Решение № 3093 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9317/2010 г.

Решение № 3093 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9317/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано по касационна жалба, подадена от началника на МП "Варна Запад" при митница Варна, чрез юрк. Б. Игнатов, против решение № 991 от 13.05.2010 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2524/2009 г. С обжалваното решение е отменено решение № 4444-502-11 от 14.04.2009 г. към ЕАД № 08BG002002H0049734/20080705, издадено от началника на митнически пункт "Варна Запад", гр. Варна. Със същото решение издателят на митническия акт е осъден да заплати на "Интерцитрус" ООД разноски в размер на 1 430 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Поддържаните касационни основания са всички по чл. 209, т. 3. Конкретните оплаквания са следните:

• кредитираните от съда сертификати за инспекция - № 20-08-2583 от 10.07.08 г. и № 20-08-2583 от 28.07.2008 г. са за период, следващ датата на митническата декларация - 5.07.2008 г., която се явява моментът, регламентиран по чл. 73 от ЗМ, респективно чл. 67 от Регламент № 2913/92 г.;

• представените кредитни известия № 1116 RI/31.07.2008 г. и 1299 RI/27.11.2008 г. към фактура № 1010 RI/25.06.2008 г. не е следвало да се вземат предвид при определяне на митническата облагаема стойност и в тази връзка не е следвало да се кредитират експертните заключения.

• съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 145 § 2 от Регламент № 2454/93 г. на Комисията;

• не е доказано дефектното състояние на стоките по процесното ЕАД. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата.

Претендират се разноски.

Ответникът в касационното производство - "Интерцитрус" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Горанов, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Най-общо изложените съображения се свеждат до това, че решението на съда е обосновано и правилно, и правилно съдът е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 145, § 2 от Регламент № 2454/93 г. Иска се потвърждаване на решението. Поддържа се, че незаконосъобразно митническият орган е определил митническата облагаема стойност само въз основа на част от осчетоводените по процесния внос документи. Издаването на кредитните известия било в изпълнение на рамковото споразумение от 28.04.2008 г. между жалбоподателя и "Dole (SA) (PTY) LTD". Представените сертификати доказват наличието на дефектна стока към момента на декларирането. Съгласно чл. 144 от Регламента за прилагане, митническата стойност следвало да се определи без да се вземат предвид дебитното и кредитни известия. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, у при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна.

Предмет на контрол пред административния съд е било посоченото по-горе решение на митнически орган. С него е определена нова митническа стойност на стоката по посочения ЕАД в съответствие с чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 в размер на 61 398,09 лв., при което са определени допълнителни публични вземания както следва 1 641,41 лв. мито и 5 457,66 лв. ДДС и съответни лихви. Решението е резултат на извършена последваща проверка на ЕАД и приложените към нея документи, резултатите от която са отразени в докладна записка от директор на дирекция "Последващ контрол" в Агенция "Митници" изх. № 93/558 от 3.04.2009 г. Установени са несъответствия между декларираната стойност на стоките, поставени под режим "едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба" и регистрираните в счетоводната отчетност на оперативните записи, свързани с поставените под режим стоки. При проверка на счетоводството на дружеството е установено издаване и осчетоводяване както на дебитни, така и на кредитни известия, коригиращи стойността на декларираните стоки (л. 17 от Доклад № 3/27.02.2009 г.). Въз основа на тези констатации само на база на дебитните известия е прието, че митническата облагаема стойност е по-висока от декларираната.

В хода на проверката проверяваното лице, чрез управителя си, е дало обяснения, че "фактурираната цена на цитрусите не е окончателна, а подлежи на корекция в зависимост от движението на цената на пазара", а също и че е констатирано лошо качество на стоката в някои от дълго пътувалите контейнери, рекламациите относно което са се отразили на действителната цена на стоката". Във възражението си по повод на доклада, приключващ проверката "Интерцитрус" ООД възразява, че не са взети предвид корекциите в цената на стоката по въпросния ЕАД, направени в полза на дружеството. Поддържало е, че за стоките по процесния ЕАД са налице издадени от продавача кредитни известия за намаляване на цената в резултат на установени от купувача на стоката дефекти в последната и са представени пет броя сертификати за инспекция (два от които цитирани по-горе) на фирма "Булсървей" ЕООД за констатирани дефекти на доставената стока . Жалбоподателят не е възразил срещу използвания метод за определяне на митническата облагаема стойност, но е възразил срещу това договорената стойност за стоката да бъде определяна отчитайки само и единствено дебитното известие, издадено от доставчика, без да се вземе предвид извършеното от последния намаление на цената с кредитни известия.

