Решение № 47 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8607/2025 г.

ВАСЧетвърто отделение05.01.2026 г.докладчик т Тодор Петков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2044 от 24.04.2025 г., постановено по адм. дело 1598/2024г. на Административен съд Благоевград.

ОСЪЖДА М. Ф. Ц. от гр. Разлог и Д. А. Ч. от гр. Разлог да заплатят на Община Банско поравно за всеки или общо 1500 (хиляда и петстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ф. Ц. от гр. Разлог и от Д. А. Ч. от гр. Разлог и двамата чрез процесуалния си представител адв. Т. Василева, срещу решение 2044 от 24.04.2025г., постановено по адм. дело 1598/2024 на Административен съд Благоевград. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваният съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представя писмено становище. Ответникът кметът на Община Банско, чрез процесуалния си представител адв. Гемков, в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. При подробно изложени съображения прави искане решението на Административен съд Благоевград да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски. Представя писмено становище, в което са изложени доводи по същество на спора. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение, след като прецени наведените касационни основания, данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед 03-24-149/24.10.2024 г., издадена от кмета на Община Банско, с която е наредено да се изземе имот- публична общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 02676.501.9055 по КККР на гр. Банско, с адрес: гр. Банско, [улица], с площ от 946 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана; начин на трайно ползване-друг вид озеленени площи, номер по предходен план 501.4449, кв. 15, парцел 1, съгласно Акт за публична общинска собственост 1089 от 03.10.2013г., поради липса на основание за владеенето му. Съдът е отхвърлил оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорената заповед административният съд приема, че в производството по оспорване са доказани кумулативните предпоставки за постановяване на заповед за изземване на общинския имот, а именно имотът е общинска собственост и се държи без правно основание от адресата на заповедта за принудително изземване. Имотът е публична общинска собственост, съгласно приложен Акт за публична общинска собственост 1089/03.10.2013 г. Административния съд е посочил, че в съдебното производство не е възможно да се решават спорове за собственост и да приема за носители на правото на собственост, други лица, различни от посочените в приетите по делото доказателства. В тази връзка е приел, че единственият установяващ правото на собственост документ върху процесния имот е Акта за публична общинска собственост, въз основа на което имотът, чието изземване е постановено е приет като общински. По отношение наличието на втората предпоставка съдът е установил, че към момента на издаване на обжалвания административен акт не е било налице годно основание за владение на имота, респ. на процесната част от него, от страна на оспорващия. При тази установеност по делото, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Систематичният анализ на цитираната законова разпоредба налага извод, че на общината се предоставя възможност да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. За да бъде реализирано това правомощие следва да е налице някоя от трите алтернативно дадени в разпоредбата на чл. 65 от ЗОбС предпоставки 1) имотът да се владее или държи без основание; 2) имотът да не се използва по предназначение; или 3) необходимостта от използването на имота да е отпаднала. Основание за издаване на процесната заповед е предвидената в първата хипотеза предпоставка, а именно имотът да се държи без правно основание. С оглед установената по делото фактическа обстановка, тези изисквания на закона са изпълнени. В производството по чл. 65, ал. 1 ЗОбС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. В настоящият случай съобразно представените по делото доказателства се установява, че собствеността на общината върху изземвания имот е установена съобразно представеният Акт за публична общинска собственост 1089/03.10.2013 година. Според чл. 5, ал. 1 от ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ и макар да няма правопораждащо действие, според нормата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС, актът за общинска собственост се ползва с материална доказателствена сила, което означава, че удостовереното в него се счита за вярно до доказване на противното. Не са налице данни установените в АЧОС обстоятелства да са оборени по установен в закона ред. Соченото от касационния жалбоподател, че има извършена отчуждителна процедура за част от техния имот, който те владеят и ползват повече от десет години, не следва да се обсъжда тъй като касаят гражданскоправен спор, който не може да бъде разрешен в настоящото производство, а компетентен да се произнесе по него е общия граждански съд. Правилно административния съд е приел, че е налице и втората предпоставка предвидена в чл. 65 от ЗОС, а именно, че към момента на издаване на оспореният административен акт не са били налице основания за владеене на имота, респ. на част от същия от оспорващия. В допълнение настоящият съдебен състав, счита че следва да подчертае, че изложените в касационната жалба доводи касаят друга процедура, която е различна от предмета на настоящия правен спор и се отнася за премахване на незаконни строежи по реда на ЗУТ. Обществените отношения, уредени с разпоредбата на ЗУТ и чл. 65 ЗОС са различни, като различна е преследваната цел. Процедурата, предвидена в чл. 225 /по-коректно би било позоваването на чл.225а от ЗУТ/ от ЗУТ цели премахването на незаконни строежи, а процедурата, уредена в чл. 65 от ЗОС цели възстановяване на владението върху общински имот. Преценяваните предпоставки за законосъобразното прилагане на всяка една от посочените разпоредби също са различни. В случая с издаването на оспореният административен акт се цели възстановяване на владението върху общински имот. С оглед изложените доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено. Касационните жалбоподатели следва да заплатят общо на Община Банско 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,