Решение № 6087 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9171/2012 г.

Решение № 6087 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9171/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Подадена е жалба от Мариета Димитрова Бушандрова от гр. Бургас, съдия в районен съд гр. Бургас, против решения по т. 46.1 и т. 46.2 на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по дисциплинарно дело № 1/2012 г., по протокол № 25 от заседанието на ВСС, проведено на 21.06.2012 г., с които й е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено при нарушение на процесуални правила и на материалния закон и е необосновано, поради което се претендира неговата отмяна. В жалбата и писмени бележки от пълномощника адв. Красимир Манов се излагат съображения, че решението на ВСС е постановено в нарушение на правото на защита на магистрата като привлечено под дисциплинарна отговорност лице, тъй като не е била уведомена да участва лично в заседанието на ВСС и да изложи защитната си теза. На следващо място се поддържа, че е изтекла давността за налагане на дисциплинарно наказание, предвид това че с писмо, заведено с вх. № 26224/13.07.2011 г., изпратено от председателя на Районен съд гр. Бургас до затвора гр. Бургас по повод депозирана молба с вх. № 558/7.07.2011 г. от Христо Илиев, председателят на съда е била запозната с делата, по които посоченото лице е подсъдим и е разпоредила да му се изпрати справка. Това писмо е изпратено без по-нататъшна задълбочена проверка по делата, за да се установи дали лицето изтърпява присъда или е с мярка за неотклонение "задържане под стража", а административният ръководител на съда, осъществявайки текущ контрол върху делата в районния съд е следвало към момента на издаване на писмото - 13.07.2011 г., да е била наясно, че е налице евентуално неизпълнение на постановеното от съда определение за отмяна на мярка за неотклонение "задържане под стража" по отношение на лицето, като от този момент е следвало да тече шестмесечният погасителен давностен срок, предвиден в чл. 310 ЗСВ. На следващо място, в жалбата се твърди, че при произнасянето на ВСС не са взети предвид направените от магистрата възражения и представените доказателства, като по същество не е извършена задълбочена преценка на извършените от магистрата действия по НОХД № 2553/2009 г. във връзка с одобряването на споразумението по това дело, отмяната на мярката за неотклонение "задържане под стража" и последващите действия на съда, изразяващи се в прочитане на споразумението, разясняване правото на жалба и/или протест, както и действията, извършени от секретар-протоколиста - издаване на препис от протокола от съдебното заседание на служебния защитник на подсъдимия, изпращането на препис от протокола на Районна прокуратура - гр. Бургас. В жалбата се излагат също съображения, според които с поведението си магистратът не е допуснал нарушение на служебни задължения, като се обосновава теза, че съдията няма задължение да изпраща препис от протокола от съдебното заседание на администрацията на затвора, когато е постановена отмяна на мярката за неотклонение "задържане под стража". Според жалбоподателката не е обоснован и вида на наложеното наказание. Подадена е жалба и от Яна Колева - административен ръководител - председател на Районен съд гр. Бургас против решението по т. 46.2, взето по протокол № 25 на заседание на ВСС на 21.06.2012 г., с което на Мариета Димитрова Бушандрова - съдия в Районен съд гр. Бургас, е наложено дисциплинарно наказание "забележка" за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ. В жалбата се поддържа, че при постановяване на това решение ВСС е нарушил разпоредбите на чл. 320, ал. 4, вр. чл. 319, ал. 1 и чл. 309 ЗСВ, тъй като в приложеното решение № 10-00-012/20.06.2012 г. на дисциплинарния състав и в атакуваното решение на ВСС не са изложени каквито и да било мотиви относно избора и индивидуализацията на дисциплинарното наказание, липсват и изказвания на членове на ВСС. Предвид това, не е ясно въз основа на какви съображения е направен извода че справедливо и съответно на допуснатите нарушения е налагането именно на най-лекото дисциплинарно наказание "забележка". Моли решението на ВСС да бъде отменено, а преписката по дисциплинарното дело върната на ВСС за ново разглеждане. Ответната страна - Висшият съдебен съвет, представляван от пълномощника юрисконсулт Деница Захариева, оспорва двете жалби. В писмени бележки от пълномощника се излагат подробни съображения за това, че оспорените решения са издадени от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Моли двете жалби да бъдат отхвърлени. Като ответник по жалбата на административния ръководител - председател на Районен съд гр. Бургас, Мариета Бушандрова изразява становище за нейната недопустимост. Поддържа, че прекият ръководител няма процесуална легитимация да обжалва решението на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като дисциплинарно наказващ орган е ВСС, а не административният ръководител. Наред с това счита, че административният ръководител няма правен интерес да обжалва решението на ВСС за вида на наложеното наказание, тъй като в предложението за образуване на дисциплинарно производство до ВСС административният ръководител не е направил предложение за налагане на конкретно по вид наказание. Затова моли жалбата на административния ръководител на съда да бъде оставена без разглеждане. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид изложените в жалбите оплаквания, възраженията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства и след като извърши проверка на обжалваните актове на основанията по чл. 146 АПК, приема следното: С писмо изх. № 11-07-208/16.02.2012 г. от Яна Колева - административен ръководител - председател на Районен съд гр. Бургас до Висшия съдебен съвет е направено предложение на основание чл. 312, ал. 1, т. 1 ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на съдия Мариета Бушандрова. В предложението е изложено, че на 25.01.2012 г. е постъпила докладва записка от заместник административния ръководител - зам. председател на Районен съд гр. Бургас, по повод на която е извършена проверка, при която е установено, че подсъдимият Христо Илиев е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" по НОХД № 2553/2009 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, приключило с одобряване на споразумение и налагане на наказание "обществено порицание"; в съдебното заседание мярката за неотклонение е била отменена, но в протокола от съдебното заседание липсва каквото и да било отразяване определението за отмяна на мярката да е било надлежно съобщено на затворническата администрация, което не е констатирано от съдията и при архивирането на делото на 28.09.2010 г. В предложението е посочено, че с бездействието си съдия Бушандрова в нарушение на Вътрешните правила за проверка на делата, подлежащи на архивиране не е осъществила контрол относно неизпълнението на постановеното определение от съдебен секретар Марина Димова и не е извършила надлежна проверка при архивиране на делото, в резултат на което не е установила допуснатия пропуск. От комисията по дисциплинарни производства на ВСС е взето решение на заседание на комисията от 21.02.2012 г. и е направено предложение на ВСС, съгласно предложението на Яна Колева - председателя на районен съд гр. Бургас, да образува дисциплинарно производство. С решение по т. 9.1 по протокол № 8 от заседание на ВСС, проведено на 23.02.2012 г., е взето решение на основание чл. 316, ал. 2 ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Мариета Бушандрова - съдия в Районен съд гр. Бургас; с решение по т. 9.2, на основание чл. 316, ал. 3 ЗСВ е избран чрез жребий дисциплинарен състав: Цветанка Табанджова, Мая Кипринска, Иван Колев. С определение от закрито заседание на 27.02.2012 г. дисциплинарният състав е избрал за свой председател Иван Колев, а с разпореждане от същата дата председателят на дисциплинарния състав е определил за докладчик Цветанка Табанджова по образуваното дисциплинарно дело № 1/2012 г. От дисциплинарния състав са проведени заседания на 21.03.2012 г. и 18.04.2012 г., на които привлеченият към дисциплинарен отговорност магистрат е редовно призован, присъствал е лично на заседанията и е представляван от упълномощен адвокат. На първото заседание на дисциплинарния състав магистратът е дял обяснения, които са отразени в протокола от заседанието, на двете заседания магистратът е правил доказателствени искания, изложил е възраженията и доводите си, направените доказателствени искания са обсъдени от дисциплинарния състав и са уважени, съответно - поисканите от магистрата доказателства са изискани и събрани в дисциплинарното производство. С решение № 10-00-0128/20.06.2012 г. на дисциплинарния състав на ВСС по дисциплинарно дело № 1/2012 г., на основание чл. 319, ал. 1, вр. чл. 320, ал. 1 ЗСВ е направено предложение на ВСС да приеме, че Мариета Бушандрова - съдия в РС гр. Бургас, е допуснала нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ - "неизпълнение на други служебни задължения", тъй като с бездействието си по НОХД № 2553/2009 г. след отмяна на мярката за неотклонение "задържане под стража" на подсъдимия Христо Илиев виновно е допуснала несвоевременното му освобождаване от затвора в гр. Бургас, за което да й се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка". В решението на дисциплинарния състав е прието, че Мариета Бушандрова, като съдия в Районен съд гр. Бургас, при разглеждане на НОХД № 2553/2009 г. в съдебно заседание на 29.01.2010 г., е одобрила постигнатото между страните споразумение и на основание чл. 309, ал. 1 НПК служебно се е произнесла по мярката за неотклонение на тримата подсъдими, като е отменила мярката за неотклонение "задържане под стража" на подсъдимия Христо Денков Илиев. В протокола от това съдебно заседание липсва отбелязване извършването на какви действия е разпоредил съдът в изпълнение на чл. 309, ал. 2, изр. второ НПК, както и изпращане на определението до затвора гр. Бургас. Съгласно представената справка от директора на затвора, определението от 29.01.2010 г. не е получено и регистрирано при тях. В решението е изложено, че през м. юни 2010 г. от Районна прокуратура гр. Бургас е внесено предложение за определяне на общо наказание на подсъдимия Христо Илиев по три дела, едно от които е НОХД № 2553/2009 г., с което му е наложено наказание "обществено порицание", което според прокуратурата вече е изтърпяно, а по другите две дела били наложени наказания лишаване от свобода за различни срокове, които били отложени по реда на чл. 66 НК за срок от три години. В това производство съдът е определил общо наказание от една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок; в определението съдът е посочил, че дееца се намира в затвора в гр. Бургас с мярка за неотклонение "задържане под стража", без да провери по кое дело и на какво основание се задържа, както и да се произнесе по по-нататъшното й изпълнение. През м. септември 2010 г. секретар-протоколистът Марина Димова, която е участвала при разглеждане на НОХД № 2553/2009 г. предприела действия по архивиране на делото, като издала изпълнителни листове за държавни такси, след което го предала на съдия Бушандрова за подпис, какъвто тя положила върху корицата на делото и същото било архивирано. В мотивите на решението на дисциплинарния състав е изложено също, че срещу Христо Илиев се водели множество наказателни дела при различни съдии в Районен съд гр. Бургас и при участието на различни служебни защитници и той нямал информация за съдебния си статус, поради което решил да се обърне към председателя на БРС, за което подал молба от 11.07.2011 г., в която твърдял, че е в затвора и от две години чака окончателна присъда. При получаване на молбата председателката на БРС с резолюция от 11.07.2011 г. разпоредила проверка в деловодната програма за висящи съдебни производство срещу Илиев, както и за дела, които са приключили в БРС, но са висящи пред БОС и ВКС; в изпълнение на резолюцията деловодителите на съда представили справка от регистъра, от която било видно, че всички дела са приключили със споразумение или присъда, с изключение на последното дело № 4108/2010 г., висящо пред БОС. Без по-нататъшна задълбочена проверка по делото, за да се установи дали лицето изтърпява присъда или е с мярка за неотклонение "задържане под стража" и доколко е основателна жалбата му, председателят на съда Яна Колева разпоредила да му се изпрати справка за водените срещу него дела. С молба от 21.01.2012 г. Христо Илиев отново се обърнал към съда, като поискал мярката му за неотклонение, взета по НОХД № 4108/2010 г., да бъде променена от "задържане под стража" в по-лека. Във връзка с това искане и при направена проверка по делата е установено, че мярката за неотклонение не е взета по посоченото дело, а по НОХД № 2553/2009 г. и задържането му след 29.01.2010 г. се дължи на неизпълнението на определението на съда, с което мярката е отменена. Дисциплинарният състав е приел за неоснователно възражението на Мариета Бушандрова за изтекла погасителна давност по чл. 310 ЗСВ, поради това че в случая вносителят на предложението е узнал за допуснатото от съдията бездействие на 25.01.2012 г., при получаване на докладна записка от зам. председателя на РС - Бургас, с която последният го е уведомил за резултатите от извършена проверка по повод молба на Христо Илиев за промяна на мярката му за неотклонение. Председателят на РС е сезирал ВСС на 16.02.2012 г. с предложение за налагане на дисциплинарно наказание, а дисциплинарното производство е образувано но 23.02.2012 г. Изложено е също, че в протоколите от съдебни заседания следва да се посочват и всички разпореждания и определения на съда, а липсата на отбелязани такива данни в протокола, както и други писмени доказателства в тази насока, налагат извода, че съдия Бушандрова не е предприела необходимите действия за изпълнение на задължението по чл. 309, ал. 2, изр. 2 НПК да освободи подсъдимия в залата и да укаже това да се извърши от администрацията на затвора. При архивиране на делото същата е положила подписа си върху корицата, без да упражни контрол дали са предприети действия за уведомяване на затвора за отмяна на взетата мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия Христо Илиев. По делото няма данни затворническата администрация да е уведомена за отмяната на мярката за неотклонение на Христо Илиев, в резултат на това бездействие той не е освободен своевременно от затвора. Предвид тези съображения дисциплинарният състав е направил извода, че съдия Мариета Бушандрова е допуснала виновно неизпълнение на служебни задължения, представляващи дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения, за което следва да й бъде наложено дисциплинарно наказание. При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание съставът е приел, че с оглед изискванията на чл. 309 ЗСВ, справедливо и съответно на допуснатите нарушения е налагането на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - забележка. Предложението на дисциплинарния състав е обсъдено на заседанието на ВСС по протокол № 25 от 21.06.2012 г., на което се е изказал докладчикът по дисциплинарното дело, като е изложил допълнителни съображения относно вида и тежестта на нарушението и определяне вида на наказанието. В изказването е изложено, че се предлага налагане на наказание "забележка", като се вземе предвид, че изпращането на всички документи, кореспонденцията се осъществява от администрацията на съда, както и с оглед на това, че и последващите състави, които са гледали мярката за неотклонение и са се произнасяли по кумулиране на наложените наказания не са проследили обстоятелствата, свързани с пребиваването на Христо Илиев в затвора. След проведено тайно гласуване, приключило с 19 гласа "за" и 1 "въздържал се", на заседанието на ВСС са взети следните решения: по т. 46.1 е прието, че Мариета Бушандрова - съдия в Районен съд - гр. Бургас, е допуснала дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ - "неизпълнение на други служебни задължения", тъй като с бездействието си по НОХД № 2553/2009 г. след отмяна на мярката на неотклонение "задържане под стража" на подсъдимия Христо Илиев виновно е допуснала несвоевременното му освобождаване от затвора в гр. Бургас; по т. 46.2 е наложено на Мариета Бушандрова - съдия в Районен съд - гр. Бургас, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка". От събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства се установява, че производството по НОХД № 2553/2009 г. по описа на Районен съд гр. Бургас е приключило с одобряване на споразумение по протокол от съдебно заседание на 29.01.2010 г., като на подсъдимия по това дело Христо Денков Илиев е наложено наказание "обществено порицание"; производството по делото е прекратено; на основание чл. 309, ал. 1 НК съдът е отменил взетата по отношение на подсъдимия Христо Илиев мярка за неотклонение "задържане под стража". С определение от 22.06.2010 г. по ЧНД № 2368/2010 г. на Районен съд гр. Бургас, на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, е извършена кумулация на наказанията, наложени на Христо Денков Илиев по НОХД № 2553/2009 г., НОХД № 795/2010 г. и НОХД № 1177/2010 г., всички на РС гр. Бургас, като е определено общо наказание в размер на най-тежкото от тях - една година лишаване от свобода, което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с тригодишен изпитателен срок; на основание чл. 23, ал. 2 НК към това наказание е присъединено наказанието, наложено по НОХД № 2553/2009 г. - "обществено порицание", което е приспаднато на основание чл. 25, ал. 2 НК, тъй като е изтърпяно. В определението е посочено, че понастоящем Христо Илиев е с взета мярка за неотклонение "задържане под стража" в Затвора - гр. Бургас. С определение от 13.01.2012 г. по ЧНД № 4580/2011 г. на Районен съд гр. Бургас, е извършена кумулация на наказанията, наложени на Христо Денков Илиев по НОХД № 2553/2009 г., НОХД № 795/2010 г., НОХД № 1177/2010 г. и НОХД № 4108/2010 г., всички на РС гр. Бургас, като е определено общо наказание в размер на най-тежкото от тях - една година лишаване от свобода, което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с тригодишен изпитателен срок; на основание чл. 23, ал. 2 НК към това наказание е присъединено наказанието, наложено по НОХД № 2553/2009 г. - "обществено порицание", което е приспаднато на основание чл. 25, ал. 2 НК, тъй като е изтърпяно. От Христо Денков Илиев е подадена молба, изведена с рег. № 558/7.07.2011 г. на ГД "Изтърпяване на наказанията", Затвора Бургас, адресирана до деловодство на Районен съд гр. Бургас, заведена с вх. № 26224/11.07.2011 г. в регистратурата на Районен съд гр. Бургас, в която е посочено дословно следното: "Вече две години очаквам окончателна присъда и нямам такава, моля ви да ми разгледате документите и да ми пратите отговор, каквато и да е причината, моля ви да ме уведомите". По тази молба е поставена резолюция от 11.07.2011 г., да се извърши справка в деловодната програма за наличие на висящи съдебни производства в БРС срещу молителя Христо Денков Илиев /с посочен ЕГН/, както и за дела, които са приключили в БРС, но са висящи пред БОС или ВКС. Изготвена е електронна справка съгласно указанието в посочената резолюция /приложена в дисциплинарната преписка/. Постановена е нова резолюция от 12.07.2011 г., в която е посочено следното: "До лицето от името на председателя на БРС да се изготви отговор, в който да се изброят отразените в справката осъждания без последните две; към отговора да се приложи актуална справка за съдимост на молителя". В двете резолюции не е посочено от кого са издадени и/или подписани, но в решението на дисциплинарния състав на ВСС е прието, че резолюциите са постановени от председателя на Районен съд - гр. Бургас и това обстоятелство не се оспорва по делото. С изх. № 1705 от 15.07.2011 г., в отговор на вх. № 26224/2011 г./13.07.2011 г., подписано от административен ръководител - председателя на Районен съд гр. Бургас Я. Колева и деловодител И. Георгиева, е изпратено писмо до Христо Денков Илиев /на рег. № 558/7.07.2011 г. - затвора Бургас/, с което лицето се уведомява, че след извършена проверка в деловодните програма, използвани при Районен съд гр. Бургас, е установено, че има образувани дела, както следва: НОХД № 2553/2009 г. по описа на БРС, приключило със споразумение от 29.01.2010 г., архивирано на 28.09.2010 г.; НОДХ № 4108/2010 г. на БРС, приключило с присъда от 22.11.2010 г., изпратено с изх. № 291/8.02.2011 г. в БОС; НЧД № 2368/2010 г. на БРС, приключило с определение от 22.06.2010 г., архивирано на 5.07.2011 г.; НОХД № 1177/2010 г. на БРС, приключило с присъда от 24.04.2011 г., влязла в сила на 6.05.2010 г.; НОХД № 1276/2010 г. на БРС, приключило с определение от 26.03.2010 г. - връща на БРП за отстраняване на нарушения, влязло в сила на 26.03.2010 г.; НОХД № 1013/2010 г. по описа на БРС, приключило с разпореждане от 15.03.2010 г. - прекратява съдебното производство, връща на БРП, влязло в сила на 15.03.2010 г.; НОХД № 795/2010 г. на БРС, приключило със споразумение от 25.02.2010 г., влязло в сила на 25.02.2010 г. Според съдържанието на посоченото писмо, към него е приложена актуална справка за съдимост на молителя /има се предвид Христо Денков Илиев, до когото е адресирано писмото/. Съгласно представеното в настоящото производство писмо от 5.02.2010 г. по НОХД № 2553/2009 г., изпратено от Районен съд - гр. Бургас, подписано от съдия и деловодител, до Районна прокуратура гр. Бургас, на основание чл. 416, ал. 2 НПК е изпратен препис от споразумение от 29.01.2010 г. по посоченото дело, а според писмо пр. № 141/2010 от 17.02.2010 г., изпратено от Районна прокуратура гр. Бургас до Районен съд гр. Бургас, съдът е уведомен, че на 12.02.2010 г. е изпълнено наказанието "обществено порицание", постановено с определение за одобряване на споразумението от 29.01.2010 г. по НОХД № 2553/2009 г. на Бургаски районен съд спрямо Христо Денков Илиев. От правна страна, настоящият съдебен състав намира, че двете жалби са допустими като подадени от легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок за обжалване. Възражението на жалбоподателката Мариета Бушандрова за недопустимост на жалбата, подадена от административния ръководител - председател на Районен съд гр. Бургас, е неоснователно. Дисциплинарното производство е образувано по предложение на административния ръководител на Районен съд гр. Бургас, съгласно чл. 312, ал. 1, т. 1 ЗСВ. В чл. 323, ал. 1 ЗСВ е предвидено, че решението на ВСС /по чл. 320, ал. 3 ЗСВ, с което е отхвърлено предложението за налагане на дисциплинарно наказание или за налагане на дисциплинарно наказание, включително наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2/ може да се обжалва от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, и от вносителя на предложението пред ВАС в 7-дневен от съобщаването. Следователно, като вносител на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, административният ръководител - председател на Районен съд гр. Бургас има право да обжалва решението на ВСС по чл. 320, ал. 3 ЗСВ. Независимо от обстоятелството, че в предложението за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Мариета Бушандрова, което е направено от председателя на съда, не е посочено какво по вид и размер наказание да бъде наложено, то за вносителя на предложението е налице правен интерес да обжалва решението на ВСС, с което е наложено най-лекото предвидено в чл. 308 ЗСВ наказание, след като счита и поддържа пред съда, че вида и тежестта на нарушението и останалите обстоятелства, предвидени в чл. 309 ЗСВ, изискват налагането на по-тежко наказание. Двете оспорени решения на ВСС са постановени от компетентен орган, предвиден в чл. 320, ал. 3 ЗСВ и са приети с мнозинство, съответстващо на изискването по чл. 320, ал. 4 ЗСВ. Решението на ВСС е мотивирано, като за мотиви се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от члена на ВСС на заседанието на 21.06.2012 г. Настоящият съдебен състав намира, че оспорените решения са постановени при съществено нарушение на административно производствените правила, поради това че дисциплинарното производство против Мариета Бушандрова е образувано в нарушение на краткия давностен срок чл. 310, ал. 1 ЗСВ. Разпоредбата предвижда, че дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението; когато тези срокове са изтекли, дисциплинарно производство не се образува. В чл. 310, ал. 3, изр. първо ЗСВ е предвидено, че когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му. Предвидените в чл. 310, ал. 1 ЗСВ срокове са преклузивни и с изтичането им се погасява дисциплинарната власт на дисциплинарно наказващия орган по чл. 311 ЗСВ, който не може да я упражни, като наложи някое от предвидените в чл. 308 ЗСВ дисциплинарни