Решение № 150 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 147/2008 г.

Решение № 150 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 147/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК във връзка с чл. 218а ал. 1 б. "а" ГПК (отм.). А. М. Б. е обжалвал въззивното решение на К. окръжен съд от 26.10.2007 г. по гр. д. № 315/2007 г. Касационната жалба е подадена в срок, съдържа изложение на отменителните основания и е процесуално допустима. От ответника З. Л. А. не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.). По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Кюстендилският окръжен съд е оставил в сила решението на К. районен съд от 04.12.2006 г. по гр. д. № 1034/2005 г., с което е осъден А. М. Б. да заплати на З. Л. А. 8500 лв. на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че искът е основателен, защото е установено по делото, че А. Б. не е предал на доверителя З. А. получената сума от купувача по договор за продажба на недвижим имот, предмет на нот. акт № 80/2002 г. от 19.07.2002 г. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за прихващане на сумата с вземането му по договор за цесия от 05.10.2005 г. като е изложил съображения, че не е доказано вземането на цедента. По възражението за недопустимост на първоинстанционното решение поради направен отказ от иска пред районния съд е прието от въззивната инстанция, че процесуалното действие е извършено под принуда. Решението е валидно и допустимо. Действително пред районния съд е депозирана молба с нотариална заверка на подписа на ищеца, че се отказва от иска. По своя характер тази молба представлява едностранно волеизявление за десезиране на съда и по принцип поражда действие от момента, в който е доведено до знанието на съда. За да настъпят последиците на отказ от иска обаче той трябва да е резултат на свободно изразена воля. Когато волеизявлението е направено при упражнено психическо въздействие или насилие то е опорочено и не може да бъде взето предвид от съда. В случая преценявайки всички факти по делото, изявленията на ищеца, както и данните по образуваната прокурорска преписка съдът законосъобразно е приел, че отказът от иска е недействителен. С оглед на изложеното е неоснователен доводът на касатора, че производството по делото е следвало да се прекрати, а постановените решения са недопустими. Неоснователни са и доводите на касатора за незаконосъобразност на изводите на съда по направеното от него възражение за прихващане. Вземането на А. Б. произтича от договор за цесия, сключен със С. К. Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърлянето поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и длъжника от момента на съобщаването на последния от предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В разглеждания случай не е доказано уведомяването на длъжника от стария кредитор за цесията, от което следва, че по отношение на него тя не поражда правно действие - р 142-7-54- ВС, ОСГК. Отделно от това съдът при спазване на процесуалните правила с оглед неяснотата в датата на съставяне на разписката и останалите събрани доказателства е приел, че не е доказано по категоричен начин възникването и съществуването на вземането на цедента. С оглед на изложеното не са налице заявените основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, I г.о.