Решение № 459 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9968/2010 г.
ВАСII отделение11.01.2011 г.докладчик т Славка Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 283/8.07.2010 г., постановено по адм. д. № 256/2010 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, в частта му, с която Заповед № ДК-02-Пз-26/23.07.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Пазарджик е отменена, в частта й, с която като адресат е посочен Илия Ангелов Вълков от с. Величково, община гр. Пазарджик. ОБЕЗСИЛВА решение № 283/8.07.2010 г., постановено по адм. д. № 256/2010 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, в останалата чу част като недопустимо. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 459 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9968/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к сектор гр. Пазарджик при РДНСК Южен централен район, със адрес в гр. Пазарджик, срещу решение № 283/8.07.2010 г., постановено по адм. д. № 256/2010 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Илия Ангелов Вълков от с. Величково, община гр. Пазарджик срещу Заповед № ДК-02-Пз-26/23.07.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Пазарджик. Ответниците по касационната жалба не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е частично основателна и предлага да се уважи частично. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пазарджик, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил изцяло по жалба на Илия Ангелов Вълков от с. Величково, община гр. Пазарджик, Заповед № ДК-02-Пз-26/23.07.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне от жалбоподателя незаконен строеж "вилна сграда", находяща се в имот номер 082017, частна общинска собственост, м. "Пощата", землище гр. Батак. За да постанови решението си съдът приел, че не е установено Илия Ангелов Вълков да е собственик на строежа или да е извършител на същия, поради което незаконосъобразно е посочен като адресат на заповедта. Решението е частично недопустимо. Видно от решение № 5914/5.05.2010 г., постановено по адм. д. № 2543/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, с него е отменено решение № 587/2.12.2009 г., постановено по адм. д. № 605/2009 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, в частта му досежно адресата на процесната заповед и върнал в същата част делото за ново разглеждане от друг състав на съда, а в останалата му част решението е оставено в сила. От това следва, че заповедта, в частта й, че строежът е незаконен и че подлежи на премахване е влязла в сила. В решението, обжалвано пред настоящата касационна инстанция, съдът е отменил изцяло заповедта, включително и в частта й, в която тя е влязла в сила, поради което е излезнал извън рамките на съдебното производство, за което е следвало да се произнесе, съгласно отменителното решение, само по отношение на адресата на заповедта. С оглед на това решението е недопустимо в частта за отмяна на процесната заповед извън адресата на същата, т. е. в частта й, с която е прието, че строежът е незаконен и че подлежи на премахване, поради което в същата част решението следва да се обезсили, тъй като са налице основанията по чл. 209, т. 2 АПК. При новото разглеждане от разпитаните свидетели и от другите доказателства, събрани в административната преписка, не се установява, че жалбоподателят Илия Ангелов Вълков е извършител или собственик на незаконния строеж, поради което при правилно прилагате на материалния закон и обосновано е прието, че Вълков не може да бъде адресат на заповедта и същата е отменена в тази и част. Строежът следва да се премахне от собственика на имота, върху който той е изграден, по презумпция, че собственикът на имота е собственик и на строежа. В тази част решението е правилно и следва да се остави в сила, тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия състав, на основание чл. 221, ал. 3 и 2 АПК