Решение № 687 от 16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г.

Решение № 687 от 16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Й. С. Т. и А. П. Й. за отмяна на влязлото в сила решение № 299 от 25.04.2008 г. по гр. дело № 555/2007 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 28 от 14.06.2006 г. по гр. дело № 69/2006 г. на С. районен съд за отхвърляне на предявения от молителите срещу "О. с. . и гори" - гр. Божурище иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на М. М. В., бивш жител на с. П., починал на 22.08.1950 г. на възстановяване собствеността върху нива с площ 5.000 дка в землището на същото село, м. "К" до м. "Л", при съседи: от изток-шосе за гр. К. от запад-наследници на З. М.; от север-наследници на М. С. и от юг-път за гр. Д.. П. се, че молителката Й. С. Т. е била лишена от възможността да участва в заседание по делото, проведено пред първоинстанционния съд, за което не е била редовно призована, тъй като призовката не била изпратена на законно упълномощения от нея адвокат. Твърди се, че вследствие на нередовната процедура делото пред С. районен съд е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и поради това решението е неправилно. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е подадена на 27.04.2009 г. /срвн. пощенското клеймо/, т. е. в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който тече от определение № 51 от 27.01.2009 г. по гр. дело № 3395/2008 г. на Върховния касационен съд, II г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 299 от 25.04.2008 г. по гр. дело № 555/2007 г. на Софийския окръжен съд. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. За да бъде основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, нарушаването на правото на страната на участие в процеса трябва да е резултат от действията на самата въззивна инстанция. Пороците в действията на първоинстанционния съд, изразяващи се в нарушение на правилата за призоваването на страните се покриват от дейността на въззивната инстанция. Ако при разглеждане на въззивната жалба тя е осигурила на страните равни възможности за разгръщане на състезателността в процеса, с това допуснатите от първата инстанция нарушения в тази насока са санирани. Това следва пряко и от позитивната уредба, при която липсва хипотеза за връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция. Нарушаването на правото на страната на участие в процеса е порок, който обосновава неправилност на първоинстанционното решение и може да се коригира от въззивния съд по реда на обжалването без отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция /срвн. т. 17 от тълк. решение № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС/. Поради това, отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК няма да е допустима, макар и първоинстанционното решение да е засегнато от визирания в този текст порок. Само ако решението на първата инстанция не е било обжалвано и е влязло в сила /чл. 296, т. 2, предл. първо ГПК/, макар и да е порочно, същото би могло да бъде предмет на отмяна на посоченото основание. Въззивното решение би било неправилно, ако след като страната е възразила срещу допуснатото от първоинстанционния съд нарушение, въззивната инстанция с поведението си всъщност е дублирала това нарушение. Такова въззивно решение ще подлежи на касационно обжалване /при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК/, а след влизането му в сила - на отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В случая, молителите твърдят, че правилата за призоваване били нарушени, тъй като първоинстанционният съд неправилно, според тях, не е призовал ищцата Й. С. Т. чрез упълномощения от нея адвокат и на посочения съдебен адрес. Твърдения, че молителката не е била редовно призовавана за заседанията на въззивната инстанция липсват. Следователно, страната не е била лишена от възможността да вземе участие във въззивното производство и да направи доказателствени или други процесуални искания. В обобщение, не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение, без да е необходимо да се навлиза в преценка дали действително са били нарушени в производството пред първоинстанционния съд правилата относно призоваването на молителката Й. С. Т.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.