Решение № 4079 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6689/2020 г.

Решение № 4079 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6689/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. В. от гр. София чрез адв. М. Р. срещу решение № 459 от 23.01.2020 г., постановено по адм. дело № 9259/2019 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на В. В. против решение № Ж-379 от 17.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на КЕВР като незаконосъобразно. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, В. В., се явява лично и с пълномощника си адв. Р., който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на жалбата, съответно- неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество. Ответникът по касация, Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск. Б., която оспорва касационната жалба по съображения, развити устно – в хода по същество. Ответникът по касационната жалба, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, редовно призован, не изпраща представител. От същия по делото е депозирана писмена молба, съставляваща становище по съществото на спора с подробно развити в нея доводи за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от В. В. от гр. София срещу решение № Ж-379 от 17.07.2019 г. на КЕВР, с което административното производство, образувано по жалба вх. № Е-04-02-79/04.04.2019 от В. В. срещу "ЧЕЗ Разпределение България"АД, е прекратено. С атакуваното в настоящото касационно производство съдебно решение жалбата на В. В. срещу решение № Ж-379 от 17.07.2019 г. на КЕВР е отхвърлена като неоснователна. За да стигне до този правен резултат, АССГ е заключил, че решението на КЕВР е постановено от компетентен по смисъла на чл. 22 от ЗЕ независим специализиран държавен орган, в предвидените форма и реквизити, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Видно от мотивите на атакувания административен акт, прекъсването на електроснабдяването на абонат с клиентски номер 30004075/2070 с потребител В. В. е прекъснато поради неплащане на няколко фактури за потребена ел. енергия от 2008 г., една фактура от 18.02.2015 г. и една фактура от 14.12.2018 г. АССГ е приел, че по делото липсват доказателства за плащане на сумите по посочените фактури, а съгласно чл. 42, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЧЕЗ Електро България АД продавачът има право да прекъсне снабдяването с електрическа енергия при неизпълнение на което и да е задължение на купувача съгласно тези Общи условия / основното сред които е задължението за заплащане на консумираната ел. енергия по см. на чл. 13, т. 1, чл. 19 и сл. от Общите условия/. Съгласно чл. 46 от тези Общи условия продавачът осигурява възстановяването на електроснабдяването след отстраняване на причините за прекъсването и когато потребителят е компенсирал разходите за прекъсването и възстановяването на електрозахранването. Доколкото според АССГ не е направено възражение от жалбоподателя за погасяване по давност на задълженията му по фактурите от 18.02.2015 г. и 14.12.2018 г., то същият дължи заплащане на сумите по тях, съответно не е отстранил причините за прекъсване на снабдяването с електрическа енергия, поради което действията на доставчика по прекъсване на електроснабдяването се явяват законосъобразни по смисъла на Общите условия. Базирайки се на разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, уреждащ института на погасителната давност, АССГ е заключил, че извън правомощията на КЕВР е да преценява дали задълженията на жалбоподателя по шестте фактури от 2008 г. за плащане на електрическа енергия са погасени по давност. Спорът за дължимостта на сумите по тези фактури е с частноправен характер, основава се на договор между страните и следва да бъде разрешен между тях по гражданскоправен ред от общите граждански съдилища. По горните съображения АССГ е отхвърлил жалбата на В. В. срещу решението на КЕВР. Решението е правилно. АССГ правилно и съобразно с приетите по делото доказателства е установил фактите по делото и правилно е подвел същите под приложимите правни норми. Настоящият касационен състав споделя фактическите и правни изводи на АССГ, развити в мотивите на обжалвания съдебен акт, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Дори да се приеме, че, предвид процесуалното поведение на ЧЕЗ Електро България АД в производството по чл. 410 и сл. от ГПК – т. е. непредявяването на иск за установяване на вземанията си по шестте фактури от 2008 г., въпреки своевременно направеното от В. възражение по чл. 415 ГПК, е налице валидно упражнено възражение за погасяване на вземанията от 2008 г. по давност, то правилно АССГ е отбелязал, че поне една от цитираните фактура – тази от 18.02.2015 г., издадена преди датата на фактическото прекъсване на електрозахранването на 15.10.2018 г. не е заплатена от касатора. В. не е направил пред компетентните за това държавни органи и възражение за погасяване на задължението по тази фактура по давност. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че е заплатил задължението си по фактурата от 18.02.2015 г. Видно от съдържанието на фактурата, същата е издадена за консумирана ел. енергия в периода: 07.01.2015 г. до 06.02.2015 г. в размер на 23. 77 лв. За първи път пред ВАС касационният жалбоподател представя документ за извършено от него плащане по Изипей АД за сумата от 16. 44 лв, погасяваща негово задължение към Чез Електро България АД за периода 07.02.2015 г. до 09.03.2015 г. Депозираното пред ВАС писмено доказателство не доказва плащане по процесната фактура от 18.02.2015 г. Съгласно чл. 42 от Общите условия дори неплащането на една фактура съставлява основание за прекъсване на електроподаването. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, своевременно направеното от ответниците искане за присъждане на съдебни разноски следва да бъде уважено, като В. В. от гр. София, [ЕГН] следва да бъде осъден да заплати на КЕВР сумата от 100 /сто/ лв, както и на "ЧЕЗ Електро България"АД – сумата от 100 /сто /лв, съставляващи съдебни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение