. първоинстанционният съд е обосновал извода си за приложимост на чл. 10, ал. 2, т. 3 ПМС № 160/2016 г. и чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП с констатацията за наличие на "непредвидени обстоятелства" по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ПМС № 160/2016 г., настоящият състав на Върховния административен съд счита за необходимо изрично да подчертае, че дефиницията е дадена с оглед използването на словосъчетанието в чл. 10, ал. 2, т. 2 и т. 6 ПМС и няма отношение към дадената от съда правна квалификация по т. 3 с. з. Щом съдът е стигнал до извод за наличие на "непредвидени обстоятелства", е следвало да анализира хипотезите, предвидени в т. 2 и т. 6 от чл. 10, съдържащи и други елементи във фактическия си състав, което не е сторил. Тези съображения правят извода му неправилен на собствено основание. За пълнота на изложението, фактите ще бъдат обсъдени и с оглед приложението на визираните от АС - Русе разпоредби на чл. 10, ал. 2, т. 3 ПМС № 160/2016 г. и чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП. Същите предвиждат допустимост на изменението в случай, че са възникнали обстоятелства, които при полагането на дължимата грижа не биха могли да бъдат предвидени от възложителя и не водят до промяна в предмета на договора. Анализът на съдържанието им води до логичен еднозначен извод, че в тази хипотеза съответните обстоятелства също следва да са възникнали след подписването на договора, какъвто не е случаят, поради което описаните разпоредби се явяват неприложими към извършеното изменение. Възложителят е бил наясно с породилата се необходимост от промяна в предназначението на процесната сграда, както и с нуждата от издаването на необходимите документи. Т. к. тези две обстоятелства обуславят предпоставките за осъществяването на строително-монтажните дейности по саниране на сградите, безспорно имат отношение към навременното изпълнение на санирането. По тази причина забавянето в дейностите по СМР също не е обстоятелство, което възложителят не е могъл да предвиди. По тези съображения и с оглед твърденията на РУО в оспорения акт, предмет на съдебна преценка е дали допуснатото изменение е "съществено" по смисъла на чл. 10, ал. 6, т. 1 ПМС № 160/2016 г., респ. чл. 116, ал. 5, т. 1 ЗОП. Удължаването на срока с повече от 100%, както УО правилно е приел, представлява "съществено изменение на договора" по смисъла на посочените норми. Двете разпоредби са с идентично съдържание, сочещо презумптивна хипотеза, при която се счита, че изменението е съществено, когато същото въвежда условия, които ако са били част от процедурата за избор на изпълнител, биха привлекли към участие допълнителни кандидати, биха позволили допускането на други кандидати, различни от първоначално избраните или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата. В случая договорът за доставка е сключен на 18.10.2018 г. Ако срокът беше обвързан с изтичането на срока по АДПБФП още в началото, това щеше да означава, че времето за изпълнение на доставката ще бъде от 18.10.2018 г. до 15.07.2019 г., т. е. близо девет месеца, или от 18.10.2018 г. до 15.12.2019 г, т. е. близо 14 месеца, което надвишава с 1/2, респ. с 2 и 1/3 пъти определеният срок за изпълнение от 6 месеца. Тези големи разлики обуславят основателност на довода на касатора за "същественост" на изменението на срока по сключения договор. Безспорно, ако към момента на подаване на офертите, към участниците беше поставено условие да изпълнят предмета на поръчката в срока на сключения административен договор, би се създала голяма вероятност в процедурата да се включат повече участници, т. к. по-дългият срок за изпълнение несъмнено е по-благоприятен и по-привлекателен за потенциални участници. Освен това, предложилите по-дълъг срок за изпълнение няма да са хипотетично възпрепятствани от участие. Срокът за изпълнение действително не е показател за оценка и не води до по-голям точков актив при класирането на офертите, но несъответствието на една оферта с него, по аргумент от чл. 107, т. 1 ЗОП, е основание за отстраняване на подалия я участник. Видно от чл. 10, ал. 6, т. 1 ПМС № 160/2016 г., респ. чл. 116, ал. 5, т. 1 ЗОП съществено е изменението, когато въвежда такива условия, които ако бяха част от процедурата по възлагане, биха привлекли повече участници, биха позволили допускането на други такива или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата. Следователно изменението на всяко условие или критерий за подбор, посочени в публичната покана, в случай че води до посочените правни последици, би могло да обуслови краен извод за нарушение, независимо че не е поставено като показател за оценка, както неправилно е приел първоинстанционният съд. По изложените съображения крайният извод на АС – Русе за липса на нарушение е неправилен. Установеното нарушение на чл. 10, ал. 2, т. 5 ЗОП, вр. с чл. 116, ал. 1, т. 7 ЗОП правилно е квалифицирано като "нередност" по т. 23, б. "а" от Приложение № 1 към Наредбата за посочване на нередности. Това заключение налага анализ и на третия елемент на фактическия състав на нередността, състоящ се в нанасянето или възможността от нанасяне на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Съгласно дефиницията за "нередност", дадена в чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013, нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. За случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ (предишна т. 9 – ДВ, бр. 85/2017 г.), попадащи в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, законодателят е приел, че не е възможно да бъде определено количествено изражение на финансовите последици, т. е. не може да се установи размерът на реалните финансови последици върху изразходваните средства - допустимите разходи. Поради това и в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ е определил процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, като е приел наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато са извършени визираните в Приложението към Наредбата нарушения, без да е необходимо за всяко нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите последици. Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай е налице потенциална възможност за нанасяне на вреда на бюджета на Съюза с оглед това, че неправомерното изменение на сключен договор за обществена поръчка въвежда условия, които ако са били част от проведената процедура биха привлекли към участие повече участници, респ. биха позволили допускането на други такива. С допуснатото изменение практически се намалява броят на кандидатите, които участват в процедурата, а максимално широкият кръг от участници е предпоставка за постигане на възможно най-благоприятни финансови резултати за възложителя и бюджета. Накърнен е интересът на останалите участници в процедурата, доколкото изменението поставя спечелилия поръчката участник в по-благоприятно положение, изключвайки равнопоставеността между тях – основен принцип при възлагането на обществени поръчки. В процесния случай доказаните нарушения биха могли да имат финансово отражение, т. к. са пряко свързани с възможностите за участие и на други лица. В решението на УО са изложени ясни и конкретни съображения за избрания процентен показател. Касационната инстанция възприема и извода за законосъобразност на определената основа, формирана спрямо стойността на допустимите разходи по засегнатия договор, финансиран изцяло със средства по ОПИК. Наличието на визираните в Решение № РД-16-409/27.05.2020 г. нарушения обосновава законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Достигайки до обратен правен извод АС - Русе е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу описаното волеизявление на ръководителя на УО на ОПИК за налагане на финансова корекция. При този изход на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданско-процесуалния кодекс, "Доминекс Про" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на Министерството на икономиката сумата от 200 лева. Наред със заплатената държавна такса от 1700 лева, дължимите в полза на касационния жалбоподател разноски възлизат на 1900 (хиляда и деветстотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение