Решение № 290 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2012 г.

Решение № 290 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение от 10.07.2012 г. по гр. д. № 2788/2011 г. на АС София, с което са уважени искове с правно основание чл. 31, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

С определение от 16.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване за да се извърши преценка, касаеща недопустимост на производството свързана с правния интерес на ищеца да търси исканата в настоящето производство защита с оглед на правата му, които го легитимират да се намеси в чуждата правна сфера.

Жалбоподателите Н. В. Д. и Р. П. П., чрез процесуалния си представител поддържат, че решението е недопустимо,

Ответникът В. В. Г. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържат, че производството е недопустимо, тъй като ищецът-ответник по жалба не е легитимиран да търси исканата в настоящето производство защита.

Ответникът В. В. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че предявените иск е допустим и основателен и моли решението да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е прогласил за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, по отношение на В. В., договор за покупко - продажба, оформен в нотариален акт № г. на нотариус при РС С, с който В. Н., чрез своя пълномощник Д. С., продава на Р. П. следния недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място], заедно с прилежащите му мазе и таван, ведно с 4. 21 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото срещу цена от 82 114,30 лв. и договор за покупко - продажба, оформен в нотариален акт № г. на нотариус при РС С, с който В. Н., чрез своя пълномощник Д. С., продава на Н. В. апартамент в [населено място] заедно с прилежащите му избено (с площ от 2. 55 кв. м.) и таванско (с площ от 5. 70 кв. м.) помещение, както и заедно с 3. 34 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена жилищната сграда. Със същото решение съдът е отхвърлил исковете по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за отмяна на нотариален акт № г. и нотариален акт № г. Кото е оставил в сила решение в останалата му част е съдът е унищожил по искове с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно рег. № 4142 от 05.10.2006 г. на А. Г. - нотариус с № на НК, и упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно рег. № 3125 от 03.11.2006 г. на В. А. - нотариус с № на НК.

Прието е по делото, че В. Н. е упълномощила Д. А. с права от нейно име и за нейна сметка да се разпореди чрез продажба на цена, каквато намери за добре и на когото и да е, включително и на себе си, недвижимите си имоти (апартаменти), находящи се в [населено място], с пълномощни № № 4241/05.10.2006 г. и 3125/03.11.2006 г. Установено е от приетите по делото нотариални актове: нотариален акт за покупко - продажба № г., че В. Н., чрез пълномощника си Д. А., е продала на Р. П. апартамент в [населено място], а с акт за покупко - продажба № г., е продала на Н. В. друг свой апартамент.

Съдът е счел, че предявените искове са допустими, тъй като ищецът В. В. е наследник на В. Н. Изложени са съображения за това, че по правило искът за унищожаемост на сделките се предявява от страната, чиято воля е опорочена, а след смъртта й от нейните приемници - наследници. Прието е, че в разглеждания случай искът е предявен в хипотезата на ал. 2 на чл. 31 ЗЗД - след смъртта на лицето, чиято воля се твърди да е опорочена, тъй като преди смъртта му е поискано поставянето му под запрещение - вж. предмета на гр. д. № 307/2007 г. на СГС, БО, производството по което е прекратено, поради настъпилата смърт на ответницата. Приел е, че упълномощителните сделки на последната следва да бъдат унищожени на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, тъй като последната към момента на сключването им не е могла да разбира свойството и значението на извършеното, а сключените въз основа на тях договори за продажба следва да бъдат обявени за недействителни по отношение на ищеца, тъй като са сключени без надлежна представителна власт. Счетено е, че договорът в тези случай може да бъде потвърден, но в случая продавачката е починала, поради което сделките следва да се обявят за недействителни.

Допуснато е касационно обжалване за да се извърши преценка, касаеща недопустимост на производството свързана с правния интерес на ищеца да търси исканата в настоящето производство защита с оглед на правата му, които го легитимират да се намеси в чуждата правна сфера.

Настоящият състав намира, че постановеното от въззивният съд решение е допустимо, но неправилно. Процесуалната предпоставка за допустимост на предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 31 ЗЗД, изрично предвидена в текста на чл. 32, ал. 1 ЗЗД, е наличието на интерес от унищожаемостта за страната, която иска това. Такъв правен интерес, както правилно е приел въззивният съд има страната и нейните наследници, като последните могат да да искат унищожаване на сделката, сключена от праводателя им само до размера на наследствената си част. Що се касае до предявените искове с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, то същите са предоставени като правно средство за защита на страната, по отношение на която законът допуска да се признае за относително недействителна сделка сключена от представител без представителна власт.

Установено е по делото от приетото като доказателство удостоверение за наследници от 04.05.2012 г., че прехвърлителката В. Н. е починала на 21.07.2007 г. и нейни наследница е останала сестра й Ц. Н. Установява се също така, че майка на прехвърлителката В. Н. е била Н. К. - починала на ..**** г., а праводателка на ищеца В. В. е сестра й П. К., с оглед на което последният се роднина по съребрена линия на прехвърлителната от четвърта степен с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН. Пред въззивният съд са представени доказателства, че сестрата на праводателката - Ц. Н., е направила отказ от наследство на 16.03.2012 г.

В конкретния случай В. Г. е предявил своите искове на 29.11.2007 г. към който момент не е имал качеството на наследник на починалата на 21.07.2013 г. прехвърлителка по атакуваните сделки В. Н., тъй като единствен нейн наследник към този момент е била сестра й Ц. Н. - по съребрена линия от по преден ред /чл. 8, ал. 1 ЗН/. При тези данни следва да се приеме, че към момента на предявяване на исковете с правно основание чл. 31 ЗЗД е чл. 42, ал. 2 ЗЗД за ищецът В. Г. не е бил налице правен интерес от търсената с тях защита и първоинстанционното решение е постановено по отношение на неправосубектна страна. Въззивният съд в обжалваното решение не е изложил свои мотиви по отношение на правените многократно от ответниците по иска възражения за недопустимост на производството. Действително пред въззивната инстанция е прието удостоверение от 21.03.2012 г. по гр. д. № 16.03.2012 г. на РС София посочващо, че Ц. Н. е направила отказ от наследството на В. Н. под № 164/21.03.2012 г., но съдът не е изложил мотиви за това този отказ, направен през 2012 г., породил ли е своите правни последици и ако да какви са неговите правни последици с оглед правата на ищеца, които биха го легитимирали да се намеси в чуждата правна сфера. Наследството е открито към 21.07.2007 г. и към онзи момент призована към наследяване е била само Ц. Н. Моментът на откриване на наследството е релевантен с оглед разграничаване на материално и процесуално правоприемство, тъй като ако се приеме, че при направения отказ от наследство ищецът получава цялото наследство на В. Н., то следва да се извърши преценка към кой момент е възникнало правото му да иска унищожаване на упълномощителната сделка от 05.10.2006 г. с оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗЗД и дали е налице за него правен интерес от търсената с исковете по чл. 42, ал. 2 ЗЗД защита, като се съобрази практиката на ВКС, че при отказ от потвърждение на договор, сключен без представителна власт, последният става недействителен по отношение на мнимо представлявания, а не абсолютно нищожен/ в този смисъл и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 31.05.2012 г. по гр. д. № 1677/2010 г., IV г. о. на ВКС/.

С оглед така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Правният интерес от търсената с иска защита трябва да съществува през цялото разглеждане на спора защото като абсолютна процесуална предпоставка той обуславя и допустимостта му. В настоящия случай въззивната инстанция е задължена с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК да следи и служебно за допустимостта на решението на първата инстанция, което не е сторила, а не са изложени и мотиви по направените в тази насока възражения от ответниците.

Предвид изложените съображения, съдът