наказания. Шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ започва да тече от момента, в който наказващият орган установи фактите и обстоятелствата, изразяващи се в определени действия или бездействия на магистрата, които представляват виновно неизпълнение на служебните му задължения и се квалифицират от наказващия орган като дисциплинарно нарушение. В Закона за съдебната власт не е регламентирано по какъв начин може и следва да бъде открито извършеното нарушение, което налага да се приеме, че откриването на нарушението може да бъде осъществено по всички възможни начини, стига тези начини да осигуряват на наказващия орган необходимата информация относно релевантните факти и обстоятелства. В съдебната практика е възприето разбирането, че откриването на нарушението се осъществява след като обобщените данни от нарочно възложена проверка са станали известни на наказващия орган, който има право да санкционира дисциплинарно магистрата. Съгласно разпоредбите на чл. 311, т. 1 и 2 ЗСВ, в зависимост от вида на дисциплинарното наказание, органите, които могат да го наложат са различни. В случаите, когато се налага дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2 - забележка и порицание, т. е. по-леки по вид санкции, компетентен да го наложи е съответният административен ръководител, а налагането на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 - понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години, освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител и дисциплинарно освобождаване от длъжност, е в правомощията на Висшия съдебен съвет. Поради това че вида на наказанието, което евентуално ще бъде наложено на магистрата, не може да бъде предопределен към момента на откриване на нарушението, то за изпълнение на изискването по чл. 310, ал. 1 ЗСВ нарушението да е открито от наказващия орган е достатъчно който и да е от наказващите органи /съответния административен ръководител или ВСС/ да разполага с необходимата информация, която дава основание да се приеме, че е налице поведение на магистрата /действие или бездействие/, което се квалифицира като дисциплинарно нарушение. Както се посочи по-горе, дисциплинарното производство в случая е образувано с решение по т. 9.1 по протокол № 8 от заседание на ВСС, проведено на 23.02.2012 г., на основание чл. 316, ал. 2 ЗСВ. Според решението на дисциплинарния състав и съдържанието на оспореното решението по т. 46.1, дисциплинарното нарушение, за което Мариета Бушандрова е привлечена към дисциплинарна отговорност се изразява в бездействие. Предвид конкретните факти и обстоятелства по делото се налага извода, че бездействието на магистрата, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е открито най-късно на 15.07.2011 г., когато административният ръководител - председател на РС гр. Бургас е подписал писмото с изх. № 1705 от 15.07.2011 г. до Христо Денков Илиев в отговор на негова молба, изведена с рег. № 558/7.07.2011 г. по регистъра на Затвора Бургас. От съдържанието на молбата на Христо Илиев, макар и лаконична, недвусмислено се установява, че лицето се намира в затвора в гр. Бургас и няма окончателна присъда, като е поискало да бъдат разгледани документите и да му бъде изпратен отговор. Във връзка с подадената молба от председателя на съда е разпоредено извършването на проверка /с резолюцията от 11.07.2011 г./. В рамките на проверката по тази молба, административният ръководител е имал пълната обективна възможност да установи причината, поради която Христо Илиев се намира в затвора гр. Бургас /включително като установи по кое дело е задържан, дали мярката му не е била отменена или дали изтърпява наказание лишаване от свобода/ и на това основание да направи констатациите, до които е достигнал по-късно при сезирането му с докладната записка от 25.01.2012 г. от заместник административния ръководител, тъй като обективните обстоятелства са били същите, а информацията е била достъпна за административния ръководител. При положение, че председателят на съда е бил направил задълбочена проверка относно релевантните факти и обстоятелства във връзка с подадената молба от Христо Илиев, то несъмнено би установил фактите и обстоятелствата, които впоследствие е квалифицирал като дисциплинарно нарушение, извършено от страна на съдия Мариета Бушандрова и във връзка с които е направил предложение до ВСС за образуване на дисциплинарно производство /писмо изх. № 11-07-208/16.02.2012 г./. По подадената молба административният ръководител е процедирал формално, като е разпоредил извършването на проверка и се е задоволил с получаването на справка от електронния регистър за висящите и свършените дела, по които страна е Христо Илиев, в резултат на което се е лишил от възможността да установи извършеното /според него/ дисциплинарно нарушение от съдия в съда, който ръководи. Този начин на процедиране на административния ръководител по своето естество представлява неизпълнение на предоставените му по закон правомощия да осъществява общо организационно и административно ръководство и да отговаря за дейността на съда /чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗСВ/, както и да изпълни правомощията и задълженията си като дисциплинарнонаказващ орган по чл. 311, т. 1 ЗСВ. Наред с това, непредприемането на съответни действия от страна на прекия ръководител във връзка с подадената молба от Христо Илиев за установяване на релевантните факти и обстоятелства не може да се приеме за обективно, тъй като е съществувала обективна възможност за установяване на бездействията на съдията, които са квалифицирани като дисциплинарно нарушение. След като административният ръководител е разполагал с изисканите от него справки по разпоредената проверка във връзка с молбата, подадена от Христо Илиев, и в които обективно се е съдържала необходимата информация, за да се направи обоснован извод относно това дали по НОХД № 2553/2009 г. съдия Бушандрова е допуснала виновно бездействие /или друго нарушение/, следва да се приеме, че най-късно към датата на изпращане на отговора по молбата на Христо Илиев административният ръководител като дисциплинарнонаказващ орган е открил нарушението. Обстоятелството, че тогава /поради каквито и да е причини/ административният ръководител не е квалифицирал поведението на съдията-докладчик по НОХД № 2553/2009 г. /изразяващо в действия и/или бездействия/ като дисциплинарно нарушение, не игнорира факта на узнаването от ръководителя на съответните факти, които впоследствие същият орган квалифицира като дисциплинарно нарушение. Затова не може да се приеме, че е налице възможност за същия орган в резултат на промяна на становището му по фактите /включително поради по-подробното им изследване и анализ/ да привлече същия магистрат към дисциплинарна отговорност или да инициира образуването на дисциплинарно производство по реда на чл. 312, ал. 1, т. 1 ЗСВ след изтичане на давностния срок по чл. 310, ал. 1, изр. първо, предложение първо, вр. ал. 3 ЗСВ, който тече от откриване на нарушението. В случая, бездействието на административния ръководител, след като е бил сезиран от засегнатото лице Христо Илиев, е довело до пропускане на предвидения в закона давностен срок за образуване на дисциплинарно производство. Пропускането на 6-месечния срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ от откриване на нарушението е довело до образуване на дисциплинарно производство при съществено нарушение на административно производствени правила, което обуславя незаконосъобразност на решението на ВСС, постановено в рамките на това производство. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, поради това че е довело до недопустимо образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание в нарушение на забраната по чл. 310, ал. 1, изр. второ ЗСВ. Предвид това не следва да бъдат обсъждани въпросите дали е осъществен фактическия състав на дисциплинарното нарушение, налице ли е основание за налагане на дисциплинарно наказание на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, както и дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, формата на вината, поведението на нарушителя и обстоятелствата, при които е извършено. Поради изложените съображения, обжалваните решения на ВСС следва да бъдат отменени. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение