Решение № 13090 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 146/2015 г.

Решение № 13090 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 146/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Абдул Хамид Усман, гражданин на Гана, подадена чрез адв. М. Петрова, против решение № 6778 от 10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 8871 от 2014 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да установи обективната истина относно бежанската история на търсещото закрила лице. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Ответната страна - Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез юрк. Д. Славова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приел, че по отношение на касационния жалбоподател не са налице изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУТ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Посочените от Абдул Хамид Усман причини за нежеланието му да се завърне в страната му по произход са от личен характер и не попадат в нито едно от основанията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут от ЗУБ. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Абдул Хамид Усман, гражданин на Гана, против Решение № 4293/30.06.2014 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен изводът на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Абдул Хамид Усман, по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Гана поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - София-град. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на Абдул Хамид Усман, гражданин на Гана, не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество. Твърдението за наличието на конфликт с двамата му братя по повод наследствена земя в гр. Кумаси, не съставлява основание за предоставяне на статут на бежанец на касационния жалбоподател. От страна на кандидата за закрила няма изложени факти и обстоятелства за формиран у него основателен страх от преследване по някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Не е посочил да е имал проблеми с властите, поради което за него не съществуват обстоятелства, обосноваващи основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Също така няма и твърдения за наличието на осъществено спрямо лицето преследване, съгласно легалната дефиниция в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. От тук следва и правилният извод на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Абдул Хамид Усман за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно предоставените данни от актуалната справка за ситуацията в Гана на дирекция "Международна дейност", отдел "Информация и анализи". Посочено е, че същите не дават основание да се приеме наличието на безогледно насилие, степента на което да е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Правилен е изводът на съда за това, че в Гана към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказът на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът правилно е установил, че при издаването на административното решение не е допуснато нарушение на приложимия материален закон - чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, тъй като всички относими факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на жалбоподателя са прецени. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,