Решение № 5404 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13168/2020 г.

Решение № 5404 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13168/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Б. от гр. Пловдив, чрез адв. Д., против решение № 1646/23.09.2020 г., постановено по адм. дело № 1679/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С бланкетни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението се иска неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Родопи, чрез юрк. И., ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски – юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като правилно, обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № 552/11.06.2020 г. на кмета на Община Родопи, с която на основание чл. 178, ал. 4 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж "стопанска постройка" в ПИ 4004.60.117 по КК на [населено място], Община Родопи, местност Азмака, собственост на С. Б. по нот. акт рег. № ***/1998 г. и Разрешение за строеж № 61 от 07.06.1999 г. След подробно обсъждане на събраните в производството доказателства, е прието за безспорно установено, че процесния обект се ползва в нарушение на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ за жилищни нужди от настанени няколко лица, ползващи услуга "Рехабилитация от наркотична зависимост", предлагана от Сдружение "Път към свободата", което има сключен наемен договор 01.10.2019 г. с Б. Изложени са подробни мотиви за категорията на стопанската постройка и безспорната установеност на ползването й не по предназначение, които се споделят от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Така постановеното решение е обосновано и изцяло съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка и приложимия материалноправен режим по ЗУТ. Констатациите, залегнали в Констативен акт № 1/25.03.2020 г. и в мотивите на процесната заповед не са оборени от събраните по делото доказателства, сочещи категорично, че изградената по силата на Разрешение за строеж № 61 от 07.06.1999 г. стопанска постройка е с променено предназначение и се ползва за жилищни нужди. Разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ, визирана изрично в процесната заповед, обвързва преценката за ползване "не по предназначението" с предназначението, залегнало в издадените строителни книжа, поради което както правилно е приел административният съд, заповедта е законосъобразна, тъй като са налице фактическите и материалноправните предпоставки по чл. 178, ал. 6 във вр. с ал. 4 ЗУТ за издаване на оспорения индивидуален административен акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответника, касаторката дължи юрк. възнаграждение в мин. размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,