Решение № 8858 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1036/2016 г.

Решение № 8858 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1036/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД МВР) Ш. срещу решение № 100 от 15.12.2015 г., постановено по административно дело № 167/2015 г. от Административен съд Ш., с което е отменена негова заповед № УРИ 372з-1892/10.08.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отхвърлена жалбата срещу посочената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - П. М. М. - не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обоснован и съответен на събраните в хода на производството доказателства е изводът на съда, че М. не е бил адресат на заповед за извършване на конвоиране, за чието неизпълнение е наказан. Със заповед № з4060/25.11.2014 г. ВПД Директора на ОДМВР Ш. е определил длъжностите: началник сектор ПКП; началници на групи в сектор ПКП, Началник сектор ПИП; началници на групи в сектор ПИП, началник сектор "ООР" и ТП, началник група "ООР" ТПК в сектор "ООР" и "ТП", командирите на отделения в "Конвой" сектор "ООР" и "ТП" и служителите на група ОДЧ при ОДМВР Ш. на длъжности началник група, ПИ и младши оперативен служител да издават писмени заповеди за конвоиране на лица на основание чл. 28, ал. 2 от И. I.-1143/4.05.2011 г. на МВР за организацията и реда за осъществяване на конвойна дейност в МВР. Към тази дата М. е заемал длъжност мл. полицейски инспектор в "Териториална полиция" на сектор "Охранителна дейност" при РУ-Ш.. Твърдението на касатора, че М. е адресат на акта тъй като в длъжностната му характеристика се предвижда изпълнението и на "други" задачи е неоснователно предвид факта, че горецитираната заповед лимитативно посочва кръга на засегнатите от вътрешнослужебния акт лица и изключва непопадащите в него останали длъжности, заемани от служителите на МВР. Едва след 9.02.2015 г. на М. са възложени изпълнението на функционални задължения, без да е посочено какво точно включват тези задължения и без да са посочени делегираните правомощия, на младши оперативен дежурен по силата на Заповед № 372з-295/5.02.2015 г., заеманата длъжност попада в приложното поле на заповедта, с която е възложено конвоиране. Правилно административният съд е съобразил, че възлагането на задължения не може да се презюмира, каквото е твърдението на касатора, а следва по надлежен ред да е доказано, че на служителя са възложени служебни задължения, чието неизпълнение би могло да мотивира административния орган да ангажира дисциплинарна отговорност. Обстоятелството дали М. е имал достъп до заповедите и дали е бил длъжен да прочете заповедите, съхранявани в работното помещение е обстоятелство, ирелевантно за спора. Действително специалният закон не указва задължение всички заповеди и разпореждания към подчинените служители да се отправят писмено, респ. запознаването със съдържанието им да става винаги срещу подпис. В хода на съдебноадминистративното производство обаче административният орган е длъжен да докаже, че са били налице фактическите и правните основанията за издаване на административния акт, а такива доказателства не са налице по настоящия спор. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение