Решение № 7938 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3001/2019 г.

Решение № 7938 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3001/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 114 от 16.01.2019 г., постановено по адм. д. № 1370/18 г. Административен съд П., първо отделение, 25-ти състав, е отменил по оспорване на "Текфенс"-ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Б., ул. "О." ..№..., представлявано от управителя А. Таир, ревизионен акт № Р – 16002117003148 – 091 – 001 от 19.01.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – П., потвърден с решение № 205 от 10.04.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "-гр. П., с който е отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от "Експрес С"-ЕООД, "Ерая Медикъл Инжениринг"-ЕООД, "Нова Поща"-ЕООД и "Надомно"-ЕООД за периоди от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. в размер общо на 103 334, 00 лв. и прилежащи лихви от 8 506, 11 лв. С решението съдът е осъдил Д"ОДОП"-гр. П. да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 900 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. А. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "-гр. П.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и да реши спора по същество, като потвърди оспорения ревизионен акт изцяло. Претендира се заплащане на разноски за двете инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Текфенс"-ЕООД чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба на директор на Д "ОДОП"-гр. П.. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд П. е отменил по оспорване на "Текфенс"-ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Б., ул. "О." ..№..., представлявано от управителя А. Таир, ревизионен акт № Р – 16002117003148 – 091 – 001 от 19.01.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – П., потвърден с решение № 205 от 10.04.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "-гр. П., с който е отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от "Експрес С"-ЕООД, "Ерая Медикъл Инжениринг"-ЕООД, "Нова Поща"-ЕООД и "Надомно"-ЕООД за периоди от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. в размер общо на 103 334, 00 лв. и прилежащи лихви от 8 506, 11 лв. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила. Съдът е описал и установените факти и обстоятелства в хода на ревизията, както и констатациите на приходните орган, поради които е отказано право на данъчен кредит по доставките на четиримата доставчици. Съдът е възпроизвел в мотивите и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, съответно представените в хода на съдебното производство писмени доказателства. След излагане на констатациите на приходния орган за непризнаване на право на данъчен кредит, събраните доказателства и възраженията на жалбоподателя, решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Изграден е извод, че ревизионният акт е издаден в противоречие с материалния закон, като систематизирани/предвид големия обем на изложението/ аргументите на съда в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е определение за понятието доставка, съответно данъчно събитие, като предвид предмета на доставките – строителни материали, е прието, че за доказване на реалността на доставките следва да бъде установен факта на предаване на стоките от доставчика на получателя. 2. В тази връзка е направено позоваване на тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по обединени дела С – 80/11 и С – 142/11, според което ако е установено предаването и приемането на стоките между доставчик и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки или за целите на икономическата дейност, неизпълнението на задълженията на прекия доставчик или предходните такива относно заприходяване на стоката или други подобни, могат да обосноват отказ за признаване на право на данъчен кредит само ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на стоката е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект по веригата. В светлината на това тълкуване е прието, че ненамирането на доставчик на адреса, съответно на непредставяне на изискани доказателства от негова страна, не може да бъде основание за непризнаване на право на данъчен кредит, ако е установено фактическото изпълнение на доставката. 3. На отделен ред са изложени мотиви защо съдът приема, че събраните по делото доказателства установяват факта на изпълнение на доставките. Отбелязано е, че освен фактурите, за всяка от доставките има приложени договор за доставка, приемо-предавателни протоколи с посочено място на предаване, товарителници, опис на стоките към фактурите, които доказателства установяват факта на индивидуализиране на стоката по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. В допълнение е отбелязано, че по делото е доказан и факта на разплащане между страните по доставката. 4. На отделен ред също са изложени и мотиви относно начина на транспортиране на стоката, както и обстоятелството, че със стоките са извършени последващи доставки от задълженото лице в рамките на икономическата му дейност. На основание гореизложеното и направен краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочената част и основателност на жалбата. Решението на Административен съд – гр. П. е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд – П. поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил относими към спора факти и обстоятелства, в резултат на което е направил необосновани изводи за реалност на доставките и незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Решаващият съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, констатациите на приходния орган, въз основа на които е прието, че липсват реални доставки и е отказано право на данъчен кредит, възраженията на задълженото лице, събраните в хода на делото доказателства, в това число подробно възпроизвеждане на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е направил и много подробно изложение/тълкуване/ на относимите към спора правни норми, на института на правото на данъчен кредит, в това число тълкуването на закона в решенията на Съда на Европейския съюз, както и правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. След това същият е пристъпил към разглеждане по същество на въпроса за материалната законосъобразност на издадения ревизионен акт. Изградените в тази насока мотиви, според които оспореният ревизионен акт е не законосъобразен и констатациите му се оборват от ангажираните от жалбоподателя доказателства, са логически обосновани на фактите по делото, при правилно приложение на материалния закон и споделят от настоящата съдебна инстанция. По същество оплакванията на касатора се изразяват във възпроизвеждане на констатациите на ревизионния акт по отношение на посочените по-горе четирима доставчици. Отново се излагат доводи, че в хода на ревизията не е било установено наличие на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, че задълженото лице не е разполагала със склад, където да съхранява доставените му стоки, че не е доказано начина на транспортиране на стоката и прочие. Направените оплаквания са неоснователни. С оглед на данните по делото административният съд правилно е приел, че за установяване на спорния въпрос между страните – налице ли е реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаване на стоките като елемент на тяхното индивидуализиране в качеството им на родово определени вещи. Още в хода на ревизията от доставчиците, съответно от задълженото лице, към фактурите са били приложени надлежно съставени приемо-предавателни протоколи, в които е отразено и мястото на предаване на стоката, които протоколи не са били оспорени от приходната администрация. В хода на делото чрез надлежна назначена съдебно-икономическа експертиза, която също не е била оспорена от страните и е възприета от административни съд, е установен факта на разплащане на доставките, начина на тяхното транспортиране и участието на закупените стоки в последващата икономическа дейност на ревизираното дружество. Нещо повече, въпросната експертиза е установила и движението на стоките между преките и предходните доставчици. От събраните по делото доказателства се установява също, че за ревизираните данъчни периоди задълженото лице е притежавало транспортно средство, с което е извършвало транспорта на закупените стоки, съответно е ползвало под наем недвижим имот в с. Б. /копие от договора за наем е приложен на л. 14 от настоящето дело/, където е можело да съхранява закупените стоки. При така събраните доказателства и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, съобразено и с практиката на Съда на Европейския съюз, при липса на данни/и твърдения/, че ревизираното лице е било недобросъвестно и е участвало в данъчна измама, решаващият съд е направил обоснован извод за реалност на доставките и неправилно приложение на материалния закон от приходния орган, изразяващо се неправилно постановен отказ за признаване на право на данъчен кредит по процесните доставки. Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и е уважил подадената жалба срещу него като основателна, Административен съд – гр. П. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на осн. чл. 161, ал. 1, изр. второ ДОПК Д"ОДОП"-гр. П. следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 3 000 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,