Решение № 6695 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5685/2015 г.
ВАСV отделение06.06.2016 г.докладчик Сибила Симеонова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 665/09.02.2015 г., постановено по адм. дело № 10868/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6695 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5685/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по две касационни жалби. Първата касационна жалба е предявена от А. М. Я. против решение № 665/09.02.2015 г., постановено по адм. дело № 10868/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касаторът навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Районен съд - Петрич срещу решение № Ж-807/09.10.2014 г. на Комисията за защита на личните данни. Втората касационна жалба е депозирана от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) против решение № 665/09.02.2015 г., постановено по адм. дело № 10868/2014 г. по описа на АССГ. Касационният жалбоподател счита първоинстанционното решение за необосновано и иска да бъде отменено като бъде постановено ново по същество на спора, с което да се остави в сила административния акт. Ответникът - Районен съд - Петрич не ангажира становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, при наличие на правен интерес и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е прогласил нищожността на решение № Ж-807 от 09.10.2014 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта, с която е отменен изричен отказ за заличаване на личните данни на А. М. Я., обективиран в писмо рег. № 199/09.06.2014 г. на Районен съд - Петрич (т. 2 от диспозитива на решението). и отменил решение № Ж-807 от 09.10.2014 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта, с която: е обявена за основателна жалба с вх. № Ж-807/04.07.2014 г., подадена от А. М. Я. срещу Районен съд Петрич (т. 1 от диспозитива на решението) и е наложено на Районен съд Петрич административно наказание "имуществена санкция" в размер на 12 000 лева за нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД за това, че в качеството си на администратор на лични данни е съхранявал в бюлетин за наложени административни наказания по чл. 78а НК личните данни на А. М. Я. по повод решение № 7/28.12.2006 г., постановено по н. а. х. д. № 685/2006 г. по описа на Окръжен съд Сливен (т. 3 от диспозитива на решението). Върховният административен съд - Пето отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно е приел за нищожно решението на КЗЛД, в частта по т. 2 от диспозитива. Комисията за защита на личните данни, като независим държавен орган, специализиран в защитата на лицата при обработването на техните лични данни и в контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, има правомощия да осъществява цялостен контрол за спазване на нормативните актове в областта на защитата на лични данни, да извършва проверки и да издава задължителни предписания на администраторите на лични данни, да разглежда жалби срещу техни актове или действия - чл. 10, ал. 1, т. 1, 3, 5, 7 от ЗЗЛД. За реализирането на тези правомощия законодателят е предвидил компетентност на Комисията като колективен орган и отделно на нейните членове, като е разписал и различен ред за реализирането на тази компетентност. Производството по жалби срещу актове или действия на оператор на лични данни е установено в чл. 38 от ЗЗЛД. Компетентен да разгледа и се произнесе по жалбата е Комисията. В съответствие с императивната правна норма на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД при произнасянето си с решение КЗЛД разполага с три изчерпателно посочени правомощия: да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. КЗЛД не е компетентна да отменя акт на администратора на лични данни, с който той се е произнесъл по повод заявление за заличаване на лични данни, както е направила в процесния случай КЗЛД, отменяйки "изричния отказ" за заличаване на личните данни на Я. В случай, че актът на администратора на лични данни противоречи на норми на ЗЗЛД, то приложими са някои от санкционните правомощия на КЗЛД по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, но не и отмяна на акт на администратора, която не се включва в материалната компетентност на КЗЛД, очертана в нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД. Поради това, в частта, в която е отменила "изричния отказ" на РС - Петрич (а видно от акта липсва подобен изричен отказ, а е налице мълчалив такъв), обективиран в писмо рег. № 199/09.06.2014 г., за заличаване на личните данни на Я., КЗЛД е постановила един нищожен административен акт, чиято нищожност правилно е прогласена от решаващия съд. Правилен е постановения съдебен акт от първоинстанционния съд и в частта, в която е отменено по т. 1 и т. 3 решението на КЗЛД като незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД личните данни на физическите лица се събират за конкретни, точно определени и законни цели и следва да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели. В случая, в противоречие с цитирания текст Комисията за защита на личните данни е приела, че от страна на Районен съд - Петрич е допуснато нарушение при обработката на личните данни на А. Я. Личните данни на лицето са обработени добросъвестно и законосъобразно в съответствие с изискванията на Наредба № 8/2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. Не е допуснато нарушение на реда и начина за съхранение на данните. Съгласно чл. 31, ал. 1 от наредбата в редакцията до ДВ бр. 14 от 15.02.2013 г. бюлетините за наложени административни наказания по чл. 78а от НК се съхраняват и унищожават в петгодишен срок от влизане в сила на съдебния акт. С изменението на нормата на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8 от 15.02.2013 г., срокът за съхраняване на бюлетините по чл. 78а НК е петнадесетгодишен от влизане в сила на съдебния акт. Данните, вписани в тях обаче не се унищожават, а продължават да се съхраняват в азбучния указател и в електронния архив на бюрото за съдимост съгласно чл. 28 от наредбата. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от наредбата, според която въз основа на данните в азбучния указател и електронния архив може да се издаде дубликат от бюлетин за съдимост. Това разбиране е в съответствие с изискванията на чл. 78а, ал. 2, б. "б" от НК според който лицето не може да бъде повторно освободено от наказателна отговорност по този ред. С предоставянето на данните при съблюдаване на условията за това не е нарушена и целта на закона, тъй като личните данни на физическото лице са обработени добросъвестно, в изпълнение на нормативно установено задължение, по начин, който гарантира неприкосновеността на личния живот на лицето. Поради всичко изложено следва да се приеме, че от страна на Районен съд - Петрич при обработване на личните данни на А. Я. не е допуснато нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД и не са налице основания за налагане на имуществена санкция на районния съд на това основание. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за незаконосъобразност, в частта по т. 1 и т. 3 от решение. на КЗЛД. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - пето отделение,