Решение № 9598 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3506/2018 г.

Решение № 9598 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3506/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по жалба, с характер на касационна, подадена от И. Иванов Иванов, чрез пълномощника му адв. И. Иванов, срещу Решение № 910 от 23.01.2018 г., постановено по адм. дело № 258/2016 г. от Административен съд Хасково с доводи за неправилност. Иска се неговата отмяна и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Кметът на Община Ивайловград оспорва основателността на така подадената жалба и моли решението на първостепенния съд да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С Определение № 19 от 15.03.2017 г., постановено по адм. дело № 52/2016 г. е разрешен спор за подсъдност между Административен съд – Хасково и Районен съд Ивайловград, като е определено оспорването по жалбата на И. Иванов срещу заповед № 117-А от 29.02.2016 г., заповед № 133-А от 29.02.2016 г. и заповед № 142-А от 29.02.2016 г., трите в сила от 01.10.2016 г., издадени на основание § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 ЗСПЗЗ, с които са прекратени три броя договори за наем на земеделски земи, сключени на 12.02.2014 г. между община Ивайловград и жалбоподателя, да бъде разгледано от Административен съд – Хасково, на който делото е било изпратено. В мотивите на съдебния акт е посочено, че "... съгласно приетото в т. 10 на Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС отдаването на земите от общинския поземлен фонд под наем или аренда, съгласно чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ, е акт на управление на общински имот.... Актовете на кмета на общината, с които той прекратява договорите за отдаване за временно и възмездно ползване на земеделска земя, каквито по съществото си представляват оспорените заповеди, са актове по прилагането на чл. 24а от ЗСПЗЗ. В този случай кметът действа като орган на власт в изпълнение на изискване на закона, а не като равнопоставен гражданскоправен субект, поради което издадените заповеди са актове са по ЗМСМА, а не по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, независимо, че се касае за земеделска земя.". С последващо Тълкувателно постановление № 2 от 03.04.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2017 г., Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегии на ВАС и Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС – т. 1 – са приели, че делата, образувани по жалби срещу актове на кметове на общини по § 15, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за прекратяване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, които в срока по ал. 1 и ал. 2 не са приведени в съответствие с чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 ЗСПЗЗ, са подсъдни на районния съд. В т. 3 на същото ТП е посочено, че приетото в т. 1 не противоречи на приетото в т 10 от ТП № 2/2015 г. разрешение, определящо административния съд за компетентен да се произнесе по подадени жалби срещу актове по приложението на чл. 24а, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като тези актове, издадени то кмета, не са такива по приложението на посочената разпоредба. "... Извършената в чл. 37и, ал. 1 препратка към чл. 24а, ал. 2 ЗСПЗЗ е относно предвидения в него ред за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд на собственици или ползватели, без провеждане на търг или конкурс, при наличие на някоя от изчерпателно формулираните шест хипотези, една от които, по т. 6, е на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в ИИС на БАБХ, когато земите са пасища, мери или ливади. Обстоятелството, че предоставянето на имоти под наем или аренда се извършва без търг или конкурс не ги прави актове по приложение на чл. 24а, ал. 2 ЗСПЗЗ. Целят сложен фактически състав по възникването и прекратяването на наемното правоотношение в тези случаи е уреден в чл. 37и, чл. 37м ЗСПЗЗ и в частност в § 15 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и те са актове по прилагане на посочените в тях правила. Като такива те съществено се отличават от актовете, предмет на обсъждане в т. 10 на ТП № 2/2015 г." Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По делото е установено, че жалбоподателят има регистриран животновъден обект № 6733850131 (стар 8800-0029) с адрес гр. Сливен, като липсват вписани данни за животни. С обжалваните заповеди № 117-А от 29.02.2016 г., № 133-А от 29.02.2016 г. и № 142-А от 29.02.2016 г., трите в сила от 01.10.2016 г., издадени на основание § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 ЗСПЗЗ, са прекратени три броя договори за наем на пасища в землищата на с. Белополяне, с. Свирачи, с. Горноселци, сключени между община Ивайловград и жалбоподателя. В мотивите на заповедите е посочено, че в указания в § 15, ал. 1 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ срок наемателят не е привел договорите си в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 ЗСПЗЗ. При така установените факти и предвид приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 03.04.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2017 г., Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегии на ВАС и Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и чл. 130, ал. 2 ЗСВ, обжалваното решение на АС Хасково се явява недопустимо и като такова ще следва да бъде обезсилено, а делото - изпратено на компетентния съд - РС – Ивайловград - за разглеждане по същество. По изложените съображения и на осн.