Решение № 11714 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7422/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Консулското длъжностно лице в Посолството на Република България в Тирана, Албания, чрез юрк. Е. Василева, срещу Решение 3612 от 04.06.2021 г., постановено по адм. дело 1682/2021 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни отменителни основания, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Към касационната жалба са приложени доказателства в подкрепа на твърденията му в жалбата. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за отмяна на административното решение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба А. Неделкова, гражданин на Република Албания, [дата на раждане] , с постоянен адрес Република България, гр. Кюстендил, чрез адв. Антимов, оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна и моли решението на АССГ да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частна основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на А. Неделкова, гражданин на Република Албания, отказ TIA20000194V от 19.01.2021 г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид D), издаден от завеждащ консулска служба към Посолството на Република България в гр. Тирана, Република Албания. Административният съд е върнал преписката на органа за произнасяне по заявление рег. TIA20000194V за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид D), подадено от А. Неделкова, гражданин на Република Албания, при съобразяване тълкуването на закона, дадено с настоящето обжалвано решение. За да мотивира този резултат, съдът приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, издаден на основание чл.10, ал. 1, т. 19 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). По съществото на спора съдът е развил мотиви, дали административният орган по делото е спазил визираното в член 25, параграф 1 СПКШ задължение на държавата за осъществяване на консултация с държавата членка, въвела сигнала, респ. мотивиран ли е отказът със съображения, че жалбоподателят е съпруг на български гражданин, т.е. на гражданин на Съюза, поради което наложената забрана е допустима, доколкото е предвидена в закон и е необходима в интерес на обществения ред и сигурността с оглед на разпоредбата на член 94, параграф 2 КПШС. Видно от оспорения акт, съдът установил, че органът нито е обсъдил тези релевантни факти, нито е изложил мотиви за значението им за постановения отказ. Поради което приел, че липсват мотиви по изложените съображения, което е самостоятелно отменително основание по чл.146, т.2 АПК, и е довело и до неправилно приложение на закона по смисъла на чл.146, т.4 АПК. Приел, че административният акт следва да бъде отменен на основание чл.172, ал.2 АПК и да върне преписката на административния орган съгласно чл.173, ал.2 АПК за изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е нарушил разпоредбата на чл.172а от АПК, като не е обсъдил в цялост всички доказателства и всички оплаквания в жалбата. Настоящият състав констатира, че в протокола от с.з /л.51 по адм. д. 1682/2021г./ административният съд е отбелязал, че намира за достатъчно посочването в писмото на Дирекция Миграция от 07.04.21г. за въведен сигнал по смисъла на чл.24 от Регламента за ШИС и предвид липсата на оспорване и на доказателствени искания намира за неотносимо към делото изискване на допълнителни данни относно правното основание за въведения сигнал, а в последствие е направил извод, че от материалите по делото, съгласно чл.25 §1 и §2 от Регламент 265/2010 г. на ЕП и Съвета от 25.03.2010 г. за изменение на Конвенцията за прилагане на споразумението за Шенген, от административният акт не се установява да е осъществена консултация с държавата членка въвела сигнала. Изясняването на посочените обстоятелства имат съществено значение с оглед на тълкуването на чл.25 §1 от КПСШ дадено с решението от 04.03.2021 г. по дело С193/19 г. на СЕС относно целите му да се предотвратят случаите, в които на гражданин на трета страна ще бъде издадено разрешение за пребиваване, като същевременно е подаден сигнал в ШИС за целите на отказ за влизане в Шенгенското пространство, както и за консултиране с подалата сигнала държава членка и да се вземат предвид нейните интереси, респ. за възможността за издаване на разрешение само при сериозни основания. На следващо място не са обсъдени и доказателствата относно наличието на споделен семеен живот между жалбоподателят и съпругата му, с оглед доказателствената тежест по чл.154 ал.1 ГПК, като се има предвид и чл.26 ал.4 ЗЧРБ въвеждащ минимум от условия, чиято липса опровергават презумпцията за съвместен семеен живот. Съгласно чл.8 ЕКЗПЧОС отказът от издаване на виза не представлява потенциално нарушение на основното право на семеен живот на жалбоподателя, доколкото не се установяват такива отношения със съпругата му по документ, които да бъдат определени като семеен живот, който да бъде накърнен.Съгласно §71 от Решение от 28.11.1996 г. по делото Ahmut срещу Нидерландия правото на зачитане на семейния живот не гарантира по общ начин правото да се избира най-подходящото място на което да се води семеен живот. Обсъждането на посочените въпроси има съществено значение и за установяване на това дали се доказват причини от посочените в чл.10 ал.2 ЗЧРБ, респ. сериозни основания по смисъла на чл.25 §1 КПСШ с оглед и на тълкуването дадено в Решението от 04.03.2021 г. по С193/19 г. на СЕС. При позоваване на посочените в касационната жалба нормативни разпоредби следва да се съобрази и чл.18 от КПСШ регламентиращ дългосрочните визи за престой над 3 месеца и да се издават съгласно националното законодателство на съответната страна. Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Според чл.171, ал.5 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Съгласно чл.172а, ал.2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Съдът не е изпълнил в цялост задълженията си по чл. 171, ал.5 АПК и чл.172а, ал.2 АПК като не е указал на ответника, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото не сочи доказателства, не е обсъдил и отговорил на всички възражения и твърдения на жалбоподателя, които имат значение за правилното решаване на делото. Допуснатите от съда нарушения са съществени и налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Произнасяне по разноските се дължи с окончателния съдебен акт. Така мотивиран и на основание чл.222, ал.2, т.1 във вр. с чл. 221, ал.2 от АПК, настоящият състав на четвърто отделение на Върховен административен съд,