Решение № 196 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7277/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 64, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 год., в сила от 01.07.2022 год.). Образувано е по касационна жалба на главен директор на Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (РУО на ОПИК) 2014-2020, чрез представител по пълномощие служител с юридическо образование и правоспособност Б. Менцел против Решение 3111/10.05.2023 год., постановено по административно дело 5520/2021 год. по описа на Административен съд София-град. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено, че отново се поддържа изразеното в хода на цялото съдебно производство становище, че оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а е вътрешноведомствен акт с организационен характер. В този смисъл се твърди, че в писмо изх. 26-С-49/23.12.2019 год. са отразени само констатациите по факти, въз основа на които е издаден съответен индивидуален административен акт Решение РД-16-2016/23.12.2019 год. на РУО на ОПИК. В този смисъл, по мнение на оспорващия, процесното писмо не е създало права и задължения и не засяга такива на бенефициера. Обоснован е извод, че липсата на годен за оспорване административен акт изключва възможността за търсения съдебен контрол. В условията на алтернативност е заявено и твърдение, че образуваното пред първоинстанционния съд производство е недопустимо по аргумент от разпоредбата на чл. 159, т. 6 от АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено, че Административен съд София-град се е произнесъл по спор, по който вече има влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е посочено, че по делото са налични достатъчно доказателства за тъждество между писмо изх. 26-С-49/23.12.2019 год. и Решение РД-16-2016/23.12.2019 год. на РУО на ОПИК. От друга страна, в хода на производството по делото има постановено и влязло в сила Решение 9598/28.10.2022 год., постановено по административно дело 5527/2022 год. по описа на ВАС, Седмо отделение, с което е отменено Решение РД-16-2016/23.12.2019 год. на РУО на ОПИК за отказ от верификация на предявените разходи по искане от бенефициера СОКОРТ ООД. В този смисъл са обосновани предпоставките за прекратяване на делото по реда на чл. 159, т. 6 от АПК. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалният си представител Б. Менцел поддържа касационната жалба по изложените доводи и аргументи и прави искане за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски. Ответникът СОКОРТ ООД с [ЕИК], представлявано от управителя Й. Лазаров, чрез представител по пълномощие адв. Ж. Филева от Софийска адвокатска колегия в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като заявява твърдение, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Заявяват се и твърдения, че правният характер на процесното писмо изх. 26-С-49/23.12.2019 год. безпротиворечиво е определен като индивидуален административен акт в предходните две съдебни решения на ВАС. От друга страна, при постановяването на този индивидуален административен акт са допуснати съществени нарушения по отношение на формата и съдържанието му, които обосновават неговата незаконосъобразност. В този смисъл и доколкото процесното съдебно решение е постановено в изпълнение на предходно дадени задължителни указания на ВАС, то същото се явява законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Предвид така заявените твърдения е формулирано искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага решението, като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е установил, че между СОКОРТ ООД и УО на ОПИК на 31.07.2017 год. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 387 509,40 лв. за реализиране на проект Разработване на иновативен продукт от СОКОРТ ООД на стойност 430 566,00 лв. приоритетна ос 1. В изпълнение на договора, на 06.11.2017 год. на дружеството е направено авансово плащане в размер на 155 003,76 лв. На 08.02.2019 год. СОКОРТ ООД е подало първи междинен отчет и е отправило искане за плащане 2, по което на 15.02.2019 год. са верифицирани разходи в размер на 205 377,64 лв. и изплатени 184 839,86 лв. На 22.05.2019 год., въз основа на подаден втори междинен отчет и направено искане за плащане 3 на дружеството са верифицирани разходи в размер на 80 909,77 лв., одобрени за плащане 72 818,79 лв. Дружеството СОКОРТ ООД е приключило изпълнението на техническите дейности по проекта на 31.07.2019 год., поради което на 30.09.2019 год. е подало финален отчет за разходи на стойност 82 602,00 лв. с искане за плащане 5. По повод това искане, на 15.10.2019 год., РУО на ОПИК е отправил до дружеството искане за представяне на допълнителни доказателства по предявените за възстановяване суми, тъй като по отчетени дейности и представени разходооправдателни документи с изпълнители Реал Еастра ООД, Синергон Енержи ЕООД, Адвокатско дружество Ангелов, Добрев, Маркова и съдружници и Криейтит ЕООД не са представени доказателства за плащане. В изпълнение на това искане, на 29.10.2019 год. от СОКОРТ ООД са представени допълнително доказателства и обяснения по исканите за верифициране и възстановяване суми. Като е приел представените доказателства и обяснения за недостатъчни, РУО на ОПИК е отправил на 05.11.2019 год. ново искане за допълнителни доказателства по предявените за възстановяване суми. По повод новото искане, на 26.11.2019 год. от страна на дружеството са изложени причините за забавено плащане към контрагенти, а именно наложени запори върху банковите сметки на дружеството, като е разяснена и договорената възможност за разсрочено плащане. Представени са и документи за частични плащания към Криейтит ЕООД и към Адвокатско дружество Ангелов, Добрев, Маркова и съдружници. Последвало е ново искане от 28.11.2019 год. на РУО на ОПИК до дружеството, относно представяне на доказателства по предявените за възстановяване суми във връзка с доказването на действителното им плащане. В изпълнение на това, на 12.12.2019 год. са представени допълнителни доказателства относно обезпечителните мерки, развитието на съдебните производства, както и доказателства за извършени плащания към изпълнителите. Направено е и искане за удължаване на срока за представяне на финален отчет с два месеца. След анализ на представените доказателства и разяснения, РУО на ОПИК е постановил Решение РД-16-2016/23.12.2019 год., с което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУСЕФСУ: 1.) отказва на СОКОРТ ООД верификация на 197 387,76 лв., представляващи разходи: по перо 1 Разходи за възнаграждения на квалифициран персонал, необходим за изпълнение на дейностите по проекта 105 607,76 лв., от които 95 046,98 лв. безвъзмездна помощ; по бюджетен ред 5.1. Материали и консумативи за създаване и тестване на видео бутон и камера компоненти, инструменти, електроника, механични части и др. - 14 250,00 лв., от които 12 825,00 лв. безвъзмездна помощ; бюджетен ред 8.1. Разходи за защита на придобитата по проекта интелектуална собственост на национално и международно равнище - 29 000,00 лв., от които 26 100,00 лв. безвъзмездна помощ; бюджетен ред 12.1. Изработване на пазарен анализ и маркетингов план за пазарна реализация на иновативния продукт Socourt - 23 700,00 лв., от които 21 330,00 лв. безвъзмездна помощ; 2.) приспада от дължимата за възстановяване сума сумата от 44 528,48 лв., която не покрива направеното авансово плащане; 3.) предявява банковата гаранция за авансовото плащане в пълен размер от 155 003,76 лв.; 4.) определя срок за доброволно възстановяване на сумата от 50 518,50 лв. На 23.12.2019 год., административният орган е изпратил до СОКОРТ ООД и писмо с изх. 26-С-49 относно финалния отчет по договора за безвъзмездна финансова помощ, в което е посочил, че: 1.) не верифицира отчетените разходи в размер на 91 780,00 лв., от които 82 602,00 лв. безвъзмездна помощ, поради неизпълнение на т. 14.1., подточка 5 от Условията за кандидатстване; 2.) не верифицира разходи в размер на 105 607,76 лв., от които 95 046,98 лв. безвъзмездна помощ; 3.) верифицираната с писмо от 22.05.2019 год. сума от 44 528,48 лв. не покрива предоставеното авансово плащане, поради което се приспада от дължимата за възстановяване; 4.) определя четиринадесетдневен срок за доброволно възстановяване на неправомерно платените разходи в размер на 50 518,50 лв. Недоволен от постановения отказ за верификация, бенефициерът СОКОРТ ООД е оспорил пред Административен съд София-град писмо изх. 26-С-49/23.12.2019 год. и Решение РД-16-2016/23.12.2019 год. и двете на РУО на ОПИК, по повод което оспорване е образувано адм. дело 675/2020 год. по описа на съда. С Решение 4929/23.09.2020 год., състав на Административен съд София-град е отменил Решение РД-16-2016/23.12.2019 год. на РОУ на ОПИК, с което е отказано верифициране на разходи в общ размер на 197 387,76 лева и делото, като административна преписка е изпратено на административния орган за ново произнасяне по подаденото от СОКОРТ ООД искане за верификация на направени разходи. След проведено касационно оспорване, с Решение 6460/28.05.2021 год., постановено по административно дело 13591/2020 год., състав на ВАС, Седмо отделение е отменил Решение 4929/23.09.2020 год., по адм. дело 675/2020 год. на Административен съд София-град и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В мотивите на отменителното решение, касационната инстанция е приела, че с оглед специфичния подход на органа издаването на акт по финалния отчет, с който се отказва верификация, и на акт, с който се отказва верификация на разходи по проекта в цялост, т.