Съдът е приел, че митническият орган необосновано е завишил митническата стойност чрез включване на стойността по издаденото от изпращача дебитно известие към процесната фактура № 1010 RI от 25.06.2008 г. Въз основа на неоспорено основно и допълнително заключения на съдебно-икономическа експертиза е приел, че в счетоводството на дружеството има осчетоводяване както на дебитното така и на кредитни известия към фактурата и митническият орган без основание е взел предвид само първото при определяне на митническата облагаема стойност. Съдът е счел, че е неоснователен доводът на ответника за неприложимост на разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от Регламент № 2454/93 г.

Съобразно горното, административният съд е отменил оспореното решение като незаконосъобразно.

Така постановеното решението е правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и правилно е приложил материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от Регламент № 2454/93 г., след пускането на стоките в свободно обръщение промяната на действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките от продавача в полза на купувача може да бъде взета предвид с оглед определянето на тяхната митническа стойност по силата на чл. 29 от Кодекса, когато бъде представено удовлетворително доказателство пред митническите власти: а) че тези стоки са били дефектни в момента, съгласно чл. 67 от Кодекса, б) че продавачът е извършил промяната в приложение на договорно задължение за гаранция, предвидено в договора за продажба, сключен преди пускането в свободно обръщение на въпросните стоки; в) че дефектното естество на въпросните стоки не е било вече взето предвид в свързания с тях договор за продажба. Действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките, изменена в съответствие с § 2, може да бъде взета предвид само при условие, че тази промяна е направена в срок от дванайсет месеца от датата на приемане на декларацията за пускане в свободно обръщение на стоките. В случая, основателно е прието от съда, че е поето гаранционно задължение от страна на продавача на стоката да коригира стойността при доказани дефекти. Представеното в тази връзка рамково споразумение с доставчика не е било оспорено от митническите органи на нито един етап на процеса. Доколкото чл. 145, ал. 3 от Регламент № 2454/93 г. допуска корекциите при определяне договорената стойност на стоките да бъдат извършвани в рамките на едногодишен срок, при възможност цената да не се заплаща веднага при доставката, направеният от съда извод за несъстоятелност на тезата на митническия орган, че намаления, които се представят след датата на остойностяване, не се вземат под внимание, при положение, че не са били предвидени предварително, е правилен. Представените с възражението сертификати за инспекция, удостоверяващи процентно отношение на дефектни стоки, предмет на процесния ЕАД след проверки на внесената стока в периода 5 - 9.07.2008 г. (т. е. непосредствено след декларирането), преценени в съвкупност с цитираното рамково споразумение и описаните по-горе кредитни известия, обосновават тезата на жалбоподателя, че осчетоводените от него дебитно и кредитни известия едновременно следва да се имат предвид при определянето на митническата облагаема стойност. В тази връзка, неоснователно е касационното оплакване, че проверките на стоките, удостоверени в сертификатите, са правени много след декларирането им.

Приетите без оспорване заключения на съдебно-икономическа експертиза също установяват, че при едновременното съобразяване на дебитното и кредитните известия няма основание за увеличаване на митническата облагаема стойност. Именно неоспорването на на цитираните сертификати, експертните заключения и кредитните известия различават настоящия казус от този по адм. д. № 7234/2010 г. на ВАС. Доказването на митническа облагаема стойност, различна от декларираната, е в тежест на митническите органи. В случая, тази стойност е необосновано определена само въз основа на част от осчетоводените от дружеството счетоводни документи.

Предвид на изложеното, решението не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 2000 лв. (съгласно приложена фактура).

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение,