Решение № 8935 от 29.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12099/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Oбразувано e по касационна жалба, подадена от И. Чернева и Н. Добрева, чрез адв. Н. Добрева, срещу Решение на Административен съд София-град 4283/30.07.2020 г., постановено по адм. дело 3276 по описа на съда за 2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. Чернева и Н. Добрева срещу писмо на кмета на Столична община, изх. COA20-ДИ04-562/26.02.2020 г. относно невъзможност за извършване на регистрация на семейно партньорство и издаване на удостоверение за това. Жалбоподателите твърдят недопустимост и неправилност на съдебното решение касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Сочат, че предметът на делото е определен неточно от първоинстанционния съд, което прави произнасянето му извън петитум. Искат обезсилване на решението, като недопустимо и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд с указания за директно приложение на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Алтернативно, искат отмяна на процесния акт, като неправилен, поради нарушение на чл. 8 КЗПЧОС и чл. 32 от Конституцията на Република България, произнасяне по съществото на спора и задължаване на административния орган да адаптира образец за гражданско състояние, издавайки им ad-hoc удостоверение за фактическо съжителство. Ответникът Кметът на Столична община, чрез процесуален представител гл. юрк. К. Георгиева, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по съображения, изложени в писмен отговор, постъпил на 24.02.2021 г. Иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно, обосновано и валидно. Иска оставянето му в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, Първа колегия, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които подлежащото на обжалване съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна по съображения, различни от посочените в нея, но относими към допустимостта на съдебното решение, за която касационната инстанция следи служебно съгласно чл.218, ал.2 АПК. Административен съд София-град е приел, че е сезиран с жалба на И. Чернева и Н. Добрева срещу отказ на кмета на Столична община да извърши регистрация на семейно партньорство и издаде удостоверение за това, обективиран в писмо, изх. СОА20-ДИ04-562/26.02.2020 г. Приел е за установено от фактическа и правна страна, че жалбоподателите са подали на 14.02.2020 г. заявление до кмета на Столична община да бъдат регистрирани като семейни партньори и съответно да им бъде издадено удостоверение за семейно партньорство/регистрирано съжителство. Приел е също, че, във връзка с това заявление, както и още 215 заявления с аналогично съдържание, е постановен отказ, мотивиран с разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и чл. 27 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и разпоредбите на Наредба РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Административен съд София-град се е позовал на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗГР, съгласно които гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. Посочил е, че съгласно чл. 2, ал. 1 ЗГР гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон. В регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 /раждане, брак и смърт/ за всички лица, които към момента на настъпване на събитието, са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България чл. 3, ал. 1 ЗГР. Вписването в регистрите на актове за гражданско състояние се извършва в населеното място, в което е настъпило събитието, а вписването в регистъра на населението се извършва в общините по постоянния адрес на физическите лица като кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината чл. 4 ЗГР. Приел е, че за всяко физическо лице, подлежащо на вписване в регистъра на населението, се създава електронен личен регистрационен картон в регистъра на населението, който съдържа изчерпателно посочените в чл. 25 ЗГР данни, сред които и данни за семейно положение т. 12 от същата разпоредба. Позовал се е на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗГР, съгласно която електронният личен регистрационен картон на български гражданин се създава въз основа на акт за раждане или удостоверение за българско гражданство, придружено с документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес в тази община. Допълнил е, че регистърът на населението и регистрите на актовете за гражданско състояние представляват част от националната система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България - Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението /ЕСГРАОН/, поддържана на национално, областно и общинско ниво, като общинските администрации въвеждат и поддържат данните за гражданската регистрация на физическите лица в Локална база данни Население, съставят актове по гражданско състояние и електронните им еквиваленти чл. 102, ал. 1, т. 3 ЗГР. Мотивирайки се с разпоредбата на чл 108, ал. 1 и 2 ЗГР, Административен съд София-град възприел заявлението на жалбоподателите до кмета на Столична община като искане за отстраняване на непълнота/корекция на вписаните в ЕСГРАОН данни за тях относно регистрираното семейно положение. Счел, че е налице отказ за извършване на посоченото действие и издаване на документ за това, което, от своя страна, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, съответно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Заключил, че отсъствието на акт за сключен брак е пречка за вписването на промяна в регистрираните данни относно семейното положение на жалбоподателите в исканата от тях насока, предвид на което стигнал до извод че, постановявайки оспорения отказ, административният орган е приложил правилно материалния закон. Така, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е валидно, но недопустимо. Като съобрази съдържанието на оспореното писмо ( лист 12-15 от делото пред АССГ), настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение преценява, че то по своя характер не представлява индивидуален административен акт. Писмото не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи правни последици за жалбоподателите, а тези последици да засегнат неблагоприятно тяхната правна сфера. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че оспореното писмо обективира отказ на кмета на Столична община да извърши регистрация на семейно партньорство и да издаде удостоверение за това. Видно от съдържанието му, никъде в него не се съдържа каквато и да е разпоредителна част или друга форма на отказ. Същото има уведомителен характер за неговите адресати министър-председателя на Република България, парламентарни комисии, компетентните министерства и ведомства, които, при преценка, имат правомощия за вземане на отношение, респ. изразяване на становище по въпроса за възможността за извършване на регистрация на двойки, състоящи се от партньори от един и същи пол, съответно издаването на същите на удостоверение за семейно партньорство/регистрирано съжителство. Писмото разказва фактологията относно постъпилите в Столична община 216 заявления в рамките на проект СемействоЗаВсички на сдружение МЛАДЕЖКА ЛГБТ ОРГАНИЗАЦИЯ ДЕЙСТВИЕ и представя актуалната правна рамка в Република България относно засегнатите в заявленията въпроси. Уточнено е в писмото, че съгласно чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България право на законодателна инициатива има всеки народен представител и Министерския съвет, поради което, с оглед притежаваните от адресатите законови правомощия, описаните в приложение към писмото заявления им се изпращат за преценка относно наличието на необходимост от предприемане на последващи действия. При това съдържание на оспорения акт, касационната инстанция, в настоящия състав на трето отделение, счита, че оспореното писмо има уведомителен характер с адресати - различни държавни институции, поради което няма белезите на индивидуален административен акт, съответно неправилно е прието, че може да бъде годен предмет на съдебен контрол. Като не е съобразил това, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което макар да е валидно, следва да бъде обезсилено, а съдебното производство по оспорването на това писмо следва да бъде прекратено. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което, при касационната проверка, Върховният административен съд следи служебно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК вр. с чл.159, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение