Решение № 5256 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1767/2010 г.

Решение № 5256 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1767/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 84, ал. 5 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК). Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването (министъра/ът) против Решение № 15195/11.12.2009 г. постановено по адм. д. № 9217/2009 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменена Заповед на министъра на здравеопазването (МЗ) № РД 09-232/15.05.2008 г., с които на Иван Фьодорович Попов е отказано признаването на професионална квалификация "лекар по дентална медицина" и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания на съда по приложението на закона. Недоволен от решението, министърът го обжалва чрез процесуалния си представител. Развива доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението, с което са приети за приложими разпоредбите на чл. 29, ал. 1 вр. чл. 30 и чл. 83, ал. 1 от ЗППК спрямо граждани на страна - членка на Европейския съюз (ЕС), придобили професионална квалификация в трета държава, нечленка. Тези разпоредби според жалбоподателя, трябва да се тълкуват във връзка с чл. 24, ал. 2, т. 7 и чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗППК. Последното от своя страна би довело до извод за приложението им само по отношение на заявители, попадащи в категорията на лицата по § 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗППК. От съдържанието на § 5 от ДР на ЗППК се извлича довод за приложимост на Глава I, Част III с. з. - "Обща система за признаване на професионални квалификации" само по отношение на заявители, граждани на държава членка, придобили квалификация в друга държава членка. Ответникът Иван Попов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата ВАС, петчленен състав, за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от 3-членният му състав. Тя не се оспорва от касатора. При правилно установената и безспорна между страните фактическа обстановка, 3-членният състав на ВАС е преценил фактите и е приел, че оспорената МЗ е постановена в нарушение на материалния закон - чл. 29, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗППК. При констатираното несъответствие между хорариума на проведеното и изисквано обучение, Комисията за признаване на професионална квалификация (Комисията), е обвързана със задължението, предвидено в чл. 83, ал. 1 ЗППК - да предложи на компетентния орган да предостави на заявителя възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Неизпълнението на това задължение, както и постановяването на отказа без излагане на мотиви от министъра на здравеопазването за причините, поради които не е предложена една от двете възможности, е прието от тричленния състав като достатъчно основание за отмяна на заповедта. Предвид систематичното място на разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 - в Глава I на Част III на от ЗППК, озаглавена "Обща система за признаване на професионални квалификации" в решението е прието, че те са приложими спрямо гражданите на държави - членки, завършили в трета държава. Настоящият касационен състав приема, че предметът на искането в административното производство определя като безспорно приложим към настоящата хипотеза ЗППК с оглед кръга обществени отношения, обект на регулиране от закона и посочени в чл. 1 от него. Този закон включва изрично условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити както в други държави-членки на ЕС, така и в трети държави. Регламентираният от закона ред, урежда достъпа и упражняването в Република България на регулирани професии, доколкото друго не е предвидено в специален закон или в правото на Европейската общност (вж. чл. 1 във вр. с чл. 9 от ЗППК). Професията "лекар" е регулирана професия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗППК, включена е в Списъка на регулираните професии в Република България, приет с Решение № 925/2006 г. на Министерския съвет. Придобиването на професионална квалификация от Иван Попов в трета държава, определя приложението на Общата система за признаване на професионални квалификации, регламентирана в чл. 24 и сл. на Глава I, Част III от закона, на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от същия. Процедурата по признаване на професионалните квалификации е уредена в глава V-та на ЗППК - чл. 77 и следващите. ЗППК транспонира Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 07.09.2005 г. относно признаването на професионални квалификации. Тя е приета за постигане на една от целите на Договора за създаване на Европейската общност - премахването между държавите - членки на пречките за свободното движение на хора и услуги. Точка 10 от Преамбюла на Директива 2005/36/ЕО предвижда, че тя не е пречка държавите - членки да признават, в съответствие със своята нормативна уредба, професионални квалификации, придобити извън територията на ЕС от граждани на трети страни, като това във всички случаи се осъществява при спазване на минималните квалификационни изисквания за съответните професии. Според т. 19 от Преамбюла на Директивата, свободата на движение и взаимното признаване на удостоверения за професионални квалификации на лекари, "...трябва да се основават на фундаментален принцип на автоматично признаване на удостоверения .....". Като доразвитие на посоченото, чл. 13 от Директива 2005/36/ЕО задължава държавите членки да предоставят достъп и упражняването на регламентирана професия в приемаща държава - членка за молителите при същите условия, които се прилагат за нейните граждани. В последната разпоредба се конкретизира тези условия. В случаите, когато молителят не отговаря на установените в приемащата държава изисквания за признаване на квалификация по регулирана професия, при обоснован обществен интерес, т. 1 на чл. 14 от Директивата предоставя възможност за приемащата държава - членка, да предвиди във вътрешното си право, при посочените там условия, компенсационни мерки, представляващи избор между изпит за правоспособност и период за приспособяване като допълнителни условия за признаване на квалификации. Посочената разпоредба е диспозитивна, а приемащата държава е свободна да прецени съобразно конкретните и специфични национални условия и обществен интерес нуждата от въвеждането на компенсационни мерки. Веднъж приела необходимостта от тях, държавата е обвързана от разпоредбата на т. 2 на чл. 14 от Директивата, която я задължава, да предложи на молителя избор между двете компенсационни мерки. Нещо повече, в отношенията в рамките на ЕС, държавата - членка не може да предвиди дерогиране на предвиденото в т. 1 право на избор, без да обоснове и информира предварително за това останалите държави - членки и Комисията, на която е предоставено правото да се произнесе, като покани държавата - членка да се въздържи от дерогацията. ЗППК фактически възпроизвежда в чл. 29 и чл. 30 разпоредбите на посочените т. т. 1 и 2 на чл. 14 от Директива 2005/36/ЕО. Следователно законодателят възприема предложеното от Директивата разрешение за въвеждане на компенсационни мерки за преодоляване на несъответствието между удостоверените от молителите, придобити професионални квалификации и изискванията за придобиване на същата квалификация, установени в българското право. Това определя тълкуването на законовите норми да се извършва при съобразяване на съдържанието на съответните текстове на Директивата, при което се преодолява противоречието между разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 от ЗППК относно наличието на възможност за органа по признаване по своя преценка, при установяване на съществено различно съдържание на обучението, да предостави на молителя възможност за избор между стаж за приспособяване и изпит за признаване на правоспособност. Редакцията на чл. 29 ЗППК, сочеща на право на органа по признаване да изиска или не компенсация за несъответствията в обучението, тълкувана във връзка с чл. 30 от ЗППК и съпоставена със съответната й разпоредба на т. 1 на чл. 14 от Директивата, следва да бъде възприета като нормативно установено задължение да се прилагат мерките, преодоляващи несъответствието. Независимо от изложеното, чл. 30 от ЗППК с достатъчна категоричност задължава органа по признаване, в случаите по чл. 29, ал. 1 от ЗППК (т. е. при установено наличие на някоя от трите хипотези на ал. 1), да предостави на молителя право на избор между посочените две мерки. Императивно е вменено от чл. 83, ал. 1 ЗППК и задължение за Комисията да предложи на органа по признаване да предостави на заявителя възможност за избор между компенсационните мерки. Член 41 от ЗППК не поставя под съмнение приложението на Директивата спрямо квалификации, придобити от граждани на държави членки, какъвто е и Попов, в учебни заведения в бившия Съветски съюз, поради което правните изводи на първоинстанционния съд са законосъобразни. Това е особено наложително при наличието на т. 4 на чл. 23 от Директива 2005/36/ЕС, създаваща задължение за държавите членки да признават удостоверенията за квалификация "лекар" на граждани на държавите - членки, издадени от бившия Съветски съюз. С оглед изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. С § 80 и 81 от ДР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 41/02.06.2009 г., в сила от 01.07.2009 г.), се урежда признаването на професионални квалификации по регулирана професия, признати от съответния компетентен орган преди влизането в сила на закона /ал. 1 на § 80/, както и признаване на такива, придобити в бившия Съветски съюз /ал. 2 на същия §/, при посочените в тях условия. Влезлите в сила норми от 01.07.2009 г. налагат преценка от компетентния орган на събраните доказателства, както и евентуално събиране на допълнителни доказателства, с оглед произнасяне по признаване на заявените квалификации, съобразено с предвидените в тях изисквания. Предвид изложеното, решението на тричленния състав следва да бъде оставено в сила, като при постановяване на административните актове органът по признаване следва да съобрази и задължителните указания на настоящата инстанция по тълкуването и прилагането на закона. По делото е направено искане от страна на ответника Попов за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. С оглед изложеното по-горе, искането се явява основателно и следва да се уважи. При наличните доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 750,00 лв., следва да бъде осъдено Министерство на здравеопазването да му ги заплати. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав