Решение № 12423 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6317/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. В. В., [ЕГН], от гр. Видин, чрез адв. Е. Хубенова, срещу Решение 703/08.05.2024 г., постановено по адм. дело 195/2024 г. по описа на Административен съд Видин. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва с доводи за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно наведените оплаквания, земеделският производител не е подал заявление за плащане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 20142020. Първоинстанционният съд неправилно е възприел, че от В. не са предприети действия за отстраняване на допусната техническа грешка от служител при генериране на заявлението в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). В тази насока поддържа, че изпълнението е било продължено от производителя и поради това не е налице бездействие, водещо до прекратяване на ангажимента. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на справедлив съдебен акт по съществото на спора. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък с разноски на основание чл. 80 ГПК и договор за правна помощ от 16.05.2024 г. Ответникът зам. изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Н. Йорданова, оспорва касационната жалба като неоснователна с писмено становище по хода на делото и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Видин е бил акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 20142020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) изх. 01-6500/4836#3 от 20.02.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл. 7, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013, чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, б. б, чл. 6, ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г. на МЗХ. С процесния АУПДВ по отношение на М. В. е прекратен биологичният ангажимент по съответната мярка за кампания 2023 г. и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 16 597,71 лв. по направление Биологично пчеларство", във връзка с подадени от него заявления за подпомагане с УИН: 05/220620/16144, УИН: 05/250621/19357 и УИН: 05/030622/21844. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателят е регистриран в ИСАК и след подадено заявление за кандидатстване от негова страна е бил одобрен за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014- 2020, направление Биологично пчеларство през кампания 2020. Въз основа на посочените заявления М. В. е получил плащания за кампания 2020 г. в размер на 13 299,44 лв., за кампания 2021 г. в размер на 13 299,44 лв. и за кампания 2022 г. в размер на 14 895,37 лв. Земеделският стопанин не е подал заявление за плащане за третата година на ангажимента, а на 19.07.2023 г. е входирал заявление с УИН 0509082324584 по интервенция Биологично пчеларство от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 2027. Резултатът от извършените автоматични проверки е получен лично на 19.07.2023 г. М. В. е уведомен за откриването на административното производство по прекратяване на ангажимента и установяване на публично държавно вземане от писмо от 19.10.2023 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ. Адресатът е упражнил правото си на възражение в предоставения му 14-дневен срок, което е обсъдено като неоснователно при издаването на АУПДВ. Решаващият съд е преценил оспорването като допустимо и неоснователно по изложените в съдебния акт мотиви. По повод на извършената проверка за валидността на АУПДВ съдът е потвърдил издаването му от материално компетентен орган, в хипотезата на делегирани правомощия, при спазване на законови изисквания за съдържание и форма, като в хода на производството не са установени допуснати нарушения на производствените правила, обосноваващи неговата отмяна. В правните мотиви по същество е обсъдена разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба 4/24.02.2015 г. и фактът, че жалбоподателят не е предприел своевременно действия за отстраняване на грешката, водеща до прекратяване на ангажимента. Предвид липсата на спор във връзка с изплатените финансови средства в съдебното решение е направен изводът, че с оспорения административен акт правилно и в съответствие с волята на заявителя, на основание чл. 15, ал. 4, т. 2, б. б от наредбата, е определено възстановяването на 40% от изплатената финансова помощ в размер на 16 597,71 лв. Обжалваното решение на Административен съд - Видин е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания от касатора не се установяват при извършената проверка на събрания доказателствен материал. Не се оспорва констатираното обстоятелство вследствие от извършената автоматична проверка на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023, че М. В. не е подал заявление за плащане по чл. 6, ал. 2 Наредба 4/24.02.2015 г. за съответната кампания. Твърденията за вина на служителя, който е работил в системата ИСАК и е генерирал заявлението за подпомагане, не се подкрепя от събраните доказателства. Резултатът от проверката е получен лично от В. на 19.07.2023 г., срещу положен подпис, а възражения в тази насока са изразени в неговото писмо от 09.11.2023 г. или след повече от три месеца. В съответствие с останалите факти по делото решаващият съд правилно е приел, че поради бездействието от негова страна и дългосрочните задължения по мярка 11 Биологично земеделие" от ПРСР 2014 2020 е следвало да бъдат прекратени от административния орган. Съгласно нормата на чл. 15 ал. 3 т. 4 Наредба 4/24.02.2015 г., ДФЗ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение 1. Според чл. 15, ал. 4, подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато е прекратен поетият многогодишен ангажимент, от кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, за която са установени неспазванията по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5. Предвид гореизложеното се явява изцяло неоснователно касационното оплакване за допуснато съществено нарушение на чл. 15, ал. 3, т. 4 във вр. с ал. 4, т. 2, б. г от наредбата при издаването на АУПДВ. Административният съд е дал съответстващ на приложимата правна рамка отговор по този въпрос. Основанието за прекратяване на ангажимента, на което се е позовал и административният орган в АУПДВ, е достатъчна предпоставка за търсене на изплатените на М. В. суми във връзка с поетия от него ангажимент по Мярка 11 от ПРСР 2014- 2020 с направление Биологично пчеларство. Действайки в условията на обвързана компетентност административният орган е длъжен да предприеме действия по възстановяване на изплатените суми при наличие на надлежно прекратен биологичен ангажимент, по който е реализирано плащане. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила и да бъде направено препращане на останалата част от мотивите на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, които се споделят като издържани от фактическа и правна страна. С оглед изхода от спора и своевременната претенция, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ от 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение: