Решение № 6648 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2823/2020 г.

Решение № 6648 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2823/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1066 от 17.01.2020 г. на Административен съд -Хасково, постановено по адм. д. № 1255/2018 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16002618001699-091-001/26.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 660/19.11.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1770. 66 лв. С доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 1 800 лв. заедно с разноските за държавна такса – 92. 75 лв. Ответникът по касационната жалба – Ж. Григоров, ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], [адрес] – оспорва същата чрез пълномощника си адв. Е. Влахова и заявява искане да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на Хасковския административен съд като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи. По съответствието на решението с материалния закон и доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: Фактическата обстановка е точно и пълно установена от първостепенния съд. В хода на извършената преди ревизията проверка за установяване на факти и обстоятелства и в ревизионното производство на "Еконт Експрес" ООД е връчено искане за представяне на писмени обяснения и писмени документи, в отговор на което това трето лице е представило записани на оптичен носител и подписани с електронен подпис /сертификат на Н. Събев/ документи в табличен вид и снимки на документи /папка rko и папка post_dc, съдържащи документи за изплащане на наложен платеж и за парични преводи/. С оглед така получените данни органите по приходите са приели, че ревизираното лице Ж. Григоров е извършвало покупки и продажби на резервни части за автомобили системно с цел печалба и източник на доход. Обоснован е извод за наличието на данни за укрити приходи от стопанска дейност като едноличен търговец без регистрация, които на основание чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ се облагат съгласно чл. 48, ал. 2 ЗДДС с данък 15%. Тъй като лицето не е водило счетоводство и не е подавало ГДД, му е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, че основата за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4. Данъчната основа е определена като от установените суми по изплатени наложни платежи са приспаднати платените от лицето суми във връзка с извършени покупки. Установени са с РА задължения за: данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ – 1765. 77 лв. и лихва – 556. 58 лв.; вноски ДОО – 3 225. 60 лв. и лихва - 1 382. 98 лв.; вноски УПФ – 1 260 и лихва – 540. 24 лв. и вноски ЗО – 2 016 лв. и лихва – 846. 71 лв. общо за целия ревизиран период от 2012 г. до 2016 г. От приетата в съдебното производство първа съдебно-счетоводна експертиза се установява следното: Вещото лице е проверило снимките на документи, съдържащи се във файл SR- 32268 от 06.12.2017 г., изпратен от "Еконт Експрес" ООД, представляващи разписки за доставка на пощенски пратки, пощенски записи, РКО, разписки за прием на паричен превод. Установило е, че са приложени множество документи, които не касаят ревизираното лице като например в тях фигурира името на Г. Григоров с различно ЕГН от това на Ж. Григоров. Въз основа на четливите и недублирани документи, в които като получател фигурира жалбоподателят, вещото лице е установило получени суми за всяка година в по-малки размери от тези по РД. Изискани са от съда по молба на жалбоподателя заверени преписи от проучените от вещото лице документи. Ответникът е представил такива, които не са заверени за вярност с оригиналите, тъй като не разполага с тях, а са заверени с "вярно с информацията от диска". Във връзка с оспорването им от страна на жалбоподателя съдът е поискал от третото, неучастващо в процеса лице - "Еконт Експрес" ООД да представи оригиналите на сниманите документи, но от него е получен отговор, че не разполага с тях, тъй като са унищожени. Поради непредставянето на оригиналите жалбоподателят е оттеглил искането си за назначаване на съдебно-почеркова експертиза и е поискал съдът да изключи от доказателствата представените от ответника копия на снимките на документите, изпратени му от "Еконт Експрес" ООД. За да отмени РА, административният съд е приел, че органите по приходите не са изложили конкретни факти, въз основа на които са достигнали до определената с акта данъчна основа за облагане, а са се позовали декларативно на приобщени в хода на ревизионното производство справки в обобщен вид. Видно и от първоначално изготвената по делото съдебно - счетоводна експертиза, извършеното от ревизиращите определяне на данъчната основа, не е базирано на тези документи, а на представените от третото лице " Еконт -Експрес" справки. На основание чл. 183 от ГПК непредставените в оригинал документи са изключени от доказателствения материал, а разпечатката на данните, подадени на технически носител по реда на чл. 54 ДОПК, е изготвена въз основа на документите, които са изключени от доказателствата по делото, и за които няма признание или други категорично установени данни за авторството им. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки според съда са документи, изходящи от лицето, какъвто документ не е таблицата, съдържаща се на техническия носител. Така постановеното решение е правилно. Техническите носители на данни са допустими веществени доказателствени средства съгласно чл. 71 ДОПК. Съгласно чл. 54, ал. 5 ДОПК като доказателства се допускат и разпечатки на данни, заверени от органа по приходите, получени на технически носители от други лица, държавни и общински органи. С оглед тази разпоредби въз основа на предоставените от "Еконт Експрес" ООД данни на технически носител /в табличен вид/ и като снимки на документи правилно приходните органи са приели, че са налице данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, обстоятелство, което им позволява да определят основата за облагане с данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Всъщност това се потвърждава и от първата съдебно-счетоводна експертиза, приета по делото. Правилно е приел първостепенният съд, че определената от ревизиращия екип данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и за установяване на дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице не е обоснована чрез анализ на данните, съдържащи се както в таблицата, така и в документите от файл SR- 32268 от 06.12.2017 г., изпратен от "Еконт Експрес" ООД, установяващи получени авто части и продадени такива. Този дефект на РА би могло да бъде преодолян от съда, който е длъжен да реши спора по същество съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК, чрез назначената от него съдебно-счетоводна експертиза, дала коментираното по-горе заключение, както и чрез назначаването на поисканата от жалбоподателя съдебно-почеркова експертиза във връзка с оспорването на подписите в РКО, установяващи изплащането на суми като наложни платежи, ако страната не се беше възползвала от процесуалната възможност, която й предоставя чл. 183, изречение първо ГПК, приложим в производството по съдебно оспорване на РА според пар. 2 от ДР ДОПК, да поиска от ответника да представи РКО в оригинал. Поради непредставянето им от ответника, а и с оглед изявлението на третото, неучастващо в делото лице, че то не пази оригиналите, а ги е унищожило, в съответствие с правилото на чл. 183, изречение второ ГПК съдът правилно ги е изключил от доказателствата по делото. Поради това е неоснователен доводът на касатора за допуснато от него съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в изключването от доказателствения материал на заверените от него копия на снимки от документи като верни информацията от диска и необсъждането им в мотивите на постановеното решение. Неоснователен е и доводът на касатора за липса на фактически установявания и правни изводи в оспорения от него съдебен акт. Напротив, съдът е обсъдил разпечатките от данните в табличен вид, предоставени от "Еконт Експрес" ООД, и е обосновал верен извод за това, че като вторичен документ, изготвен на базата на данните от изключените частни документи, чието авторство не е потвърдено, тези таблици не доказват нито вида на стоките, за които се твърди от касатора, че ревизираното лице е купувало и продавало, нито техните стойности /отчетна стойност и продажна цена/. В този смисъл са и постановените от Върховния административен съд, осмо отд. решение № 2498 от 17.02.2020 г. по адм. д. № 9264/2019 и решение № 14709 от 31.10.2019 г. по адм. д. № 5763/2019 г. По изложените съображения решението на Административен съд – Хасково - № 1066 от 17.01.2020 г. по адм. д. № 1255/2018 г. следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1066 от 17.01.2020 г. на Административен съд -Хасково, постановено по адм. д. № 1255/2018 г. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на Ж. Григоров, ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], [адрес] разноски за касационното производство в размер на 600 лв. /шестстотин лева/. Решението не подлежи на обжалване.