Решение № 339 от 16.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 843/2015 г.

ВКСI наказателно отделение16.10.2015 г.докладчик Капка Костова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 193 от 11 май 2015 г. на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 298/2014 г. по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 339 от 16.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 843/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Касационната проверка се извършва по реда на чл. 346, т. 4 от НПК, по жалба на подсъдимия Д. М. П., чрез защитника му адвокат Р. Р. от АК - [населено място], срещу определение № 193 от 11 май 2015 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС), по внохд № 298/2014 г., с което е оставена без уважение молбата на подсъдимия П. за възстановяване на срока на обжалване на присъда № 2 от 23 февруари 2015 г., постановена по същото внох дело. В жалбата си подсъдимият П. твърди, че забавянето на касационната му жалба срещу новата въззивна присъда на ПАС се дължи изцяло на пропуски и нарушения в дейността на пощенската администрация, за което са ангажирани доказателства в производството по реда на чл. 186, ал. 6 от НПК пред ПАС. Същите обаче не са надлежно оценени и това е довело до постановяване на необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Затова отправеното до ВКС искане е за отмяна на атакуваното определение, с което е отказано възстановяване на срока за обжалване. В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим Д. П. участва лично и със защитника си адвокат Р., който поддържа жалбата при направените в нея възражения и изложени доводи в тяхна подкрепа. Идентично е и становището на подсъдимия, изразено в рамките на упражненото от него право на лична защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като се запозна с доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: Предмет на проверката е определение на ПАС, постановено по реда на чл. 186, ал. 6 от НПК, с което е оставена без уважение молбата на подсъдимия Д. П. за възстановяване на срока за обжалване на присъдата на същия съд № 2 от 23.02.2015 г., по настоящето внох дело. Присъдата е постановена при второ поред въззивно разглеждане на делото, след отмяна на предходна нова въззивна присъда № 236 от 19.12.2013 г. на ПАС, по внохд № 470/2013 г., с решение № 122 от 24.07.2014 г. на ВКС, III НО, по к. д. № 227/2014 г. С постановената втора поред нова присъда на въззивния съд е отменена присъда № 107 от 23.10.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, по нохд № 1147/2013 г. и вместо това е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия П. за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1, предл. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК, същият е осъден на 3000 лева глоба, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 282, ал. 2 във вр. чл. 26 от НК. Срещу тази присъда е подадена касационна жалба от подсъдимия П., приета в ПАС с вх. № 1867/12.03.2015 г. (л. 36 от внох дело). Жалбата е върната с разпореждане от 16.03.2015 г. като просрочена. Разпореждането не е атакувано по касационен ред. След връщането на жалбата, подсъдимият П., чрез защитника си адвокат Р., е подал молба за възстановяване на срока, по повод на която ПАС е провел съдебно разглеждане по реда на чл. 186, ал. 6 от НПК, с призоваване на страните и е постановил атакуваното сега по реда на касационното обжалване определение, с което е оставил молбата без уважение. По допустимостта на касационната жалба: Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Обжалваното определение на ПАС, с което съдът е отказал възстановяване на срока за обжалване, е първичен съдебен акт на въззивната инстанция, постановен в производство по чл. 186, ал. 6 от НПК. То е от категорията съдебни актове, постановени в производства по администриране движението на наказателните дела, които решават въпроса за процесуалната изправност на страната, подала съответната жалба или протест, каквито са и актовете по чл. 323, ал. 2, чл. 351, ал. 5 от НПК и др. По принцип тези актове подлежат на контрол от един само по-горен съд, като в случая това е ВКС. Този извод е в съответствие с установените стандарти от ЕКПЧ, Международния пакт за граждански и политически права - чл. 14, т. 5 (вж. и р. № 99/2005 г. на ВКС, I НО, р. № 412/1999 г. на ВКС, I НО, р. № 337/2003 г. на ВКС, III НО, определение № 593/2004 г. на ВКС, I НО и др.). По основателността на жалбата: Жалбата е неоснователна. Въззивният съд правилно е отказал да уважи искането на подсъдимия П. за възстановяване на срока за касационно обжалване на новата въззивна присъда от 23.02.2015 г. Присъдата е обявена в открито съдебно заседание на тази дата, при личното участие на подсъдимия П. и неговия защитник адвокат Р. Правилно е посочен срокът за обжалването й, който в случая е изтекъл на 10.03.2015 г. Жалбата е изпратена по пощата, което се удостоверява с приложения по делото плик с пощенско клеймо от пощенската станция в [населено място] и дата 11.03.2015 г. Същата дата е отразена и в квитанционната книга, обр. 202/301, което се установява от писмото на "Български пощи" (л. 51 от внох дело). Не намира опора в данните по делото твърдението в жалбата за експедиране на пощенските пратки на следващия ден, ако са получени в пощата след обяд. Свид. Д. Т. - пощенски служител в ПС - [населено място] е категорична в показанията си относно това обстоятелство (л. 60 от внох дело) - писмата, получени в станцията след определен час през деня могат да бъдат експедирани на следващия ден, но те са с дата на тяхното постъпване в пощата. Не се потвърждава и заявеното в жалбата относно установяване на датата 10.03.2015 г. като датата на подаване на пощенската пратка от показанията на свидетелките И. и С. (на л. 56 от внох дело). Тези показания са проверени и анализирани задълбочено и прецизно от въззивния съд и изводите за тяхната вътрешна и помежду им противоречивост, вкл. и с останалите доказателства по делото, са основателни. Настоящата инстанция не съзира причини да не се съгласи с тях, поради което не се налага да ги повтаря (с. 2 от обжалваното определение). Представената пред въззивния съд разписка без дата и печат и с неясно авторство (л. 59 от делото) не би могла да бъде поставена в основата на каквито и да е фактически изводи, още по-малко да бъде противопоставена на съдържанието на надлежно заверено копие от квитанционна книга, изискано официално от съда и предоставено от "Български пощи". Събраните по делото доказателства в рамките на съдебното разглеждане на молбата на подсъдимия П. за възстановяване на срока за обжалване на присъдата не сочат на съмнение относно поставянето на пощенското клеймо, както се твърди в касационната жалба. Те не установяват наличие на "уважителна причина" по смисъла на чл. 186, ал. 6 от НПК, която е единственото правно основание за възстановяване на пропуснат законов срок, какъвто е срокът за упражняване правото на обжалване. Въззивният съд е изследвал причините за пропускането му, като по свой почин и по искане на страните е събрал всички необходими и относими доказателства, обсъдил ги е за достоверност, взаимна връзка и противоречивост и е достигнал до правилния извод за липса на пропуски и нарушения в дейността на пощенската администрация, довели до неправилно датиране на пощенската пратка с касационната жалба и по този начин - до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Затова, Върховният касационен съд прие, че определението на въззивната инстанция по чл. 186, ал. 6 от НПК, с което е отказано възстановяване на срока за касационно обжалване, е правилно и законосъобразно - страната в процеса сама се е лишила от възможността да сезира валидно по-горния съд, дори и да е пропуснала срока само с един ден, както е в случая. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Цитирани разпоредби

1