Решение № 2368 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 178/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. М. Д., подадена чрез адвокат М. Краев против Решение 1298/06.11.2024 г., постановено по административно дело 303/2024 г. по описа на Административен съд - Ямбол. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на процесната заповед. Ответната страна, Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър - Хасково, в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено. Балджиеви-91 ООД се представлява от адвокат Г. Балджиев, който оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Останалите ответни страни Т. Я. К., В. Я. В. и М. Я. В., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. С обжалваното решение Административен съд Ямбол е уважил жалбата на Балджиеви-91ООД и е отменил Заповед 18-8845/20.08.2024 г. на Началника на СГКК Хасково, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на неурбанизираната територия в землището на гр. Тополовград, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР: сграда с идентификатор 72761.12.128.1 с площ 29 кв.м., предназначение вилна сграда еднофамилна, няма данни за собственост и сграда с идентификатор 72761.12.128.2 с площ 17 кв.м., предназначение постройка на допълващото застрояване, няма данни за собственост, съгласно скица проект 15-848797/20.08.2024 г. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че процесният случай не попада под хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР за отстраняване на явна фактическа грешка, както е приел административния орган, а представлява непълнота в кадастъра, която не може да се отстрани преди решаване на спора за материално правно относно собствеността на двете сгради. Съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че по повод подадено от Й. М. Д. заявление е проведено изцяло административно производство по реда на чл. 53б ЗКИР, във връзка с основанието за изменение на кадастъра по чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР за отстраняване на явна фактическа грешка. Няма спор между страните, че имотът, в който се иска нанасяне на съществуващи, но неотразени в кадастъра сгради се намира в неурбанизирана територия земеделска земя. Установено е също така, че се касае за две постройки, които не са били нанесени и отразени в предходно действащата Карта на възстановената собственост и в КККР при прехвърляне на данните от КВС към КККР. С оглед на тези факти, правилно административното производство е било проведено по реда на чл. 53б ЗКИР, както и правилно сградите са били квалифицирани от органа като трайни топографски обекти с изкуствен произход, находящи се в неурбанизирана територия, поради което е наредено тяхното отразяване в кадастралната карта. Налице е хипотезата на § 1, т. 9, предл. 2 ДР ЗКИР, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР за отстраняване на явна фактическа грешка, а не непълнота и грешка, както погрешно е приел съдът. Неприложима се явява и разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, още повече, че сградите се отразяват в регистъра без установен собственик. Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават и поддържат в актуално състояние и следва да отразяват обективното състояние на имотите, която законова цел се постига посредством оспорената заповед. Предвид изложените мотиви, съдебното решение следва да се отмени, вместо което да се постанови друго по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на Балджиеви-91 ООД против Заповед 18-8845/20.08.2024 г. на Началника на СГКК Хасково. При този изход на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски в хода на двете съдебни производства, които са в общ размер на 1320 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,