Решение № 16353 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5089/2012 г.

Решение № 16353 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5089/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Райна Димитрова Пернова и Владимир Стоилов Пернов са подали касационна жалба срещу решение № 160 от 10.01.2012 г. по адм. дело № 7024/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-22-027 от 18.07.2011 г. на управителя на област София. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи искането им и се присъдят направените разноски. Управителят на област София е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Райна Димитрова Пернова и Владимир Стоилов Пернов - наследници на Сотир Стоилов Пернов са подали до управителя на област София заявление № 94РР/9 от 25.02.2010 г. за обезщетяване с поименни компенсаторни записи по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) за недвижимо имущество, останало на територията на Република Гърция, село Каракьой, Драмска община, представляващо дворно място с къща и плевня, което послужило за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.). Със заповед № РД - 22 - 027/18.07.2011 г. управителят на област София отказал да разгледа по същество искането на Райна Димитрова Пернова и Владимир Стоилов Пернов за обезщетяване по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. В заповедта се посочва, че искането, което се основава на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗОСОИ, не подлежи на разглеждане по същество, тъй като не е подадено в срока по чл. 6, ал. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, продължен до 31 март 2000 г. съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ДВ, бр. 9 от 1 февруари 2000 г.). Съдът приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в необходимата форма, при спазване на нормативните разпоредби. Според изложените мотиви, срокът за подаване на заявлението за обезщетяване е общият срок, предвиден в чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ - една година от влизане на закона в сила или от 21.11.1997 г. до 21.11.1998 г. С § 12 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, в сила от 1.02.2000 г., срокът бил продължен до 31.03.2000 г. Жалбоподателите подали заявлението си на 22.02.2010 г. или след изтичането му, поради което правото им на обезщетение било погасено. Поради това съдът отхвърлил подадената жалба. Решението съответства на правилата на формалната логика и на материалния закон. Административният съд е приложил точно правните норми, които уреждат сроковете за подаване на искания за обезщетения по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗОСОИ българските граждани и техните правоприемници, със стойността на чието недвижимо и движимо имущество (без земеделските земи) е погасен държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.), се обезщетяват по техен избор при условията на ал. 1. Според чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ исканията за обезщетяване по чл. 3, ал. 3 трябва да се подадат до областния управител в едногодишен срок от влизане на закона в сила. Законът за обезщетяване на собственици на одържавени имоти е обнародван в Държавен вестник, бр. 107 от 18 ноември 1997 г. и е влязъл в сила три дни след неговото обнародване или на 22.11.1997 г., при което едногодишният срок е изтекъл на 22.11.1998 г. Административният съд погрешно е посочил началната и крайната дата на срока, като не е съобразил, че датата на обнародването не се брои в този срок, но това не променя крайния извод, тъй като жалбоподателите не са подали заявление, както в едногодишния срок, така и в по-късно удължения срок по § 12 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, според който сроковете за предявяване на искания за обезщетения по чл. 3, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти се възстановяват и продължават до 31 март 2000 г. Тъй като искането не е направено в срок, с изтичането на срока се преклудира правото на обезщетение на правоимащите лица. Поради това областният управител е следвало да остави без уважение, а не без разглеждане искането на Райна Пернова и Владимир Пернов. Този недостатък на административното разпореждане не е констатиран от административния съд, но тъй като нарушението не е съществено, не обосновава отмяната на административния акт и съответно, не води до неправилност на съдебното решение. Неоснователно е възражението на касационните жалбоподатели, че изпълнението на задължението на държавата за обезщетяване на собствениците на недвижимо имущество по Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция е безсрочно. Постигнатата спогодба между Народна република България и Кралство Гърция урежда отношенията между двете държави, а редът и условията за получаване на обезщетение от правоимащите лица за тяхното имущество, послужило за погасяване на държавен дълг, се уреждат от националното законодателство, което предвижда срок за подаване на такива искания. При отсъствието на сочените касационни основания решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационните жалбоподатели не се дължат. В полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева съгласно чл. 8 връзка чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд