Решение № 7856 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2005/2011 г.

Решение № 7856 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2005/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Красимира Борисова Тодорова от гр. Монтана, против решението от 13.12.2010 г., постановено по адм. дело № 518/2010 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 2088 от 23.08.2010 г. на кмета на община Монтана за определяне на основание § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на оценката на имот - земеделска земя от 599 кв. м, в м. "Мало поле", землището на гр. Монтана, представляващ имот № 352 по ПНИ, в размер на 435 лв. От Красимира Борисова Тодорова е подадена и частна жалба, против определението от 6.01.2011 г., с което на основание чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е допълнено цитираното решение в частта му за разноските и жалбоподателката е осъден да заплати на заинтересованата страна Тодор Младенов Петков сумата от 250 лв. за разноски по делото - заплатен адвокатски хонорар. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - оценката е определена като за земеделски имот, а същият е дворищен и следва да бъде оценен по пазарни цени. Освен това се твърди, че решението е нищожно, тъй като съдът се е произнесъл по нищожен административен акт - заповедта на кмета е постановена без жалбоподателката да е била уведомена за предходната негова заповед, с която е признато на Тодор Петков правото да придобие собствеността върху имота като негов ползувател. Иска се отмяна на решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане, с указание да бъде изискана преписката по заповедта за признаване на правото на трансформация за правото на ползване в право на собственост. В частната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на определението, с което са присъдени разноските, тъй като молбата за допълване на решението е подадена извън преклузивния срок по чл. 248 от ГПК, а от друга страна присъдената сума е завишена с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения - става дума за материален интерес от 460 лв., каквато е оценката на имота. Иска се отмяна на определението изцяло. Ответникът - кметът на община Монтана не изразява становище по касационната и частна жалби. Заинтересованата страна - Лиляна Борисова Филипова също не изразява становище по жалбите. Заинтересованата страна - Тодор Младенов Петков в писмени възражения оспорва както касационната жалба, така и частната жалба и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Сочи, че оцененият имот попада в земеделска територия и правилно оценката е по реда на Наредбата за реда и условията на установяване текущи пазарни цени на земеделски земи (ново заглавие). Заповедта не е нищожна и съдът не е произнесъл решението си при нарушение на материалния закон. Обстоятелството, че заповедта за трансформиране правото на ползване в собственост не е съобщена на касатора, води до извод, че той е могъл да реализира в друго производство правата си против нея и тя не е предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящето производство. Частната жалба е основателна, тъй като в производството пред АС - Монтана не е представено пълномощно на адвокат на заинтересованата страна. Съдът не е приложил и чл. 25, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Без да има доказателства, съдът е постановил определението си, с което е допълнил решението в частта за разноските и е присъдил 250 лв. разноски. По този начин е нарушил и чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като без доказателства е невъзможно да се прецени какъв е хонорарът и оттам - дали да се определи по реда за оценяем или неоценяем интерес и в какъв размер - или да се приложат разпоредбите за минималния адвокатски хонорар. Очевидно от сега представеното с отговора по частната жалба пълномощно и договор за адвокатска правна помощ хонорарът е под минимума за оценяем иск, а и над максимума за неоценяем, което показва, че определението е необосновано. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната и частна жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което са процесуално допустими. Касационната жалба е неоснователна. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, които подробно е обсъдил, като правилно е установил фактите по спора. Безспорно е установено, че оспорената заповед за оценка е издадена на основание заповед № 4203/2006 г. на кмета на община Монтана, с която е признато на Тодор Младенов Петков правото да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот. Същият е застроен, като от признанията на самата жалбоподателка, понастоящем касатор - Красимира Тодорова, направени в с. з. на 6.12.2010 г. застрояването е направено преди 20 - 30 години, т. е. преди 1.03.1991 г. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза съдът е установил, че оценката отговаря на критериите на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (НРОЦЗЗ). Освен това е установено, че процесната заповед за оценка е издадена след допуснато изменение на ПНИ и регистъра към него - заповед № 649/22.03.1010 г., с която на основание § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ същите са изменени като в ПНИ са нанесени три нови имоти - № 350, с площ от 9 464.5 кв. м - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 351 с площ от 70 кв. м - общински път и имот № 352 с площ от 600 кв. м, отреден за Тодор Младенов Петков. По молба на Красимира Тодорова от 23.09.2009 г. е процедирано и изменение на плана, като от имот № 350 са предложени за образуване два нови имота, които следва да бъдат отредени на наследниците на Борис Тодоров Колов. При тези данни съдът е приел, че издадената заповед е законосъобразна, тъй като макар предходната заповед за признаване на трансформация на правото на ползване в право на собственост на Тодор Петков да не е съобщена на наследниците на Борис Колов, то това се дължи на липсата на анкетиране и липсата на отразяването им в помощния план на м. "Мало поле", землището на Монтана. Заповедта е влязла в сила, поради което законосъобразно е извършена оценка на имота. Спазена е процедурата за издаването й, спазен е и материалния закон, тъй като вещото лице е проверило приложението на коефициентите по НРОЦЗЗ и другите изисквания на Наредбата и е установило спазване на изискванията за оценяване. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението по отношение стойността на определената оценка, свързано с твърдение за нарушение на материалния закон, тъй като оценявания имот е оценен като земеделски, а не като включен в селищно образувание. Правилно оценката е извършена като за земеделски имот. От всички доказателства по делото относно статута на имотите в м. "Мало поле" се установява, че този терен по § 4 не е селищно образувание. При това положение правилно оценката е извършена в хипотезата на § 31, 2, т. 1, предложение второ от ППЗСПЗЗ. Съгласно цитирания текст оценката се извършва от техническата служба на общината съгласно чл. 90 от ППЗДС, приет с ПМС № 254/2006 г., когато земите са разположени в селищно образувание или са включени в строителните граници на населените места, а в останалите случаи по реда на НРОЦЗЗ. Липсват каквито и да са доказателства за определяне на терена като селищно образувание или за включване на имота в границите на населеното място, поради което правилно както административният орган, така и съдът са приели приложение на оценяването по реда на Наредбата. Неоснователно е и възражението на нищожност на постановеното съдебно решение, поради произнасянето на съда по нищожен акт. Изискванията за валидност на съдебното решение са различни от тези за валидност на административния акт и двете категория нямат връзка помежду си. В случая решението е валидно, тъй като е произнесено от надлежния съд, в надлежния състав, същото е подписано и притежава всички реквизити. Също така не е нищожен и оспорения акт на кмета на община Монтана, тъй като същият се е произнесъл в изпълнение на правомощията си по § 31, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, с който текст изрично му е вменено задължение да одобрява оценките на цитираната категория имоти. Неоснователно е и възражението, че на жалбоподателката не е съобщена предходната заповед за признаване на права на Тодор Петков. Преди всичко, към момента на издаване на заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, наследниците на Борис Колов не са фигурирали като собственици на имот в процесния терен, в това число не са били с отреден имот и по влезлия в сила ПНИ. Независимо от това за заповедта е уведомена Л. Тодорова, като наследник на Тодор Колов Тодоров, видно от отметката на гърба на самата заповед, т. е. чрез нея са уведомени всички наследници на заинтересованата страна. Възраженията относно несправедливостта на оценяване като занижено поради "кошмарната" НРОЦЗЗ са извън настоящото производство. Съдът е постановил правилно решение, което не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Частната жалба против определението за допълване на решението, в частта му за разноските е основателна. Към делото на първоинстанционният съд не е приложено адвокатско пълномощно/договор за правна помощ за адв. Вергил Иванов, поради което към момента на произнасянето на съда с оспореното определение са липсвали каквито и да са доказателства за действително направени разноски - действително внесена сума от 250 лв., колкото е приел съдът. Определението е необосновано и следва да бъде отменено. Вярно е, че в настоящото производство към отговора на заинтересованата страна - Тодор Петков по подадената частна жалба е приложено пълномощно/договор за правна помощ, но това не може да санира липсата му към момента на присъждане на разноските, съответно не може да докаже дали към релевантния момент сумата е била действително внесена. Претенцията за разноски макар и заявена в срок е следвало да бъде отхвърлена като недоказана. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,