Решение № 8877 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5202/2009 г.

Решение № 8877 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5202/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП касационна жалба срещу решение № 216 от 4.03.2009 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1971/2007 г., в частта му, в която е прогласена нищожността на РА № 1300479/21.08.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД - гр. Пазарджик, потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 986 от 1.11.2007 г. относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на Кемал Салихов Бозов от гр. Сърница по данъчна фактура № 1114/29.05.2003 г. в размер на 353.33 лв. за данъчния период м. май 2003 г. и по данъчна фактура № 1137/31.07.2003 г. в размер на 1333.33 лв. за данъчния период м. юли 2003 г. и са начислени съответните лихви за забава. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, данъчните актове за прихващане и възстановяване не са ревизионни актове и с тях не се установяват задължения на проверяваното лице. Разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от ДОПК има предвид изменение на задължение, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Кемал Салихов Бозов от гр. Сърница, обл. Пазарджик - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна поради следните съображения: За да прогласи нищожността на РА в частта му относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на Кемал Салихов Бозов от гр. Сърница по данъчна фактура № 1114/29.05.2003 г. в размер на 353.33 лв. за данъчния период м. май 2003 г. и по данъчна фактура № 1137/31.07.2003 г. в размер на 1333.33 лв. за данъчния период м. юли 2003 г., издадени на ЕТ "Кемал Бозов" от ЕТ "Сърница - Тинев", съдът е посочил, че за тези периоди има издадени ДАПВ - № 91 от 18.09.2003 г., по който проверката по ЗДДС обхваща периода м. юли 2003 г. и ДАПВ № 582/8.07.2003 г., по който проверката по ЗДДС обхваща периода м. май 2003 г. Същите са приложени по делото. С ДАПВ се установява подлежащата на възстановяване или на внасяне сума и са определя размера на данъчните права и данъчните задължения, поради което този акт е данъчен акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.). При наличието на влязъл в сила такъв данъчен акт, изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши по специално предвидения в ДОПК за това ред в раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Това се налага, за да бъде спазен принципът на стабилитет на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и въз основа на които са упражнени права. В чл. 134, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че възлагането на ревизия за изменение на вече определени с влезли в сила данъчни актове задължения се извършва със заповед на териториалния директор. В случая началото на ревизията е сложено със заповед за възлагане на ревизия № 116 от 1.01.2007 г., издадена от Таня Добрева Кирчева - началник сектор "Ревизии и проверки" към отдел "Контрол" при ТД на НАП - гр. Пазарджик на осн. чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и на основание заповед № 211 от 7.04.2006 г. на Директора на ТД на НАП-Пазарджик, с която на органите по приходите, вкл. и на Таня Добрева, е възложено да издават заповеди за възлагане на ревизии по реда на чл. 112, ал. 1 от ДОПК. Процесната ревизия е възложена от некомпетентен орган, който няма компетентност и да определи актосъставителя, поради което издаденият РА е нищожен в посочените части. Изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.) не може да валидира издадения преди това - на 21.08.07 г. нищожен РА. Решението е правилно. В сегашната редакция на чл. 133 от ДОПК, уреждаща изменение на установени данъчни задължения, изрично е вписано, че такива следва да се считат само тези установени с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред. В тази връзка отново подлежи на тълкуване характера на ДАПВ и доколко установените с такъв влязъл в сила акт права могат да бъдат отново предмет на ревизия. И при действието на ДОПК (до изменението в чл. 129, ал. 3 от ДОПК, обн. в ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.) при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила данъчен акт за прихващане или възстановяване отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права, както правилно е приел административният съд. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Според чл. 134, ал. 1 от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като в случая заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган, който следва да издаде РА, са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,