Решение № 9885 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2017 г.

Решение № 9885 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 3 от 08.02.2017 г., постановено по адм. д. № 339/2016 г. Административен съд - Ш. е отхвърлил жалбата на Д. М. Д. против решение № 2153-27-49 от 15.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Ш., с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 2113-27-1243#5/07.10.2016 г. на началника на отдел "Пенсии" в ТП на НОИ-Ш., като неоснователна. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Д. М. Д., с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което първоначалната жалба да бъде уважена. Ответникът по делото - директорът на ТП на НОИ - Ш., в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в сорка по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес, по същество за неоснователна. Предмет на съдебното производство пред Административен съд - Ш. е решение № 2153-27-49 от 15.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Ш., с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-27-75 от 28.10.2016 г. предявена от Д. М. Д. срещу разпореждане № 2113-27-1243#5/07.10.2016 г. на началника на отдел "Пенсии" в ТП на НОИ-Ш., съдържащо отказ да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на Д. М. Д., тъй като лицето не отговаря на условията по чл. 69, ал. 2 от КСО и пар. 50 от ПЗР на ЗИДКСО. Според административния орган към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия Димов има придобит общ осигурителен стаж 26 г. 06м. 14 дни, като няма изискуемия общ осигурителен стаж от 27 години. С постановеното решение Шуменският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и точно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. След като е подложил на преценка събраните по делото доказателства, съдът е приел, че периодът от 31.08.1988 г. до 18.11.1989 г., на която дата лицето е навършило пълнолетие, не може да бъде зачетен за трудов стаж на валидно правно основание. През спорния период на обучение в средно милиционерско училище е била в сила разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), съгласно която за трудов стаж от III категория се е зачитало времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. На завършилите курса на милиционерските училища се е признавала отбита редовна военна служба, но времето на обучение не е било приравнено на трудов стаж. Едва с изменението, обн. в ДВ, бр. 76 от 1996 г., времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие е приравнено на трудов стаж до размера на наборната служба. Така постановеното решение е правилно. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост, и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, държавните служители за Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени, като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б.. В § 50 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), е предвидена възможност лицата по чл. 69 от КСО, които до 31.12.2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31.12.2018 г. От цитираните разпоредби следва изводът, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст имат, независимо от възраст, лицата които до 31.12.2015 г. имат общо 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужен, като държавни служители по посочените в чл. 69, ал. 2 от КСО закони. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от НПОС посочва, че за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Когато по време на обучението се промени срокът на наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие - към датата на навършване на пълнолетието им. Първоинстанционният административен съд е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка. По делото безспорно се е установило, че на Д. Д. съгласно представените по пенсионната преписка документи е зачетен осигурителен стаж от първа категория - 24 години, 9 месеца и 10 дни и осигурителен стаж от трета категория - 01 г., 09 месеца и 04 дни, при което е прието, че общият осигурителен стаж възлиза на 26 години 06 месеца и 14 дни. Събрани са надлежни доказателства, установяващи периодите на обучение в средното милиционерско училище, за които се претендира признаване на осигурителен стаж. Правният спор се отнася до зачитането на стажа на Д. в периода на обучението му в СМУ"Ф. Е. Дзержински"-гр. П. от 31.08.1988 г. до 04.05.1991 г. като осигурителен и по-специално дали същият следва да бъде зачетен като осигурителен стаж за целия период на обучение, считано от 31.08.1988 г. до 04.05.1991 г. / 2 г. 08м. и 04 дни/ или за времето след 18.11.1989 г. /датата на навършване на пълнолетието му/ до завършване на училището -30.04.1991 г. /01 г. 05 м. и 13 дни/. Поддържа се становище, че от 31.08.1988 г., времето когато е започнал обучението си, като школник в средното специално училище на обучаващия се следва да се счита за отбиващ редовна военна служба и независимо, че до 18.11.1989 г. е бил непълнолетен, времето следва да се зачете за трудов стаж съгласно действащите през периода нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (редакция - ДВ, бр. 102 от 1967 г.), в сила през спорния период, за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба. Не е предвидена хипотеза на приравнен трудов стаж в случаите, когато по силата на изрични нормативни разпоредби редовната военна служба се счита за отбита. Редовна военна служба съгласно чл. 21 от действащия Закон за всеобщата военна служба в Народна република България (обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г.) е отбивана от всички български граждани, които в годината на набора са навършвали 18 години. Ж. Д. е навършил 18 години през 1989 г., когато е бил школник в средното милиционерско училище. Той е завършил курса на обучение в СМУ"Ф. Е. Дзержински"-гр. П. на 04.05.1991 г., поради което на основание чл. 2, б. "б" от Указ № 117 от 31.07.1971 г. за откриване на сержантски (старшински) средни военни училища (обн., ДВ, бр. 63 от 10.08.1971 г., изм., бр. 67 от 26.08.1977 г., бр. 12 от 12.02.1988 г.) му е призната отбита редовна военна служба. Обучаващите се в сержантските (старшински) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията (чл. 3 от Указ № 117 от 31.07.1971 г.), но цитираната разпоредба на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 102 от 1967 г.) не е приравнявала времето на обучението им на трудов стаж. По отношение на редовната военна служба е въведено изискването, че същата се изпълнява при навършване на пълнолетие по аргумента на чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.). От друга страна за целите на пенсионното производство за трудов стаж по силата на чл. 81 от ППЗП (отм.) се зачита времето прекарано в редовна военна служба, т. е периода от 18 годишна възраст, когато наборниците подлежат на повикване на редовна военна служба до момента на уволнението им. Нормата на чл. чл. 81 от ППЗП (отм.) не предвижда зачитане като трудов стаж на периоди, приравнени на редовна военна служба. Това е сторено едва с изменението на разпоредбата на чл. 81 от ППЗП (отм.) с § 42 от Постановление на МС № 218 от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76 от 1996 г.) във връзка с приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г.) с който военната служба се разделя на кадрова и наборна. Разпоредбите на ППЗП (отм.) и на НПОС разграничават редовната военна служба, както и приравнените на редовната военна служба периоди и ясно обективират волята на законодателя, като осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита само срокът на редовната военна служба от навършване на 18 годишна възраст. Касационния жалбоподател няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО и пар. 50 от ПЗР на ЗИДКСО, тъй като не отговаря на едно от предвидените кумулативни изисквания на закон, а именно наличието на 27 години общ осигурителен стаж. Оспореният административен акт, с който е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 2 от КСО и пар. 50 от ПЗР на ЗИДКСО, е издаден при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Ш. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания по чл. 209 за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,