Решение № 37 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11538/2020 г.

Решение № 37 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11538/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – В. Т., чрез гл. юрисконсулт Н. М., срещу Решение № 247/16.09.2020 г., постановено по адм. дело № 86/2020 г. по описа на Административен съд – В. Т., с което е отменено Решение № 1012-04-131#1/10.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – В. Т. и потвърденото с него Разпореждане № 2113-04-1083#12/06.11.2019 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – В. Т.. Преписката по Заявление вх. № 2113-04-1083/08.07.2019 г., подадено от П. Д., е изпратена на ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – В. Т. за постановяване на акт по същество, при съобразяване на указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на нормата, установена в т. 67, във връзка с т. 53 от Правилника за категоризиране труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадените административни актове на пенсионните органи. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – П. Д., чрез пълномощник адвокат Д. Ц. – ВТАК, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1012-04-131#1/10.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – В. Т. и потвърденото с него Разпореждане № 2113-04-1083#12/06.11.2019 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – В. Т., с което на П. Д. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по Заявление с вх. № 2113-04-1083/08.07.2019 г. Спорен от правна страна е въпроса досежно категорията труд, положен от П. Д. на длъжност "механик по техническата експлоатация на вагоните" (ревизор вагони) в ДП "Транспортно строителство и възстановяване", гр. Г. О. (Поделение 58210) за периода 01.09.1976 г. – 25.10.1998 г. Въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, първоинстанционният съд приема, че полаганият от П. Д. труд през периода 01.09.1976 г. – 25.10.1998 г. отговаря по тежест и вредност на този, определен като труд от втора категория в т. 53 от ПКТП (отм.); "механик техническа експлоатация на вагоните" в Българските държавни железници (БДЖ). Въпреки, че трудът е положен извън системата на БДЖ, което препятства директното му подвеждане под хипотезата на т. 53 от ПКТП (отм.); , доколкото работата е в същия отрасъл и се характеризира със същата или равностойна вредност и тежест като на работещите в Българските държавни железници, първоинстанционният съд намира, че положеният от жалбоподателя труд през процесния период следва да бъде зачетен като такъв от втора категория на основание т. 67, във вр. с т. 53 от ПКТП (отм.);. Върховният административен съд – шесто отделение, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Безспорно установено е, че лицето има положен трудов стаж към Поделение 58210 - гр. Г. О., което е структура с дейност ЖП строителство към войските на Министерство на транспорта на длъжност "механик техническа експлоатация на вагоните" (ревизор вагони) за времето от 01.09.1976 до 25.10.1998 г. Същият е зачетен съгласно трудова книжка № 7 от трета категория труд, тъй като лицето не е заето в системата на БДЖ, а работи в Транспортни войски към Министерство на транспорта. Към заявлението няма представен друг документ, удостоверяващ категория труд. В разпоредбата на т. 53 ПКТП, (отм.); за втора категория е определен трудът на длъжността "механик по техническата експлоатация на вагоните" само за работещите в БДЖ. Посоченото Поделение 58210 не е било включено в структурата на БДЖ. С оглед обстоятелството, че работните места и видовете дейности и производства, които служат като основание за зачитане на положения труд от първа или втора категория са изчерпателно изброени в съответните точки от ПКТП (отм.); , същите не следва да се тълкуват разширително. В случая първоинстанционният съд намира за приложима разпоредбата на т. 67 ПКТП (отм.); , която установява правната възможност трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, да се причисли към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. При изследване на тази възможност първоинстанционният съд не е подложил на самостоятелна преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, при което е достигнал до неправилен извод за наличие на основание за определяне на труда през процесния период за втора категория. В нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, експертното заключение не е обсъдено заедно с другите доказателства по делото относно условията на труд. Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО от съществено значение за определяне на категорията на труда е неговия характер, т. е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, по която е бил положен труда, при какви условия са изпълнявани тези функции. Категорията на труда при пенсиониране се преценява от органите по пенсионно производство в съответното ТП на НОИ въз основа на данните от оригинални документи за осигурителен стаж, издадени на база изплащателни ведомости или друга счетоводно-отчетна документация. При необходимост пред пенсионните органи може да се представи и друга документация, доказваща категорията на положения труд. Такива могат да бъдат производствена характеристика, длъжностна характеристика за задълженията и изискванията към съответния вид работа или професия, заповеди за възлагане за изпълнение на определени работи и дейности, първична документация, доказваща плащания за реализиране на обем работа, разплащателни ведомости, наряди за работа, ежедневни или ежемесечни назначителни листове, протоколи и др. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата относно условията на труд, респ. съдържанието на изпълняваните трудови функции е възложена на оспорващия. Жалбоподателят не представя документи, от които пенсионният орган да може да направи преценка за вредността и тежестта на полагания от него труд или за категоризирането му. Представената трудова книжка и удостоверения от Дирекция ДВА са взети предвид от пенсионния орган, но не удостоверяват категория труд. С оглед определяне идентичността на вредността и тежестта на труда на "ревизор вагони ТСВ" с длъжността на "ревизор вагони БДЖ" следва да са налице доказателства, данни, факти, длъжностни характеристики и т. н., относими към претендирания от лицето период от 01.09.1976 до 25.10.1998 г. въз основа, на които да се изследват задълженията, отговорностите, условията на труд на двете длъжности. Основателни са възраженията на касатора, че първоинстанционният съд се съобразява с неотносими към спорния период доказателства, които разгледани и ценени в едно с експертизата водят до незаконосъобразен извод за зачитане на стажа на лицето по т. 67, във връзка с т. 53 ПКТП, (отм.);. За сравнение на двете длъжности се използва длъжностна характеристика на "ревизор вагони ТСВ" относима към 2019 г., т. е. основният документ въз основа на който се прави съпоставка в заключението на вещото лице е неотносим към спорния период 01.09.1976 г. – 25.10.1998 г. В случая не е представена длъжностна характеристика на длъжността длъжност "механик по техническата експлоатация на вагоните" от жалбоподателя или неговия осигурител, а представената такава за длъжност "ревизор вагони" в ДП "ТСВ", поделение Г. О. е утвърдена след спорния период и наред с това тази характеристика не дава представа за интензитета на полагания труд, който е един от основните компоненти определящи тежестта на труда. Основателни са възраженията на касатора относно различията в двете длъжности, изразяващи се в отговорностите, които се носят от "ревизор вагони в ТСВ" и "ревизор вагони в БДЖ". От приобщените по делото Заповед № 362/07.09.1976 г. под. 52500; Заповед № 26/26.01.1994 г. под. 58970 с. О.; Легитимация П3797 от 22.02.1978 г. в поделение 58970 не се установяват условия на труд. Тези заповеди касаят друго поделение, а не 58210. Дори да се приеме наличието на идентичност между двете поделения, въпреки липсата на доказателства, то от представените заповеди не се доказва вредност и тежест на труд. В Заповед № 26/26.01.1994 г. на командира на под. 58970 е регламентирано работното време на офицерите, старшините, свръхсрочнослужещите сержанти, военни служители и работници от звеносборъчна база - О., т. е. тя не касае "ревизор вагони", на която длъжност е жалбоподателя. Приобщената Заповед № 362/07.09.1976 г. под. 52500 досежно провеждането на мероприятия по сигурността на движението на влаковете и безопасността на труда не касае длъжността "ревизор вагони в ТСВ" и не обуславя относимостта на длъжността и категорията труд на жалбоподателя. От Заповед № 64/19.02.1982 г. на командира на поделение № 58210 се установява, че П. Д. заедно с още 69 човека са наградени, поради участие в ликвидирането на тесни места. От получената еднократна награда не се формира извод за зачитане на почти 22 години стаж от втора категория труд. В Заповед № 126/16.05.1996 г. на командира на поделение 58970 относно определяне длъжностите и конкретните изпълнители, имащи право на безплатна предпазна храна, П. Д. не е сред поименно изброени лицата. Предвид горното, необосновани са изводите на вещото лице, въз основа на които е прието, че жалбоподателят е включен по т. 2, в която няма поименно изброяване, с оглед полагане на труд при нощни смени, обуславящи вредност и тежест. Заповед № 45/15.02.1993 г. на командира на поделение 58970 не дава информация жалбоподателят да е участвал в дейности по техническото осигуряване. В представената Заповед № 101/16.04.1998 г. на командира на поделение 58970 не фигурира длъжността на жалбоподателя. Бележка за проба на спирачките от 06.12.1997 г.; Бележка за проба на спирачките от 18.02.1997 г.; Свидетелство за правоспособност № 1877/23905 от 20.05.1995 г.; Свидетелство за правоспособност 1882/23905 от 23.05.1995 г.; Свидетелство за правоспособност 1882/23903 от 25.05.1995 г.; Свидетелство № 10.58.2010 от 19.02.1997 г. на под. 58210; Легитимация П-319 от 20.12.1996 г. на под. 58210, касаят само част от периода и не доказват, че в предходните периоди са действали идентични на тях документи, не доказват, че труда е с идентична вредност и тежест, като на ревизор вагони в БДЖ. Неправилно е позоваването на съда на Указ № 9/01.01.1981 г. за работата на ръководния и изпълнителския състав в железопътния транспорт (отм.); обн., ДВ, бр. З от 9.01.1981 г., в сила от 9.01.1981 г. Необосновано първоинстанционният съд приема, че действието му се разпростира и върху длъжност "ревизор вагони ТСВ", като не се отчита и периода му на действие след 1981 г. Представеното удостоверение обр. УП. № 3 за трето лице И. С. е ирелевантно към предмета на спора. Същото не е изследвано и ценено от административния орган. Още в първото съдебно заседание е направено възражение за неотносимост на представеното удостоверение. Последното не е обект в нито едно от съдебните заседания на обсъждане, проверка и т. н. За да бъде приравнен трудът на ответника по касация, положен през процесния период на длъжност "механик по техническата експлоатация на вагоните" (ревизор вагони) в под. 58210, на труда, полаган от работещите на идентичната длъжност в БДЖ, следва да се установи, че вредността и тежестта на извършваната работа са равностойни, независимо от отрасъла на производството. В случая наличието на това условие не е доказано. Преценката за вредността и тежестта на работата се извършва по първична документация, доказваща изпълнението на условието по т. 67, във вр. с т. 53 ПКТП (отм.);. В същия смисъл е изразеното становище, с което се зачита за трета категория трудът, положен на длъжност "механик по техническата експлоатация на вагоните" (ревизор вагони) в под. 58210, обективирано в Решение № 8701 от 25.08.2006 г. на ВАС по адм. д. № 2694/2006 г., VI о., Решение № 7453 от 19.06.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3313/2008 г., VI о., Решение № 10114 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4634/2010 г., VI о., Решение № 10776 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2731/2011 г., VI о. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от П. Д. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът П. Д. следва да бъде осъден да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. В. Търново съдебни разноски в общ размер на 300 лева (триста лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева (сто и петдесет лева) за всяка от съдебните инстанции. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,