Решение № 5734 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9525/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на З. Младенов от гр. Видин против решение 106 от 30.06.2023 г., постановено по административно дело 271/2022 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата на Младенов против решение 2153-05-12/14.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Видин, с което е потвърдено разпореждане 05224604253/30.09.2022 г. на ръководител ПО (пенсионно осигуряване) в ТП на НОИ Видин, като жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Националния осигурителен институт сумата от 100 лв. за процесуално представителство по делото. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновава теза за неправилно приложение на § 7з от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на КСО. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен, като се отмени и потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ Видин и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по определяне размера на пенсията. Претендира разноските, сторени в съдебното производство. Ответникът - директорът на ТП на НОИ Видин, действащ чрез пълномощника ст. юрк. Стоянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като моли то да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 30.09.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Видин на основание § 7з от ПЗР на КСО е преизчислен размерът на отпуснатата първоначално на 16.12.2018 г. на З. Младенов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и доколкото при това се е получил по-нисък размер (1288.23 лв.) от получавания до момента, същата е определена в дотогавашния размер за ежемесечно изплащане от 1337.74 лв., считано от 01.10.2022 г. Разпореждането е атакувано от Младенов по реда на чл. 117 от КСО пред горестоящия орган с оплакване за неправилно преизчислен размер на пенсията. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ Видин с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 14.11.2022 г. не е уважил сезиралата го жалба, като е аргументирал теза, че пенсията е изчислена правилно. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Видин е извел решаващ извод, че решението на директора на ТП на НОИ е законосъобразно, като издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на предвидената в закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон (§ 7з, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ПЗР на КСО). Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Видин, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от Административен съд - Видин, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Конкретните касаторови възражения също са неоснователни. Съдът е обсъдил приложимите за казуса разпоредби на § 7з от ПЗР на КСО, като е изяснен начинът, по който в административното производство е определен размера на пенсията на Младенов, в съответствие с правилата, въведени с този параграф, и е приложена по-благоприятната за него хипотеза за размера на пенсията му. Изчисленията на административните органи и ползвания от тях алгоритъм за целта, са коректни, което се потвърждава и от компетентно изготвените заключения по назначените съдебно-счетоводни експертизи, основателно кредитирани от решаващия съдебен състав. За изхода на спора, противно на твърдяното от касатора, е неотносимо приобщеното към доказателствения материал по делото ново разпореждане на пенсионния орган от 01.04.2023 г., с което е зачетен допълнителен стаж на Младенов при преизчисляване на пенсията му към 01.02.2023 г., и е определен нов неин размер от 1366.80 лв., но към тази дата, съгласно утвърдената методика и относимата нормативна уредба. В същия смисъл е и формираната константна практика на ВАС, VІ отд. по сходни и/или идентични казуси, изразена в решенията по адм. дела 11588/2023 г., 8874/2023 г., 7333/2023 г., 7169/2023 г., 6371/2023 г., 3793/2023 г., 3615/2023 г., и др. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Стигайки до извода за законосъобразност на обжалвания административен акт, Видинският административен съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е аргументирал диспозитива си. Отхвърляйки подадената до него жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което проверяваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главните касаторови искания акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също се явява неоснователна, а следва да бъде уважено своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Директорът на ТП на НОИ Видин е бил представляван пред настоящата инстанция от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмено становище със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,