Решение № 4042 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10774/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. К. Ч. от гр. Вършец чрез пълномощника си адвокат Р. Пантева, подадена против Решение 1261/ 04.10.2024г по адм. дело 254/ 2024г по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2153-11-14/19.04.2024 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) Монтана. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за неправилност на решението на административния съд, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че е осъществявал трудова дейност в процесния период на временна нетрудоспособност. Поддържа, че по делото не е установена негова недобросъвестност при получаване на сумите от ДОО и неправилно е определен размерът на обезщетението, разпоредено за възстановяване. Твърди, че проверката на осигурителния му статус е извършена ненадлежно и в съдебното решение липсва произнасяне по възраженията му в тази насока. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отменят Решение 2153-11-14/19.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Монтана и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-11-01547930/28.02.2024 г. на Ръководител контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Монтана. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директор на ТП на НОИ Монтана чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. Александрова с подаден писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че правилно съдът е приел наличие на всички предпоставки за възстановяване на недобросъвестно получено плащане от фондовете на ДОО. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд Монтана е отхвърлил жалбата на А. К. Ч. от гр. Вършец против Решение 2153-11-14/19.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което жалбата на Ч. срещу Разпореждане РВ-3-11-01547930/28.02.2024 г. на Ръководител контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Монтана да възстанови изплатеното му по два броя болнични листове парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 10.01.2023г до 11.03.2023г в размер на 4936.30лв е приета за неоснователна. За да постанови решението си, съдът е извел извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, съдържа фактически и правни основания, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалният закон е приложен правилно. Приел е, че по делото е установено наличието на правоизключващия юридически факт, визиран в нормата на чл. 46, ал. 3 КСО, а именно упражняването на трудова дейност през процесния период от страна на самоосигуряващото се лице А. К. Ч. като управител на БУЛИТРЕЙД ЕООД, чието наименование е променено на БУЛИТРЕЙД ООД, която дейност е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. След анализ на събраните писмени доказателства е обосновано, че за процесния период дружеството е реализирало търговска дейност и единственото лице, което е имало възможност на полага труд, основание за осигуряване, е А. К. Ч.. Възражението, че такава дейност е осъществявана от съдружника Е. И. К., е счетено за неоснователно, а за представената декларация в тази насока е посочено, че се опровергава от Констативен протокол КП-5-11-01517778/15.01.2024 г. от извършена проверка от контролен орган в ТП на НОИ Монтана и предоставена информация за БУЛИТРЕЙД ООД с писмо от ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана изх. 33-00-145#1/28.12.2023 г. Обсъдени са и са приети за неоснователни възраженията за липса на недобросъвестно поведение и за неправилно определен размер на подлежащото на възстановяване парично обезщетение за временна неработоспособност. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От установената фактическа обстановка е изведен необоснован извод за законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ Монтана, потвърждаващо разпореждане за възстановяване на получено обезщетение за временна неработоспособност, поради упражняване на трудова дейност от страна на самоосигуряващото се лице А. К. Ч. за времето, за което са издадени болнични листове Е20223710168 за периода 10.01.2023 г. до 09.02.2023 г. включително и Е20230551566 за периода 10.02.2023 г. до 11.03.2023 г. включително, удостоверяващи временната му неработоспособност. Съгласно чл. 46, ал. 3 КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. А съгласно чл. 114, ал. 1 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Тежестта на доказване на факта за упражняване на трудова дейност е възложена на административния орган. Събраните по делото доказателства не водят до извод, че релевантият факт упражняване на трудова дейност като управител, е доказан при условията на пълно и главно доказване. Доводите на ответника се базират на липса на сключени трудови договори с други лица, отчетени обороти от фискалното устройство в търговския обект и незачитане изявлението на съдружника И., че той реално е извършвал търговската дейност за времето на неработоспособност на управителя. Представената в тази връзка декларация с дата 19.03.2024г неправилно не е възприета нито от административния орган, нито от съда. Не може да бъде споделен аргументът на ответника за отричане на доказателствената й стойност затова, че Е. И. е подал изискуемата декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ за извършване на трудова дейност едва на 01.12.2023 г. след периода на временната неработоспособност на А. К. Ч. от 10.01.2023г до 11.03.2023г. Смисълът на декларацията е да постави началото на периода, в който лицето ще внася осигурителните си вноски за своя сметка. Евентуално допуснатото нарушение на осигурителното законодателство от страна на И. не е достатъчно да отрече тезата му, че той лично е полагал труд за БУЛИТРЕЙД ООД в процесния период, още повече, че е вписан като съдружник на 19.01.2023г. Становището на съда, че декларацията се опровергава от Констативен протокол КП-5-11-01517778/15.01.2024г. от извършена проверка от контролен орган в ТП на НОИ Монтана и предоставена информация за БУЛИТРЕЙД ООД с писмо от ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана изх. 33-00-145#1/28.12.2023 г., също е необосновано. Действително тези документи са официални свидетелстващи, но в тях не са удостоверени конкретни факти, които недвусмислено да сочат, че единственото лице, което е имало възможност на полага труд за БУЛИТРЕЙД ООД, основание за осигуряване, е А. К. Ч.. Отразеното в тях, че в процесния период дружеството е извършвало търговска дейност и няма назначени лица по трудов договор, не са спорни обстоятелства и имат само косвено значение при доказване на релевантния факт за упражняване на трудова дейност от Ч.. При липсата на данни за конкретни изражения на работата, която се твърди да е извършвана от Ч., недоказано остава твърдението за осъществяване на трудова дейност. Сам по себе си фактът, че през процесния период от време дружеството е осъществявало търговска дейност, не обосновава извода, че извършването на тази дейност е обусловено от полагане на труд именно от съдружник, който се самоосигурява на това основание. Още по-малко в такава насока може да се цени непосочването на информация кое лице реално е работило в търговския обект. Предвид изложеното административният орган не е изпълнил изцяло задълженията си по чл. 35 и чл.36 от АПК при провеждане на административното производство и издаване на процесните административни актове. Те са постановени при неизяснена в пълнота фактическа обстановка доколкото не са събрани преки доказателства или достатъчно косвени такива, които в своята съвкупност да водят до единствено възможния извод, че именно А. Ч. е извършвал трудова дейност за БУЛИТРЕЙД ООД в периода 10.01.2023г-11.03.2023г въпреки поставените му диагнози по издадените болнични листове. В хода на съдебното производство също не са ангажирани доказателства, подкрепящи тезата на административния орган. Като е достигнал до различни правни изводи, Административен съд Монтана е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде решено по същество като се отменят Решение 2153-11-14/19.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Монтана и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-11-01547930/28.02.2024 г. на Ръководител контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Монтана поради постановяването им в нарушение на закона. При този изход на спора и своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноски Националният осигурителен институт (в качеството му на юридическо лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения административен акт) следва да бъде осъден да му заплати сумата 1030лв, включваща 30 лв държавна такса за касационно обжалване и 1000лв адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено по размер при уважаване на възражението за прекомерност предвид фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални действия от пълномощника без явяване в касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,