е. и на такива, които вече са били верифицирани, наименувани различно, съдът счита за необходимо да посочи, че преценката за основанията по чл. 146 от АПК следва да бъде извършена по отношение на всеки от актовете самостоятелно. В мотивите на това съдебно решение изрично е вписано указанието, при новото разглеждане на делото съдът да извърши самостоятелна преценка за материалната законосъобразност на оспорените актове при отчитане на характера на разпоредителните им части и влезлите в сила актове, с които е осъществено верифициране на разходи по проекта. В изпълнение на отменителното решение на ВАС, състав на Административен съд София-град е постановил Решение 724/09.02.2022 год., по адм. дело 5520/2021 год. с което е оставил без разглеждане жалбата на СОКОРТ ООД срещу писмо изх. 26-С-49/23.12.2019 год. на РУО на ОПИК и е прекратил производството по делото в тази му част. Със съдебният акт е отхвърлена жалбата на СОКОРТ ООД против Решение РД-16-2016/23.12.2019 год. на РУО на ОПИК и в тежест на дружеството са присъдени разноски. При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният съд е развил мотиви, съгласно които писмо изх. 26-С-49/23.12.2019 год. на РУО на ОПИК няма характер на индивидуален административен акт, а е от вида на придружаващите административния акт документи. С оглед на това е прието, че писмото не подлежи на оспорване, поради което, подадената против него жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. Така постановеното съдебно решение е било оспорено от СОКОРТ ООД пред ВАС, който с Решение 9598/28.10.2022 год. по адм. дело 5527/2022 год. е постановил: отменя Решение 724/09.02.2022 год. по адм. дело 5520/2021 год. в частта, с която е отхвърлена жалбата на СОКОРТ ООД срещу Решение РД-16-2016/23.12.2019 год. на РУО на ОПИК и вместо него постановява: отменя Решение РД-16-2016/23.12.2019 год. на РУО на ОПИК. Със съдебния акт, ВАС е отменил Решение 724/09.02.2022 год. по адм. дело 5520/2021 год. и в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на СОКОРТ ООД срещу акт 26-С-49/23.12.2019 год. на РУО на ОПИК и е прекратено производството по делото, като е постановил връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на СОКОРТ ООД срещу акт 26-С-49/23.12.2019 год. на РУО на ОПИК. В мотивите на този съдебен акт е прието, че в Решение 6460/28.05.2021 год. по адм. дело 13591/2020 год. на ВАС, касационната инстанция е извършила преценка за допустимост на решението, като е приела, че и двата акта, срещу които е подадена жалбата, подлежат на обжалване. Задължителните указания на касационната инстанция за проверка на основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК при новото разглеждане на делото касаят и двата акта, а не само Решение РД-16-2016 от 23.12.2019 год. на РУО на ОПИК. След постановяване на второ отменително решение на ВАС, състав на Административен съд София-град е постановил оспореното в настоящото производство Решение 3111/10.05.2023 год. по адм. дело 5520/2021 год., с което е отменил по жалба на СОКОРТ ООД писмо изх. 26-С-49/23.12.2019 год. на РУО на ОПИК и е изпратил преписката на административния орган. При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че в оспореното писмо не е посочено правно основание за издаването му. По мнение на съдебния състав в случая е налице и липса на фактически основания за произнасяне от страна на административния орган. Посочено е, че липсата на вписани в акта правно основание и фактически обстоятелства обосновават наличие на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на акта. По изложените съображения, съдът е отменил оспореното писмо и е присъдил в полза на дружеството разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция не споделя обективираните в касационната жалба твърдения относно характера на оспореното писмо изх. 26-С-49/23.12.2019 год. на РУО на ОПИК и по-конкретно, че същото не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а е вътрешноведомствен акт с организационен характер. На първо място, въпросът с правния характер на процесното писмо е решен с влезлите в сила отменителни решения на ВАС, цитирани по-горе. Извън това, настоящият състав споделя мотивите на предходните състави на ВАС за липсата на тъждество между писмо изх. 26-С-49/23.12.2019 год. на РУО на ОПИК и Решение РД-16-2016/23.12.2019 год. на РУО на ОПИК, доколкото, с оглед на специфичния подход на органа, чрез издаването на акт по финалния отчет, с който се отказва верификация (писмо изх. 26-С-49/23.12.2019 год.), и на акт, с който се отказва верификация на разходи по проекта в цялост, т.е. и на такива, които вече са били верифицирани (Решение РД-16-2016/23.12.2019 год.), безспорно в случая са налице два отделни административни акта. Съобразявайки горните доводи и обстоятелството относно наличието на два административни акта, подлежащи на самостоятелен контрол за законосъобразност, неоснователно се явява и следващото твърдение на касатора, относно наличието на предпоставките по чл. 159, т. 6 от АПК за прекратяване на съдебното производство. Посоченото в касационната жалба Решение 9598/28.10.2022 год. по адм. дело 5527/2022 год. на ВАС касае единствено законосъобразността на Решение РД-16-2016/23.12.2019 год. на РУО на ОПИК и именно поради липсата на произнасяне по законосъобразността на писмо изх. 26-С-49/23.12.2019 год., делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В този смисъл, твърдяното от касатора тъждество между предмета на адм. дело 5527/2022 год. на ВАС и настоящия спор не е налице. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния административен съд, относно наличието на допуснато нарушение при постановяване на писмо изх. 26-С-49/23.12.2019 год. на РУО на ОПИК относно формата и съдържанието, което нарушение обосновава и незаконосъобразността на акта. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК вменява задължение за съда да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, като е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Следва да се има предвид и обстоятелството, че основанията за законосъобразност на индивидуалния административен акт, регламентирани в чл. 146 от АПК, имат своето конкретно съдържание и правни последици относно действителността и законността на индивидуалния административен акт. Изискването за писмена форма на индивидуалния административен акт е регламентирано в чл. 59, ал. 1 от АПК и съставлява условие за валидност на акта, когато писмената форма е задължителна. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК императивно указва, че когато актът трябва да бъде в писмена форма, той следва да съдържа и конкретни реквизити, всеки от които има самостоятелно правно значение за валидността и унищожаемостта на акта. Наличието на фактически и правни основания е един от задължителните реквизити на писмената форма на индивидуалния административен акт. При липсата на каквито и да било фактически и правни основания или сочените са абсолютно общи, неиндивидуализирани и не могат по никакъв начин да бъдат обвързани с диспозитива на акта, е налице нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК неспазване на установената форма. В настоящия случай, видно от текста на процесното писмо с изх. 26-С-49/23.12.2019 год. на РУО на ОПИК, в същото изцяло липсва посочване на фактически и правни основания за издаването му. По същество, в писмото са посочени единствено сумите на разходите, които не се верифицират като недопустими, като е посочено и сумата в размер на 50 518,50 лева, за която е указано в срок от 14 календарни дни да бъде възстановена, като неправомерно платена. В оспореното писмо липсва описание на конкретни фактически установявания, които са мотивирали административния орган да постанови процесния отказ за верифициране на цитираните суми. Липсват и конкретни правни разпоредби, които да обосноват законосъобразността на този отказ. В съответствие с горните доводи, законосъобразен се явява извода на първоинстанционния съд, че процесното писмо не съответства на нормативно въведените изисквания за форма и съдържание в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК липсва посочване на конкретни фактически и правни основания за издаването му. Несъответствието на административния акт с установената форма обосновава неговата незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. По изложените съображения, решението на първоинстанционния административен съд, се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 1 000,00 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Към настоящият момент, Министерство на иновациите и растежа се явява юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения акт, поради което в негова тежест следва да бъдат присъдени разноските. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,