Решение № 1073 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8481/2015 г.

Решение № 1073 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8481/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Петрана Богомилова Антова от гр. Костинброд, против решение № 379 от 7.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1099/2014 г. по описа на Административен съд София област. С него е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо изх. № 02-230-6500/3750/13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие" (ДФЗ), за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с представени писмен отговор на касационната жалба, счита обжалваното решение за правилно и моли то да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 379 от 7.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1099/2014 г. по описа на Административен съд София област, е отхвърлена жалбата на Петрана Богомилова Антова против уведомително писмо изх. № 02-230-6500/3750/13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. С този административен акт е отказано заявено от жалбоподателя искане за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1), и е наложена по СЕПП санкция за бъдещ период в размер на 7435,64 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ и при спазване на административнопроизводствените правила. Освен това е приел, че оспорения акт е и материално законосъобразен. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал от фактическа страна на данните от извършената административна проверка на заявлението на жалбоподателя въз основа на одобрения специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., който не е актуализиран за 2013 г. въз основа на ново самолетно или сателитно заснемане. А той е осъвременен само от извършени на 14.08.2013 г. и на 06. и 9.09.2013 г. от ОСЗ Божурище и ОСЗ Костинброд специализирани теренни проверки. Така установените в административното производство изводи са били потвърдени и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която е установила, че на части от заявените за подпомагане площи има неокосени треви, висока трева и храсти. Въз основа на това административният съд е приел, че от правна страна административният орган правилно е отказал подпомагане за тези части, тъй като за тях са били налице условията за недопустимост по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването не е отстранено и чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Също правилно е била наложена и санкция за бъдещ период, която е била в съответствие с чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. - при установена недопустимост над 50 %. Обжалваното решение е правилно. Установява се, че касаторът е заявил искане за финансово подпомагане по СЕПП, по Схемата за национално доплащане на площ (СНДП) и по НР1. От тях по СНДП искането е удовлетворено, поради което предмет на контрол за законосъобразност са другите две схеми, по които е отказано финансово подпомагане, а по СЕПП е наложена и санкция за бъдещ период. По СЕПП се установява от колони 3 и 5 от таблицата на стр. 1 и 2 и обяснителните бележки към нея, че за част от един имот /БЗС № 38978-194-1-2/ административният орган е приел, че за 0,23 ха от него, е налице основанието по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването не е отстранено. А за всички останали описани в таблицата имоти, за част от тях е налице условие за недопустимост по чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. А по НР1 е видно от колона 5 от таблицата на стр. 5 и обяснителните бележки към нея, че за част от трите описани в таблицата имоти, за част от тях административният орган е приел, че е налице условие за недопустимост по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11 от 3.04.2008 г./ - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. При тези данни е било неоснователно възражението на касатора за немотивираност на уведомителното писмо. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. От попълнените колони 5 от двете таблици по СЕПП и НР1 и пояснителните бележки към тези таблици се установява, че с изключение на констатацията за неотстраненото застъпване от 0,23 ха за БЗС № 38978-194-1-2, за всички останали описани имоти административният орган е формирал воля за приложение на описаните по-горе законови проверки въз основа на извършени административни проверки на подаденото заявление за подпомагане от касатора. В посочените таблици са изчерпателно описани приетите за недопустимо за подпомагане площи от всеки от описаните БЗС. Това са фактическите основания за издаване на процесното уведомително писмо. От събраните по делото доказателства се установява, че касационният ответник правилно е отказал финансово подпомагане на касатора с процесното уведомително писмо. Относно застъпването от 0,23 ха за БЗС № 38978-194-1-2 се установява, че с уведомително писмо изх. № 02-230-6500/4448 от 14.09.2013 г. касаторът е уведомен за установеното застъпване. Петрана Богомилова Антова е попълнила приложението към уведомителното писмо, в което под № 9, 10 и 11 изрично е декларирала с положения от нея подпис, че се отказва от искането за подпомагане на застъпената площ. При така декларираното са неоснователни всякакви искания за подпомагане на тази площ. Затова процесното уведомително писмо е законосъобразно в тази му част. Относно отказаното подпомагане по СЕПП за 11 имота и по НР1 за 3 имота след извършени административни проверки. Установява се от представения като доказателство документ, озаглавен "резултат от автоматични проверки на въведените данни", че още при подаване на заявлението за подпомагане на касатора, на същото е била извършена предварителна проверка. При нея е установено, че всичките части от БЗС-тата, описани по-късно в уведомителното писмо, са извън действащия към него момент специализиран слой. Въпреки това Петрана Богомилова Антова е заявила искане за подпомагане и на тези площи. Установява се също така, че за кампания 2013 г. одобрения специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" не е актуализиран чрез извършено ново самолетно или сателитно заснемане. Така той е останал същия като специализирания слой от предходната 2012 г. и отразява цифровата ортофотокарта, изготвена въз основа на самолетни снимки, направени през 2010 г. Единствените промени в специализирания слой за 2013 г. спрямо този за 2012 г. са били извършени въз основа на теренните проверка, извършени на 14.08.2013 г. и на 06. и 9.09.2013 г. от ОСЗ Божурище и ОСЗ Костинброд. При тях към специализирания слой са били включени части от имоти, но не и такива от заявените от касатора. Въпреки че не са били представени в първоинстанционното производство снимките от извършените теренни проверки, вещото лице от назначената СТЕ се е запознало с тях и потвърждава, че за тези части има неокосени треви, висока трева и храсти. При тези фактически данни правилно е отказано финансово подпомагане с процесното уведомително писмо поради наличие на основанията по чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП /за СЕПП/ и по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. /за НР1/. Неоснователни за оплакванията на касатора, насочени към извършените теренни проверки. В действителност на него не е отказано финансово подпомагане поради установена недопустимост след извършени теренни проверки. Последните само са установили, че няма основание за актуализиране на специализирания слой по отношение на заявените за подпомагане имоти от касатора. Те са били недопустими още при подаване на заявлението за подпомагане. Фактическите основания за недопустимост са били потвърдени както от извършените теренни проверки, така и от вещото лице по назначената СТЕ. В тази насока неоснователно е възражението в касационната жалба и в представената писмена защита за допуснато от административния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в изместване на доказателствената тежест. По правилата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е установил с посочените доказателствени средства съществуването на фактическите основания за издаване на уведомителното писмо в тази му част. Касаторът обаче не ги е оборил с нито едно доказателствено средство. В този смисъл административният съд правилно е приел, че "в рамките на съдебното производство не са оборени констатациите относно допустимия слой и не е доказано, че заявените площи са допустими за подпомагане". Неоснователно е и оплакването на касатора за недопустимост на теренните проверки поради отмяната им с отменянето на чл. 16а, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/. Това оплакване е неоснователно, тъй като според чл. 195, ал. 1 от АПК посочените разпоредби се отменят от влизане в сила на съдебното решение за отмяната им. В случая те са отменени от 22.06.2015 г., когато е оставено в сила решение № 1155 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2014 г. за отмяна разпоредбите от Наредба № 105. Тъй като теренните проверки са извършени преди 22.06.2015 г., те са законосъобразни. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите са в размер на 300 лв., определени съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,