Решение № 12208 от 8.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5280/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. Гачев, срещу решение 263/17.02.2023 г., постановено по адм. дело 697/2022 г. по описа на Административен съд-Благоевград. В жалбата и в допълнително представено по делото писмено становище са релевирани доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Терра Веджис" ЕООД, със седалище гр. Благоевград, в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, не представя отговор на касационната жалба. В проведено на 07.11.2023 г. второ по ред съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Рашева, оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Терра Веджис" ЕООД, против уведомително писмо /УП/ за одобрение на заявка за плащане 02/270720/36628/01/10.12.2020 г., изх. 01-2600/1914#5/14.07.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което за отчетен период 01.11.2020 г.-30.11.2020 г., на горепосоченото дружество е отказана финансова помощ в размер на 1 231.22лв без ДДС за извършени доставки на конвенционално произведени 464.905кг банани и в размер на 1 355.38лв без ДДС, за извършени доставки на конвенционално произведени 489.45кг круши на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 9, ал. 10 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" /Наредбата/, както и е отказана финансова помощ в общ размер на 3 498.76лв без ДДС за извършени доставки на 457кг конвенционално произведено кисело мляко, 127.71кг конвенционално произведен кашкавал и 275.25кг конвенционално произведено прясно мляко на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 11, ал. 1 от Наредбата. По данни от събраните пред първата инстанция доказателства, в това число цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, е прието за установено, че финансовата помощ за доставените през отчетния период банани и круши е отказана на дружеството - жалбоподател в горепосочения размер, поради констатирано от административния орган неизпълнение на предвиденото в чл. 9, ал. 10 от Наредбата условие, тъй като със заявката за плащане са представени сертификати за съответствие на качеството, издадени на "Фрутария" ООД /по отношение на доставеното количество банани/ и на "Славка Експортинг" ЕООД /по отношение на доставеното количество круши/, а не на името на "Терра Веджис" ЕООД, в качеството му на одобрен доставчик по схемата. Съответно - редукцията на финансовата помощ за доставените по схема "Училищно мляко" през м. ноември 2020 г. мляко и млечни продукти на общо седем учебни заведения, е извършена от органа, поради установено от него неизпълнение на условието по чл. 11, ал. 1, изречение трето от Наредбата, тъй като по данни от административната преписка, в това число представените със заявката за плащане приемателно-предавателни протоколи, за периода 01.112020-30.11.2020 г. дружеството жалбоподател е извършило, във всяко едно от седемте учебни заведения, по 2 броя доставки на кашкавал, 6 броя доставки на кисело мляко и една доставка на прясно мляко. Безспорно по делото е установено и това, че УП изх. 01-2600/1914#5/14.07.2022 г. е издадено от административния орган, след като с решение 2196/15.12.2021 г., постановено по адм. дело 360/2021 г. по описа на Административен съд-Благоевград /оставено в сила с решение 5139/31.05.2022 г., постановено по адм. дело 1983/2022 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение/ е било отменено УП изх. 01-2600/1914/24.03.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ по същата заявка за плащане / 02/270720/36628/01/10.12.2020 г./, с което, наред с друго, е била отказана финансова помощ в размер на 1 231.22лв без ДДС за същите извършени доставки на 464.905кг банани и на 1 355.38лв без ДДС за същите доставки на 489.45кг круши на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 9, ал. 10 от Наредбата, съответно - в размер на 3 498.76лв без ДДС за същите доставки на 457кг кисело мляко, 127.71кг кашкавал и 275.25кг прясно мляко, на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 11, ал. 1 от Наредбата. След изпращането на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявката за плащане и с оглед решение 2196/15.12.2021 г. по адм. дело 360/2021 г. на Административен съд-Благоевград, изпълнителният директор на ДФЗ е издал атакувания пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. При тези данни, административният съд приема, че УП изх. 01-2600/1914#5/14.07.2022 г. противоречи на влязлото в сила съдебно решение, постановено по адм. дело 360/2021 г. от друг състав на Административен съд-Благоевград, тъй като с повторно постановения от органа частичен отказ по отношение на доставените по схемите през отчетния период количества банани и круши, както и мляко и млечни продукти, органът не е изпълнил задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Единствено така мотивиран и на основание по чл. 177, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд постановява оспореното пред касационната инстанция решение, с което обявява атакувания пред него акт на изпълнителния директор на ДФЗ за нищожен и отново изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне по заявка за плащане 02/270720/36628/01/10.12.2020 г., подадена от "Терра Веджис" ЕООД, като същевременно осъжда ДФЗ да заплати на дружеството сумата от 250лв, представляваща разноски по делото. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съставът не споделя изводите на административния съд, че издаденото от изпълнителния директор на ДФЗ УП изх. 01-2600/1914#5/14.07.2022 г. противоречи на влязлото в сила решение 2196/15.12.2021 г., постановено по адм. дело 360/2021 г. по описа на Административен съд-Благоевград, а оттам и за неговата нищожност. Съобразно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В случая новоиздаденият акт е постановен именно в изпълнение и въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което предходно издаденото от заместник изпълнителния директор на ДФЗ УП, по същата заявка за плащане, е било отменено. Самото съдебно решение е посочено в новоиздаденото УП като едно от фактическите основания за неговото издаване. При съпоставката на съдържанието на отмененото УП на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и на новоиздаденото такова от изпълнителния директор на фонда, не се установява тъждество на мотивите и волеизявленията на двата органа, като именно защото се е съобразил с приетото от административния съд в отменителното съдебно решение, при новото разглеждане на заявката за плащане изпълнителният директор на ДФЗ не се е произнесъл повторно относно установената от съда липса на основание за частичен отказ от финансова помощ в размер на 550.42лв без ДДС и в размер на 7 281.35лв на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 14, ал. 7, т. 1 и т. 2 от Наредбата, както и на основание по чл. 19, ал. 3, т. 1 от Наредбата за извършване на редукция в размер на 550.65лв без ДДС за неизпълнение от дружеството на условието по чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Съобразно мотивите на влязлото в сила отменително съдебно решение, сочещи на установен от административния съд "немотивиран" отказ от финансова помощ по заявката за плащане на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 9, ал. 10 от Наредбата по отношение на доставените през отчетния период количества конвенционално произведени банани и круши и на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 11, ал. 1 от Наредбата относно доставените през същия период количества конвенционално произведени мляко и млечни продукти, в новоиздадения административен акт органът е изложил обстойни и подробни мотиви, съдържащи фактическите и правните му основания за постановяването на акта именно в произнесения от него смисъл. Анализът на съдържанието на новоиздаденото УП, предмет на контрол за законосъобразност пред първата инстанция по настоящото дело, не обосновава извод, че след отмяната му по съдебен ред административният орган е издал същия като отменения административен акт, с идентично съдържание, а оттам и извод, че същият противоречи на постановеното съдебно решение, което води до неговата нищожност и необходимостта от прогласяването й на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Като е достигнал до противоположния извод, при това без да подложи на самостоятелна, задълбочена и обстойна преценка в тяхната съвкупност и взаимовръзка, всички установени по делото данни, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Наред с изложеното, съставът преценява като неправилни мотивите на първоинстанционния съд, че при издаването на УП изх. 01-2600/1914#5/14.07.2022 г. административният орган не се е съобразил със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решение 2196/15.12.2021 г., постановено по адм. дело 360/2021 г. по описа на Административен съд-Благоевград. Несъмнено, по аргумент от чл. 173, ал. 2 АПК, след изпращане на преписката за ново произнасяне съобразно задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, административният орган е длъжен да се съобрази с тези указания под страх от недействителност на повторно издадения от него акт, но само, когато такива указания са действително дадени. Мотивите на съда, сочещи на фактическите му констатации и съображенията му, обусловили като краен резултат отмяната на акта като незаконосъобразен, не включват дадени при тази отмяна и изпращането му за ново произнасяне, изрични и ясни указания по тълкуването и прилагането на закона, с които органът да е длъжен да се съобрази. В разглеждания случай, видно от съдържанието на отменителното съдебно решение, след отмяната на акта, административният съд не е указал на органа как следва да тълкува и приложи разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 9, ал. 10 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата. За такива указания не могат да бъдат приети изтъкнатите в отменителното съдебно решение, мотиви, според които, в обобщение, от една страна "отказът за одобряване на заявката за плащане в частта, касаеща доставените 464.905кг банани и 489.45кг круши е немотивиран", а от друга страна, по отношение на доставените по схемата количества мляко и млечни продукти - в първоначално издаденото УП "е посочен отчетен период октомври 2020 г., който е различен от периода на подадената заявка за плащане за извършени доставки за периода 01.11.2020-30.11.2020 г.", като "липсват мотиви и конкретика относно приетото превишение за кои училища е, по кои фактури и т.н.". След като при отмяната на акта и изпращането на преписката за ново произнасяне от органа, съдът не е изпълнил правомощието си да даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, различни от фактическите му констатации, то органът не може да бъде упрекнат в неизпълнение на указанията и съответно - издаденият от него акт не може да бъде счетен за недействителен до степен на нищожност поради неизпълнение на задължителните указания на съда във връзка с тълкуването и прилагането на закона, каквито в действителност не са дадени. По посочените мотиви съставът приема, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Предвид изяснеността на спора от фактическа страна, след отмяната на съдебния акт, спорът следва да бъде решен по същество, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК съдебният състав дължи произнасяне по основателността на предявената от "Терра Веджис" ЕООД жалба, по която е образувано първоинстанционното производство. При това, съставът преценява същата като неоснователна, а мотивите за това са следните: Предвид фактическата установеност по делото, обусловена от данните от административната преписка по издаването на акта, относно която липсва спор между страните, че представените със заявка за плащане 02/270720/36628/01/10.12.2020 г. сертификати за съответствие на качеството са издадени на "Фрутария" ООД и на "Славка Експортинг" ЕООД /по отношение на доставените количества банани и респективно круши/, а не на "Терра Веджис" ЕООД в качеството му на одобрен доставчик по схемите, то действително, както е приел и административният орган, в случая е налице неизпълнение на условието по чл. 9, ал. 10 от Наредбата, а оттам и основание за органа по чл. 19, ал. 3, т. 2 от същия нормативен акт, да откаже да заплати на доставчика по схемата финансовата помощ за тези доставки. Съгласно чл. 9, ал. 10 от Наредбата предоставяните по схемата конвенционално произведени плодове и зеленчуци следва да бъдат придружени със сертификат за съответствие на качеството съгласно Наредба 16 от 2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци /ДВ, бр. 43 от 2010 г./, издаден на името на земеделския стопанин, произвел плодовете и зеленчуците или на името на доставчика. Трайно застъпено в съдебната практика е схващането, че доставчик по смисъла на чл. 9, ал. 10 от подзаконовия нормативен акт е само одобреният с изричен акт за одобрение по съответната схема, изпълнител на доставките /в случая - "Терра Веджис" ЕООД/, а не всеки доставчик - вносител, прекупвач или друг стопански субект, от когото одобреният изпълнител по схемата, е закупил доставяните по нея конвенционално произведени плодове /в този смисъл са решение 1956/22.02.2023 г. по адм. дело 105/2022 г., решение 10829/28.11.2022 г. по адм. дело 1573/2022 г., решение 1079/07.02.2022 г. по адм. дело 11220/2021 г., решение 12128/26.11.2021 г. по адм. дело 9570/2021 г. и др. на ВАС, четвърто отделение/. Съставът не намира основание да се отклони от установената практика, която споделя, още повече, че не е обвързан от инцидентно постановеното в обратен смисъл, решение 5139/31.05.2022 г. по адм. дело 1983/2022 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е оставено в сила отменителното решение 2196/15.12.2021 г. по адм. дело 360/2021 г. на Административен съд-Благоевград. При безспорните данни по делото, обусловени включително от представените със заявката за плащане приемателно-предавателни протоколи по схема "Училищно мляко", че във всяко едно от учебните заведения през м. ноември 2020 г. "Терра Веджис" ЕООД е извършило по 2 броя доставки на кашкавал, 6 броя доставки на кисело мляко и само една доставка на прясно мляко, правилно с оспореното УП за извършените доставки на 457кг конвенционално произведено кисело мляко, 127.71кг конвенционално произведен кашкавал и 275.25кг конвенционално произведено прясно мляко, финансовата помощ е отказана от органа, в общ размер на 3 498.76лв без ДДС на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 11, ал. 1, изречение трето от Наредбата. Съгласно последната разпоредба броят на доставките на сирене и кашкавал не следва да надвишава броя на доставките на прясно пастьоризирано мляко за съответния месец. В случая това условие не е изпълнено, като без значение за формирането на извод в горепосочения смисъл е изготвената по друго дело, съдебно икономическа експертиза, по отношение на проверката за законосъобразност на друг административен акт, издаден от различен административен орган, която неправилно е взета предвид от административния съд, при постановяването на атакуваното пред настоящия съдебен състав решение. Изведеният от състава извод за законосъобразно извършена редукция на финансовата помощ по отношение на доставените през отчетния период мляко и млечни продукти не противоречи и на изложените в отменителното съдебно решение по адм. дело 360/2021 г. на Административен съд-Благоевград мотиви относно приложението в случая на чл. 11, ал. 5 от Наредбата /че максимално допустимото количество е 0.25л млечен еквивалент на ден на дете, което не е повече от количествата мляко и млечни продукти, посочени в приложение 4/, доколкото цитираната норма е изцяло неотносима към изискването по чл. 11, ал. 1, изречение трето от същия нормативен акт, послужило на органа като правно основание за издаването на индивидуалния административен акт в тази му част. Поради изложеното, при липсата на установени пороци на акта, съставляващи основания за отмяната му по чл. 146 АПК, както и на такива, обосноваващи прогласяване на нищожността му по чл. 177, ал. 2 АПК, настоящият състав счита, че жалбата на "Терра Веджис" ЕООД, против УП изх. 01-2600/1914#5/14.07.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора, своевременно заявената претенция на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции се явява основателна, а тази на ответника - неоснователна. Затова "Терра Веджис" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ сумата от общо 539.58лв, представляваща разноски по делото, от които сумата от 129.58лв за платена държавна такса за производството пред касационната инстанция и по 200лв за юрисконсултско възнаграждение за производствата пред двете инстанции, в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,