Решение № 599 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7764/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Алексиеви Фиш" ЕООД срещу Решение 2014/ 29.03.2023 г., постановено по административно дело 7297/ 2022 г. на Административен съд- София- град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение ПО-01-90 от 07.06.2022г., издадено от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се приетото от съда, че дейността на дружеството е довело да негативна промяна в състоянието на водния обект. Моли се за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът- директор на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БД ЗБР), в писмена молба от 01.12.2023 г., подадена, чрез главен юрисконсулт Гикова посочва, че отказът е обоснован, защото искането на дружеството е несъвместимо с предвижданията на влезлите планове за управление на речните басейни (ПУРБ). Извършваната дейност по риборазвъждане в язовир Стойковци от страна на Алексиеви фиш ЕООД застрашавала постигането на поставената обща екологична цел за това повърхностно водно тяло в ПУРБ за ЗБР 2016- 2021г.

Ответникът моли да се отхвърли като неоснователна и недоказана подадената касационна жалба и да се потвърди съдебното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател- "Алексиеви Фиш" ЕООД в открито съдебно заседание чрез адв. М. Чучукова от САК счита, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да се отмени Решение ПО-01-90/ 07.06.2022 г. на БД ЗБР за отказ за издаване на разрешително за ползване на воден обект с цел аквакултури и свързаните с тях дейности, по заявлението на "Алексиеви Фиш" ЕООД и върне преписката за ново произнасяне, съобразно задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона и издаването на разрешително. Претендира сторените разноски, съобразно представения списък на разноските.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на АС- София- град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното съдебно решение на АССГ се ОТХВЪРЛЯ жалбата на Алексиеви Фиш ЕООД срещу Решение ПО-01-90 от 07.06.2022г., издадено от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район.

Адм. съд е установил, че А. Фиш ЕООД притежавал Разрешително 42460010 от 18.04.2018 г., издадено от директора на БДЗБР за ползване на повърхностен воден обект- язовир Стойковци на река Струма в землището на [населено място], община Благоевград. Цел на ползването: за аквакултури и свързаните с тях дейности изграждане на садково стопанство за интензивно отглеждане на поликултура от шаран и растителноядни видове риби с капацитет 90 тона годишно. Същото е с изтекъл срок на 18.04.2021 г. и не е продължено, поради отказ на директора на БДЗБР, който е потвърден от министъра на околната среда и водите.

Със Заявление вх.РР-05-19 от 29.10.2021г. жалбоподателят е поискал да му бъде издадено НОВО разрешително за ползване на същия воден обект за същата цел.

При разглеждане на заявлението административният орган е установил негативна промяна в екологичния потенциал на язовир "Стойковци по данни от Бюлетина за състоянието на повърхностните и подземните водни тела в Западнобеломорския район за басейново управление през 2020г., Приложение 4. След анализ е посочил, че язовирът бил оценен в умерен екологичен потенциал, докато към момента на издаване на разрешителното от 2018г. е бил оценен в максимален екологичен потенциал. Административният орган е обсъдил целите по чл.156б- чл.156ж от Закона за водите (ЗВ), като е приел, че извършваната стопанска дейност от жалбоподателя е значим негативен натиск.

Производството е приключило с постановяване на оспореното Решение ПО-01-90 от 07.06.2022г., с което се отказва издаване на разрешително за ползване на воден обект - язовир "Стойковци" с цел аквакултури и свързаните с тях дейност.

Решаващият съд, за да отхвърли оспорването на дружеството срещу отказът, е изложил доводи, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 52, ал.1 от ЗВ. Счел за спазени изискванията за форма и съдържание на акта. Не се установявало допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Преценил, че оспореният акт е постановен в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правилна била преценката на административния орган по чл.62, ал.1, т.2 от ЗВ използването на язовира за стопанска дейност в заявения капацитет (90 тона риба годишно) очевидно надхвърляло нуждите на населението в района и съответно не отговаря на изискванията за съвместимост.

Налице било неизпълнение на условията по предходното разрешително, което на основание чл.62, ал.1, т.8 от ЗВ също подлежало на преценка в производството по разглеждане на искането за ново разрешително.

Приел за правилен формираният извод за невъзможност да се задоволи искането по смисъла на чл.68, т.3а от ЗВ, поради което било налице основание да се откаже издаването на разрешително.

С тези доводи счел, че не са налице основанията по чл.146 от АПК за отмяна на административния акт и жалбата била отхвърлена като неоснователна.

Решението на административния съд е НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон.

1.Съгласно чл. 39 ЗВ използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект. Разрешителните по чл. 46 ЗВ за ползване на воден обект, се издават за извършване на дейностите, посочени в ал. 1, т. 1 до 10, свързани с въздействие (химично, физично или биологично) върху водните обекти, без водовземане/ отнемане на водни количества по чл. 44, ал. 2 ЗВ. В случая законът изисква ползването на язовира да се осъществява на основание издадено разрешително за ползване на воден обект- чл.39, чл.46, ал.1, т.2, чл.56, ал.1 от ЗВ. На основание чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, индивидуалното използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр.

Основанията за ОТКАЗ да се издаде разрешително за водовземане или за ползване на воден обект по смисъла на чл. 44 и чл. 46 ЗВ, са изчерпателно посочени в чл. 68 ЗВ. Основанието, послужило за издаване на процесния отказ е чл. 68, т. 3а, т.4 ЗВ и чл.62 ЗВ. При извършване на преценката по чл. 62, ал. 1 ЗВ административният орган е приел, че е установена невъзможност за задоволяване на искането по чл. 68, т. 3а ЗВ и не са спазени изискванията, посочени в закона по чл. 68, т.4 ЗВ.

1. Необосновано адм. съд приема, че в оспорената част от решението на басейнова дирекция са налице надлежни мотиви за издаване на административния акт.

От фактическа страна основните доводи за отказ са неизпълнение на предпоставките по чл.78 от ЗВ- свързани с извършен мониторинг и данни за екологичното състояние на водния обект.

Според чл. 174, ал.1, т.1 ЗВ лицата, на които са предоставени права за водовземане или ползване на водни обекти, са длъжни да провеждат собствен мониторинг, съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 14 и условията в издадените разрешителни за: количеството и качеството на водите. Такива задължения произтичат и от чл.56, ал.1, т.14 ЗВ и чл.67, ал.1, т.1 от Наредба 1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите. Тези факти обаче не са относими при процедура за издаване на ново разрешително по чл.62 и сл. от ЗВ.

В случая не е налице процедура по "изменение" на разрешителното по чл.75- чл.77 от Закона за водите или "продължаване" срока на действие на разрешително по чл. 78 ЗВ. В тях са относими предпоставките на чл.78, ал.2 ЗВ, относно изпълнение или неизпълнение на условията на разрешително, вкл. мониторинг, пробонабиране и т.н.. При преценка за издаване на ново разрешително са относими обстоятелствата по чл.62, ал.1, т.1- 8 от ЗВ.

В случая не е обоснован извода, че дружеството е субекта, който e отговорен за екологичното състояние на водния обект. При извършените проверки на язовир Стойковци в периода 2019- 2023г. от БДЗДР и РИОСВ Благоевград не са констатирани нарушения, за да се предположи наличието на пряка връзка в такъв аспект.

След проверка на съответствието на представените документи от молителя с изискванията по чл.60 от ЗВ, административният орган пристъпва към преценка по същество на искането през призмата на чл. 62, ал.1, т.1- 8 от ЗВ. При наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 68 ЗВ условия, органът може да постанови отказ за издаване на разрешително.

Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите трябва да сочат връзка между установените факти и последиците от приложимата правна норма.

Правното основание, послужило за издаване на процесния отказ е чл. 68, т. 3а, т.4 ЗВ, но тези разпоредби са общи и препращат към други правни норми. Визираните норми, които са анализирани от чл.62, т.1, т.2, т.8 от ЗВ също са общи и препращат към- плановете за управление на речните басейни, съвместимостта с обществените интереси и анализи на състоянието на водните обекти. Липсва конкретика за несъответствие на дейността с нормативна забрана, конкретна мярка от плана, нарушаване на определен интерес с приоритетен характер и т.н.

Не е посочена и връзка между самите обсъждани факти. Липсва точност при определянето на това кой елемент от планираната дейност и в какъв аспект ще се отрази неблагоприятно върху водния обект. В какъв аспект физиологичен, биологичен или химичен, е налице потенциална опасност да се влоши състоянието на водния обект. Кое от планираната дейност се счита за нежелано, рисково и има потенциал за неблагоприятно въздействие.

Преценката по чл.68, във вр. с чл.62 от ЗВ следва да е комплексна. За какво се използва водния обект, какво е предназначението му и какви дейности са разрешени от компетентните адм. органи. Има ли други ползватели или придобити права, природни фактори които въздействат на водния обект. В издадения административен отказ лисва конкретен анализ, който да сочи как конкретно дейността на дружеството влияе върху състоянието на водния обект. Налице ли е биологично, физично или химично въздействие над допустимото.

1. Необосновано адм. съд приема, че в адм. производство липсва съществено нарушение на административно- производствените правила.

Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗВ кандидатите за откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване и/или ползване подават заявление, което съдържа данните, изискващи се по чл. 56, ал. 1, т. 4- 9 от ЗВ.

При установено изпълнение на изискванията по чл.60 от ЗВ органът по чл. 61, ал. 1 от същия закон преценява искането с оглед неговата основателност, съобразно критериите по чл. 62, ал. 1, т. 1- 8 от ЗВ. От адм. орган към преписката не е представена преценката по чл.62, ал.1 от ЗВ, въпреки че е посочена в адм. акт.

Наред с това дружеството е лишено от активно участие в адм. производство. На адресата на адм. акт не е осигурена възможността да вземе становище, представи доказателства или възрази срещу определени констатации, които имат неблагоприятен характер - 34, ал.3 и чл.35 от АПК.

1. Неправилно съдът е приел, че оспореният адм. акт е постановен в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Екологичното право цели баланса на интереса на ползвателя, който създава икономически блага и обществения интерес за чиста околна среда- чл.2 и чл.3 от ЗООС. Такъв е баланса между правото да се отглеждат аквакултури и правото за достатъчно качествена вода в язовира.

В случая от адм. орган е извършена непълна преценката по чл.62, ал.1 ЗВ. Тази оценка е обща, без да се установи къде е налице противоречие на заявеното с нормативни изисквания. Необходимостта от яснота, точност и конкретика е нормативно заложена. Законът и подзаконовите норми не съдържат рестрикции за дейности по риборазвъждане. Напротив ЗВ позволява и акцентира на възможността за ефективно и екологосъобразно ползване на водни обекти с цел отглеждане на аквакултури- чл.46, ал.1, т.2, чл.48, ал.1 т.4, ал.5, 10, ал.3 ЗВ, § 10, ал.3 от Закона заводите. Такава е и целта на Закона за рибарството и аквакултурите, Регламент (ЕО) 1860/ 2004 на Комисията, Регламент (ЕО) 1224/ 2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година, Регламент (ЕС) 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година.

1. В случая с Решение БД-107- ПР/ 2017 г. от 30.11.2017 г. на РИОСВ- Благоевград на основание чл.93, ал.3 и ал.5 ЗООС е преценено да НЕ СЕ извършва оценка на въздействието върху околната среда за процесното инвестиционно предложение (лист 43- 53 от адм. дело 7297/ 2022 г.). В този положителен административен акт са обсъдени: -характеристиките на инвестиционното предложение; -неговото местоположение; -тип и характеристика на потенциалното въздействие върху околната среда; -обществен интерес към предложените дейности. Решението на РИОСВ е с [възраст] срок на действие, указан в чл.93, ал.7 ЗООС, т.е. е действащ благоприятен акт, към датата на подаване на заявлението на дружеството 29.10.2021г.

Органът, който преценява вероятността, заплахата или наличието на замърсяване е РИОСВ при условията на чл. 148 и сл. от ЗООС. В случая няма данни МОСВ, РИОСВ, БДЗБР или Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) да са издали актове, които да удостоверяват нарушения при осъществяване на дейността. Няма данни за дадени предписания за отстраняване на пропуски и нарушения.

Липсва обоснован анализ и преки доказателства, че промените в състоянието на язовира се дължат на дейността на дружеството по риборазвъждане. Планираната дейност засяга 10 дка, работна площ (около 0.6 %) от общата площ на язовира 1548 дка. Тя е била извършвана в рамките на определената за ползване зона. Състоянието на язовира се влияе от комплекс природни и антропогенни фактори- чл.156г и чл.156д от ЗВ. Не са ангажирани относими доказателства за наличието на негативно влияние в конкретен химичен, физиологичен или биологичен аспект.

Предвид изложените съображения, обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено.

Спорът е изяснен от фактическа страна и от анализа на посочените по- горе доказателства следва, че жалбата на Алексиеви Фиш ЕООД срещу Решение ПО-01-90 от 07.06.2022г., издадено от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, е основателна. В адм. производство е налице извършено съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон по чл.146, т.3, т.4 АПК.

Решението на адм. съд като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалваният административен акт се отмени и преписката върне на адм. орган за ново разглеждане.

При този изход на спора на касационния жалбоподател на основание чл. 143, ал.1 АПК се дължат разноски в размер на 420 лева за държавни такси и 7200 лева за адвокатски хонорар за двете инстанции. Поради фактическата и правна сложност на делото е неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,