Решение № 3340 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1868/2015 г.

ВАСI отделение20.03.2017 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2625/02.12.2014 г. по адм. д. № 1811/2014 г. на Пловдивския административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН ревизионен акт № 261305048/09.01.2014 г. на ТД на НАП-П.. ОСЪЖДА НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-П. да заплати на Д. Д. А., действащ като ЕТ "А.-Д. А.", 135 лв разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3340 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1868/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. Д. Андонов, действащ като ЕТ "А.-Д. А.", моли да бъде отменено като неправилно решение № 2625/02.12.2014 г. по адм. д. № 1811/2014 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 261305048/09.01.2014 г. на ТД на НАП-П.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане или РА да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - П. по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ако се претендира адвокатско възнаграждение от касатора моли да бъде намалено като прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в частта за осигурителните вноски. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 261305048/09.01.2014 г. на ТД на НАП-П., издаден от възложителя на ревизията И. К. - началник сектор "Ревизии" и от Ю. Д. - ръководител на ревизията. Ревизията е повторна - след отмяна на първия РА № 261300740/12.04.2013 г. на ТД на НАП-П. при обжалването по административен ред с решение № 756/31.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-П. и връщане на преписката за нова ревизия. Първата ревизия е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1203788/02.08.2012 г. Съдът необосновано е приел, че РА е издаден от компетентни органи. Съдът не е взел предвид изискванието на § 35 от ДОПК, приет със ЗИДДОПК, обнародван в ДВ, бр. 82/2012 г., образуваните ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон да се довършват по досегашния ред. Следваше РА да се издаде от орган по приходите, овластен със заповед за определяне на компетентен орган, каквато не е издадена по чл. 119, ал. 2 от ДОПК в приложимата редакция, действала до изменението с ДВ, бр. 82/2012 г. Ревизионното производство по определяне на данъчните задължения е единно, макар, че се състои от две ревизии, които е следвало да се проведат поради отмяната на първия РА при обжалването по административен ред. Втората ревизия е продължение на ревизионното производство, започнало с първата ревизия, поради което процесния РА е следвало да бъде издаден само от органа по приходите, определен за компетентен орган със заповед за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК в приложимата редакция. Процесният РА е издаден в нарушение на § 35 от ЗИДДОПК, довело до постановяване на РА от колективен орган, който не е компетентен и до нищожност на съставения РА. Съдът следваше да обяви РА за нищожен и като не е направил това е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да се обяви нищожността на РА. Касаторът има право на разноски за двете инстанции в размер 135 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 35 ЗИДДОПК