Решение № 7804 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8383/2016 г.

ВАСIV отделение20.06.2017 г.докладчик Марио Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 122 от 17.05.2016 г. по адм. дело № 438/2015 г. на Административен съд - С. З., Седми състав. ОСЪЖДА "Марго 2006" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С. Загора, да заплати на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, юрисконсултско възнаграждение в размер на разлика от 100,00 (сто) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 7804 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8383/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Марго 2006" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С. Загора, представлявано от управителя М. М. П., против решение № 122 от 17.05.2016 г. по адм. дело № 438/2015 г. на Административен съд - С. З., Седми състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2011 г. с изх. № 01-2600/5886 от 3.09.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че съдът неправилно е приел, че са допуснати нарушения на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. Моли, решението да бъде отменено и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. П. с писмено становище оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспореното писмо. Смята за правилен изводът на съда, че жалбоподателят, с поведението си е допринесъл за липсата на всички материалноправни предпоставки за изплащане на исканата субсидия. Не е представил документи, доказващи правото на ползване на заявените парцели, с което не е спазил базовите изисквания за съответното направление по АЕП, на което се дължи и невъвеждането от страна на контролиращото лице на данни за компания 2011 г. Излага, че съдът обосновано е приел, че оспореното писмо е изготвено в съответствие с материалния закон, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни, като предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 122 от 17.05.2016 г. по адм. дело № 438/2015 г. на Административен съд - С. З. е отхвърлена жалбата на "Марго 2006" ЕООД против Уведомително писмо за извършена оторизация по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2011 г. с № 01-2600/5886 от 3.09.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция и е осъдено дружеството да заплати на ДФ"Земеделие" разноски по делото в размер на 607,18 лв. С решението съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, мотивиран с посочване на фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът е установил, че заявените за подпомагане за кампания 2011 г. парцели от "Марго 2006" ЕООД е извършена проверка на място по СЕПП в присъствието на бенефициента, които резултати са обективирани в контролен лист за проверка на място, който е подписан и от кандидата. По отношение на мярка 214 на 7.10.2011 г. е извършена друга проверка, резултатите от които са обективирани в контролен лист за проверка на място, подписан само от контролния орган. Съдът е установил, че в хода на проверката, земеделският стопанин не е представил документи за ползваните и заявени от него земеделски площи, при което проверката на място не е осъществена. Първоинстанционният съд е приел, че в случая не са били налице материално-правните предпоставки за финансово подпомагане по АЕП, тъй като съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., земеделските стопани са задължени да представят при поискване от служители на ДФ"Земеделие" документи, доказващи правното основание за ползваните от тях площи. Съдът е приел, че се отнася за дължимо поведение от страна на земеделските стопани, което е елемент от фактическия състав за заявеното подпомагане и чието неизпълнение води до недоказване на правното основание за ползване на заявените площи. Административният съд е обсъдил назначената и изслушана по делото допълнително съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според която документи, доказващи правното основание за ползване на заявените площи няма в досието на "Марго 2006" ЕООД, намиращо се в ОД на ДФ "Земеделие" Х., нито в досието в ОД на ДФЗ - С. З. Приел е, че тя потвърждава констатациите на органа, относно заявените от дружеството парцели, тъй като недоказването на правото на ползване е основание за пълен отказ на исканото субсидиране. На последно място първоинстанционният съд е отчел, че контролиращото лице "Б. Б." ООД не е въвело данните за състоянието на парцелите към последната дата за подаване на заявление за подпомагане от земеделския стопанин за съответната година, поради едностранното прекратяване на договора от страна на "Марго 2006" ЕООД, считано от 1.04.2011 г. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, поради и което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактите и обстоятелствата имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа издател на акта. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Марго 2006" ЕООД против Уведомително писмо с изх. № 01-2600/5886 от 3.09.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2011 г., в резултат от което оторизираната субсидия за дейности с код АПП 08, съгласно подаденото Общо заявление за плащания на площ с УИН 24/160611/66962 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2011 г., е определена в размер на 0 лв. В уведомителното писмо, както и в съпровождащатата неговото издаване документация, са посочени конкретните фактически и правни основания за постановения отказ. От събраните в хода на производството пред административния съд доказателства се установява, че са били налице основания за отказ от финансово подпомагане, предвид следното: По мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., по която е било заявлението на касатора, е приложима издадената на основание § 35, ал. 3 от ЗПЗП Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/. Според чл. 1, ал. 1 от тази наредба, тя регламентира, както условията така и реда за подпомагане по тази мярка. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба № 11 земеделските стопани се задължават да осигурят до датата на подаване на "Заявление за подпомагане" или "Заявление за плащане" и да представят при поискване от служители на ДФЗ - РА документи, доказващи правното основание за ползваните от тях площи, за които са подали заявление за подпомагане. Нормата на чл. 16 от наредбата разписва, че когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Тази методика е "Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.", приета със Заповед № РД 09-87/9.02.2010 г. За случая е относима т. 4 от раздел II от методиката, която точка е озаглавена "Санкции при неспазване на базовите изисквания за съответните направления на мярка "Агроекологични плащания" В посочената т. 4 от раздел II от методиката е регламентирано, че РА може да намали годните за подпомагане площи и съответната финансовата помощ с размера на помощта за неизбираемите за подпомагане площи на земеделските парцели. Неизбираеми за подпомагане са парцели, за които ЗС не е изпълнил поне едно от предвидените базови изисквания, не е представил при поискване документи, доказващи правното му основание за ползване на земята за сроковете по чл. 21 от Наредба № 11. В случая от събраните по делото доказателства се установяват основания за приложение на тази законова разпоредба. Установява се, че на касатора е била извършена проверка на място, за която е приложен контролен лист. При тази проверка на място е установено, че за нито един от заявените имоти не са представени от касатора документите за доказване на правното основание за ползване на земята. Вещото лице по назначената СТЕ е потвърдило тези констатации. Следва да се допълни в тази насока, че тези фактически и правни основания са посочени в уведомителното писмо - колона 7 от таблицата на л. 2 и обяснителните бележки към нея. Описана е цялата площ на двата парцела като недопустима за подпомагане поради неспазване на базовите изисквания за направлението. Правилно съдът е съобразил, че постановения отказ за финансово подпомагане за кампания 2011 г. и обективиран в процесното Уведомително писмо е в съответствие със закона, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Неоснователни се явяват доводите на касатора свързани с прилагането и тълкуването на чл. 32, § 2 от Регламент № 1122/30.11.2009 г. Съгласно регламента за всяка проверка на място се прави доклад, който посочва проверяваните схеми и заявления, присъстващите лица, проверените земеделски парцели и използваните измервателни методи, дали земеделския производител е уведомен, като на същия се дава възможност да подпише доклада за да удостовери присъствието си и да добави забележки. По делото безспорно е установено, че жалбоподателят е уведомен за предстоящата проверка по АЕП, но не е представил документи за правата си на ползване върху заявените парцели, които са му били поискани, въпреки че съществува нормативно задължение за това. Проверка на място по АЕП не е осъществена, а е изготвена докладна към контролния лист от проверяващия експерт на РТИ - Х. В тази връзка не би могло да се приеме тезата на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните права водещи до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Никой не може да черпи права от противоправното си поведение още повече, че в хода на процеса тези факти не са оборени, а именно - констатациите на проверките се дължат единствено на неговото поведение, но не и на пропуски в процедурата по издаване на акта. Предвид на изложеното следва да се приеме, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, следва в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид изразеното становище (отговор) по жалбата, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като бъде осъден касатора да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1