Решение № 25 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5897/2011 г.

Решение № 25 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5897/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Георгиев Христов от гр. Смолян срещу решение № 353/8.03.2011 г., постановено по адм. дело № 916/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против АПВ № 1002811/12.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ в гр. Смолян, потвърден с решение № 257/16.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за отказ за възстановяване на сумата от 269 492,54 лв., ведно с лихвата, за която касаторът твърди, че е недължимо събрана. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно и приходните органи и съдът са приели, че физическото лице е отговорно за задълженията на дружеството, на което той е едноличен собственик на капитала и управител. Нещо повече, касаторът излага доводи, че ДРА № С-0005/14.04.2000 г. на "Ейчджикей интернешънъл" ЕООД е нищожен поради липса на ненадлежно овластяване на органа, който е осъществил ревизионното производство. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Ивайло Иванов. Последният е представил и писмени бележки с искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в писмено становище, депозирано по делото я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че събраната от АДВ (НАП) сума в размер на 260 492,50 лв. е по повод наложен и влязъл в сила запор на вземания от трето лице, какъвто се явява наложения запор спрямо държавния съдебен изпълнител. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил АПВ № 1002811/12.02.2010 г. за отказ на Христо Христов да му бъде възстановена сумата от 269 492,54 лв., ведно с лихвата, за която той твърди, че е недължимо събрана от органите по приходите, внесена по ДРА № С-0005/14.04.2000 г. на "Ейчджикей интернешънъл" ЕООД, на което Христов е едноличен собственик и управител. В обжалваното решение хронологически е проследено образуването и движението по изпълнителни производства пред публичен изпълнител от АДВ, РД - гр. Пловдив и пред държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр. Пловдив: Съдът е установил, че задълженията на дружеството по посочения ДРА е в размер на 559 144 лв. за периода 1.01.1996 г. - 31.12.1997 г., както и че на 25.02.2002 г. в АДВ, РД - гр. Пловдив е заведено изпълнително дело срещу "Ейчджикей интернешънъл" ЕООД за принудително събиране на установените с ДРА публични държавни вземания. Първоинстанционният съд е установил също така, че по искане на адв. Величка Дойчинска в съдебно-изпълнителна служба (СИС) към Районен съд - гр. Пловдив е образувано изп. дело № № 5343/2002 г., като по това дело е постъпила сума от 355 555 лв. от продажба на собствен имот на Христо Христов, която сума е внесена от обявения купувач на недвижимия имот. Съдът е приел, че държавният съдебен изпълнител е пристъпил към разпределение на сумата с постановление от 16.12.2004 г., което обаче е било отменено със съдебно решение № 1018/27.06.2005 г. на Пловдивския окръжен съд, като със същото решение съдът е извършил ново разпределение на сумата на основание чл. 354, ал. 1 ГПК (отм.). По повод на жалба на адв. Дойчинска в АДВ, РД - гр. Пловдив е изготвено постановление № 103768/2004/000006 на основание чл. 167, ал. 1 ДПК (отм.) във връзка с чл. 354 ГПК (отм.), като е наложен запор върху вземанията на Христов от трето лице - държавен съдебен изпълнител по изпълнителните дела пред РС - гр. Пловдив, които са образувани по искане на адв. Дойчинска. Изводите, направени от приходния орган, както и от първоинстанционния съд за да се отхвърли жалбата на Христо Христов са, че сумата от 260 492,54 лв., която от АДВ е преведена по сметка на ТД на НАП - гр. Пловдив на основание наложен запор от 2.12.2005 г. спрямо съдебния изпълнител, а не в резултат на отменено разпределение на съдия - изпълнител с решението на Пловдивския окръжен съд. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 21 ДПК (отм.) категорично установява, че членовете на органите на управление на юридическите лица отговарят лично, неограничено и солидарно с длъжника за неизпълнени данъчни задължения на юридическото лице в случай, че са укрили факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят пред данъчната администрация, или не са изплатили безспорно данъчно задължение и активите на дружеството са намалели през този период. По делото се съдържа присъда № 373/28.12.2004 г., постановена по нохд. № № 131/2002 г. на Пловдивския районен съд, с която Христо Христов е признат за виновен по чл. 313, ал. 1 във връзка с ал. 2 НК, че е потвърдил неистина в годишна данъчна декларация с цел да се избегне плащане на данъци. В този смисъл разпоредбата на чл. 21 ДПК (отм.) е относима, поради което Христов отговаря за задълженията на дружеството, на което е бил едноличен собственик и управител. Установено е безспорно по делото, че са образувани изпълнителни дела - пред публичния изпълнител при АДВ, РД - гр. Пловдив и пред държавен съдебен изпълнител в СИС при РС - гр. Пловдив. Изпълнителното дело пред АДВ е образувано по повод установените на дружеството публични държавни вземания с ДРА № С-0005/14.04.2000 г., а изпълнителните дела, образувани от съдия-изпълнител са по повод искане на взискателя адв. Дойчинска. Няма спор по делото, че сумата от 355 555 лв. е постъпила по сметка на съдия-изпълнител по образуваното пред него изп. дело № 5343/2002 г. Тази сума веднъж е била разпределена от съдия-изпълнител, като голяма част от нея е била предвидена за погасяване на публичните държавни задължения с ДРА, но това разпределение е отменено от Пловдивския окръжен съд, който е извършил ново разпределение на основание чл. 355 ГПК (отм.) във връзка с чл. 136 ЗЗД с предпочтително удовлетворение на основния взискател адв. Дойчинска и на присъединения взискател - държавата само относно вземания за данъци върху недвижимия имот и други данъци, дължими от физическото лице Христов. Установено е също така, че публичният изпълнител по повод направено възражение за изтекла погасителна давност от Христов е издал разпореждане № 103768/20.05.2009 г., като е прекратил производството по събиране на публичните задължения по ДРА № С-0005/14.04.2000 г. на "Ейчджикей интернешънъл" ЕООД с остатък от дълга 298 353,46 лв. и лихва към момента на издаване на разпореждането - 1 019 424,13 лв. Поисканата от Христов сума за възстановяване е останала по сметка на държавния съдебен изпълнител. При това положение законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че след като с постановление № 103768/2004/000006 публичният изпълнител ПИР АДВ, РД - гр. Пловдив е наложил запор за вземанията на Христов от третото лице - съдебния изпълнител по изпълнителните дела, образувани по искане на адв. Дойчинска и впоследствие превеждане на същата сума в ТД на НАП е по повод наложения запор за вземания на Христов от трети лица - съдебния изпълнител Постановлението за запора е влязло в сила и сумата от 260 492,54 лв. не представлява недължимо събрана сума по смисъла на чл. 128 и сл. от ДОПК, тъй като тази сума не е събрана от приходните органи, а е прехвърлена от съдия-изпълнител по сметка на ТД на НАП с оглед влязло в сила постановление за наложен запор. Правилно съдът е приел, че след като няма данни по делото изпълнителното действие по посоченото постановление на публичния изпълнител да е отменено, то и няма основание да се върне поисканата от Христов сума като недължимо събрана. Освен това видно от приложеното по делото разпореждане № 103768/2004/000019/16.03.2006 г. АДВ, РД - гр. Пловдив е извършила разпределение на постъпилата сума от 260 492,54 лв. и че тази сума е била преведена от съдия изпълнител в изпълнение на разпоредбата на чл. 192, ал. 3 ДОПК във връзка с чл. 391, ал. 3 ГПК (отм.). Разпореждането не е обжалвано и е произвело своето правно действие. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че постановление № 103768/2004/000006 на публичния изпълнител е назаконосъобразно, тъй като то е влязло в сила поради просрочена жалба на Христо Христов и не може в това производство да се правят възражения относно законосъобразността на това постановление. Същото се отнася и до оплакването за нищожност на ДРА № С-0005/14.04.2000 г., още повече, че с касационната жалба е представено решение (определение) на Пловдивския административен съд по адм. дело № 263/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на Христо Христов като управител на "Ейчджикей интернешънъл" ЕООД за обявяване нищожността на посочения по-горе ДРА. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение и не страда от сочените от касатора пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба в писменото му становище за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи, тъй като е присъдено в полза на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив от първоинстанционния съд и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,