Решение № 195 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7890/2018 г.

Решение № 195 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7890/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Агенция за държавна финансова инспекция – София чрез гл. юриск. А. Димитров против решение № 148 от 27.04.2018 г., постановено по адм. д. № 74/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, В ЧАСТТА МУ, в която АДФИ е осъдена да заплати на Й. Михтиев от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди в размер на 350 лв., претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно по съдебен ред Наказателно постановление № 11011151/24.08.2011 г., издадено от директора на АДФИ, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба- 5.02.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 250 лв., представляваща направените от ищеца по делото разноски. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в атакуваната му част като неправилно на всички, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК основания. Моли същото в обжалваната част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск от Й. Михтиев иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от отмененото НП, ведно със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, АДФИ - гр. София, се представлява от гл. юриск. Ал. Димитров, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебния акт по съображения, подробно развити от него устно в хода по същество. Ответникът, Й. Михтиев, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От същия чрез пълномощника му адв. Д. Попова е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на съдебното решение в атакуваната част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС – Велико Търново е осъдил Агенция за държавна финансова инспекция- София да заплати на Й. Михтиев от [населено място] сумата от 250 /двеста и петдесет/ лв обезщетение за имуществени вреди- платено адвокатско възнаграждение в съдебното административно-наказателно производство и сумата от 350 /триста и петдесет/ лв обезщетение за неимуществени вреди- стрес, притеснения и напрежение, негативна промяна в поведението, претърпени в резултат на отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № 11011151/2.09.2011 г. на директора на АДФИ, както и сумата от 250 лв съдебни разноски, като е отхвърлил претенцията на Михтиев за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 350 лв до пълния й предявен размер от 500 лв като неоснователна. Съдебното решение е обжалвано само в частта, в която АДФИ е осъдена да заплати на ищеца сумата от 350 лв обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за присъдените разноски, поради което в останалата си осъдителна и отхвърлителна част същото като необжалвано е влязло в сила. За да стигне до присъждане в полза на Михтиев на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 350 лв, резултат от отмененото НП, Административен съд – Велико Търново, след обсъждане на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен, но само частично по отношение тези твърдени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян от издаденото / впоследствие отменено/ НП стрес, притеснения, напрежение и настъпила промяна в поведението на ищеца. Съдът е приел за недоказани твърденията на Михтиев за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на публичния му образ като политическа и обществена фигура. Наличието на медийни публикации, описващи наложените на ищеца в качеството му на кмет на Горна Оряховица с множество НП административни наказания от страна на АДФИ според съда не доказват пряка и непосредствена причинна връзка между накърняване политическия имидж на Михтиев и отмененото НП. Уронването на авторитета на ищеца като политическа фигура е в причинна връзка със самите медийни публикации, но не и с отмененото НП. Отделно от горното и въпреки обективните факти АС-В. Търново е заключил, че, след като въпреки издадените срещу него НП Михтиев е бил избран два последователни мандата за общински съветник, то неговият обществен и политически имидж сред съгражданите му не е бил накърнен. Съдът е приел за недоказани и претендираните от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние в резултат на отмененото НП. По делото не са ангажирани допустими и относими доказателства –медицинска документация или медицинска експертиза, които единствено биха могли да установят наличието на определено заболяване и причинната му връзка с отмененото като незаконосъобразно НП. Показанията на св. Атанасов и Камбуров не са достатъчни, за да докажат наличието на кожни обриви, характера им и връзката им с незаконосъобразно наложеното административно наказание. Базирайки се на събраните по делото гласни доказателства, съдът е заключил, че за Михтиев реално са настъпили неимуществени вреди във вид на изживян стрес, притеснения, безпокойство и негативна промяна в поведението. Съдът е приел и наличието на причинно-следствена връзка между тези негативни изживявания и отмененото НП, развивайки съображения, че общата връзка причина – следствие не се нуждае от доказване в случаите на неправомерно наложена санкция и пораждането у адресата й най-малко на неприятни усещания и промяна в психическото му състояние. Наличието на други причини за възникване на подобни негативни изживявания като други НП, освен процесното, не обуславя липса на причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно НП и породените притеснения и безпокойства, а следва да бъде ценено единствено с оглед определяне размера на дължимото обезщетение. Съдът е приел, че размерът на наложеното с отмененото НП административно наказание – глоба от 3000 лв, обратно на твърденията на ответника, не е незначително с оглед общия размер на наложените с всички, издадени срещу ищеца от АДФИ НП глоби- общо 20 000 лв, съдът е определил справедлив размер на дължимото обезщетение- 350 лв, като е отхвърли иска над тази сума до пълния му предявен размер от 500 лв като неоснователен. Съдебното решение в обжалваната му част е правилно като краен резултат, но по различни от изложените от административния съд съображения. Правилно административният съд е заключил, че от отмененото наказателно постановление за ищеца са настъпили неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразно наложеното му административно наказание, както и че същите подлежат на обезвреда, независимо от обстоятелството, че освен конкретната административна глоба, на Михтиев в същия период с други наказателни постановления на АДФИ са били наложени и други административни наказания. Неправилно обаче АС-Велико Търново е приел, че тези неимуществени вреди не се изразяват и в накърняване на политическия и обществен имидж на Михтиев. Принципно неправилен е и направеният от АС-Велико Търново извод, че "не се нуждае от доказване общата връзка причина-следствие между неправомерното налагане на санкция и пораждането у адресата й най-малко на неприятни усещания и промяна в психическото му състояние". Всички материалноправни предпоставки, които следва да бъдат кумулативно налице за ангажиране отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подлежат на установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване, включително и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между реално настъпилите вреди и незаконосъобразния акт, действие или бездействие, от което същите се претендират. Единствено в хипотезата на чл. 284, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС / какъвто не е конкретният случай/ настъпването на неимуществени вреди, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 се предполага до доказване на противното. Дори и в този случай на пълно и главно доказване от страна на ищеца подлежи причинно-следствената връзка между презумираните неимуществени вреди и незаконосъобразния акт, фактическо действие и/ или бездействие. Настоящият състав на ВАС, намира, че настъпилите за Михтиев неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление се изразяват, освен в търпени от него стрес, притеснения, негативни промени в поведението, и в накърняване на неговия имидж като политик и общественик от местно ниво. Статиите в местния вестник отразяват обективно факта, че същият е бил признат от органите на АДФИ за нарушител на административноправния ред на управление в РБългария в качеството му на кмет на община – Горна Оряховица. Подобна информация, разпространена чрез средствата за масова информация и станала известна на жителите на Горна Оряховица и селищата в общината, влияе негативно върху авторитета на Михтиев като кмет и общественик. Този негативен ефект върху имиджа на ищеца като обществена фигура е резултат не от публикацията в местния печат/ както неправилно е приел съдът/, а от вярно отразените в тази публикация факти от действителността – обстоятелството, че служителите на АДФИ са установили в дейността на Михтиев като кмет на общината сериозни нарушения при възлагане на обществени поръчки, за което са издадени множество НП и са му наложени глоби в общ размер от около 20 000 лв. Отмяната на едно и повече от тези НП като незаконосъобразни обуславя и доказва несъстоятелността на разпространените чрез средствата за масова информация твърдения за допуснати от ищеца нарушения при осъществяване на служебните му задължения. Неоснователни са оплакванията на касатора за това, че недоказани остават както преживените от ищеца неимуществени вреди във вид на стрес, негативни емоции и промяна в поведението му, така и причинно-следствената връзка между тези негативни емоции и отмененото НП, тъй като неправилно и в нарушение на чл. 172 от ГПК съдът бил кредитирал показанията на разпитаните св. К. Камбуров и Д. Атанасов, без да отчете евентуалната им заинтересованост от изхода на спора поради близките им отношения с ищеца – дългогодишен приятел и фактически зет. Заинтересоваността на свидетелите при доказване на претенция за неимуществени вреди не следва да се абсолютизира. Самият факт, че съгласно трайната съдебна практика настъпването на неимуществени вреди се доказва именно и основно чрез свидетелски показания, указва на необходимостта съответните свидетели да познават ищеца отблизо, т. е. да са лица от близкото му обкръжение. Правилен е крайният извод на АС-В. Търново, че наличието на множество НП, издадени от органите на АДФИ срещу Й. Михтиев в качеството му на кмет, с които на същия в този период се налагат и други административни наказания, освен глобата от 3000 лв по отмененото НП, не води до извода за липса на причинно-следствена връзка между отмененото НП и настъпилите неимуществени вреди, а следва да се отрази само при определяне на справедливия им размер. Като се има предвид размера на глобата, наложена с отмененото НП и съотношението й с другите административни наказания по другите НП, както и приетото от касационната инстанция наличие на неимуществени вреди, изразяващи се и в накърняване имиджа на Михтиев като политическа и обществена фигура, ВАС намира, че определеният от административния съд размер на обезщетението от 350 лв е законосъобразен. Предвид този извод на съда по главния иск, неоснователни са и оплакванията на касатора относно размера на определената от АС- В. Търново сума за съдебни разноски. С оглед гореизложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а съдебното решение в обжалваната с нея част като правилно – да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора АДФИ следва да бъде осъдена да заплати на Й. Михтиев от [населено място], ЕГН [ЕГН] своевременно поисканите и реално заплатени съдебни разноски за един адвокат в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд