Решение № 13460 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8674/2010 г.

Решение № 13460 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8674/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на сектор Ямбол при РДНСК- Югоизточен район против решение № 30.04.2010 г. на Административен съд-Ямбол, постановено по адм. дело № 74/2009 г., с което е обявена нищожността на негова заповед № ДК-02-Я-001 от 16.02.2010 г. за премахване на незаконен строеж: "Пристройки № 1 и № 2 към източната фасада на двуетажна жилищна сграда" в УПИ ХХIII-1467, кв. 100 по плана на гр. Елхово и РДНСК е осъдена да заплати на Аделина Димова Стоянова и Виолета Димова Паунова разноски в размер на 15 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и се иска отмяната му. Решението е обжалвано в частта му за разноските и от Аделина Димова Стоянова с жалба, която има характер на частна, в която се твърди неправилност и се иска присъждане на направените пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. При наличие на влязло в сила съдебно решение № 13226/28.12.2006 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 9616/2006 г., с което е отменена като незаконосъобразна заповед на началника на ДНСК-София за премахване на незаконен строеж-пристройка към жилищна сграда за лятна кухня, пристройка към лятна кухня и второстепенна постройка за склад, реализирани в УПИ ХХIII-1467, кв. 100 по плана на гр. Елхова и е установено, че тези пристройки са търпими строежи по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, е недопустимо издаването на друг административен акт със същия предмет. Оспорената заповед, касаеща премахването на същия строеж и на същото основание, е нищожна съгласно чл. 177, ал. 2 АПК, както правилно и в съответствие с материалния закон се приема в обжалваното решение. Последното не страда от релевирания в касационната жалба порок и следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е недопустима, като подадена срещу решението в частта за разноските, в която не подлежи на обжалване и след срока по чл. 230 АПК. Липсва норма в ГПК, която да съответства на чл. 70 ГПК отм. Освен това частната жалба е и неоснователна, тъй като не е доказано плащането на договореното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215, т. 3 и т. 4 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд