Решение № 11571 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2704/2015 г.

Решение № 11571 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2704/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Х. П., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, срещу решение № 2940 от 22.12.2014 г. по адм. дело № 2179 по описа за 2013 г. на административния съд - В.. С него е отменен ревизионен акт № 031202045 от 11.12.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 138 от 19.04.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП относно определени задължения на "В. Т." ЕООД за данъчния период м. 09.2010 г. за ДДС в размер над 39 155.72 лв., ведно с прилежащите лихви и е отхвърлена жалбата на това дружество срещу същия ревизионен акт в останалата оспорена част. Със съдебното решение са присъдени съдебни разноски по компенсация в размер на 1 078.33 лв. на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП. Постъпила е и касационна жалба от адв. И. Б., в качеството му на процесуален представител на В. П. управител на "В. Т." ЕООД срещу посоченото съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 031202045 от 11.12.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 138 от 19.04.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в двете посочени части, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се от първия касатор отмяна на решението в частта, в която РА е отменен и постановяване на друго решение по съществото на спора с отхвърляне жалбата на ревизираното лице, както и присъждане на съдебни разноски. От втория касатор - ревизираното лице се поддържат доводи за неправилност на решението в обжалваната част и иска постановяване на решение по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и в другата му част, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по първата касационна жалба - "В. Т." ЕООД не е взела становище по касационната жалба. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Ц. Г. дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност по втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество първата касационна жалба е основателна, а втората - неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд - В., е бил ревизионен акт № 031202045 от 11.12.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 138 от 19.04.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия относно прилагането на ЗДДС от ревизирания субект за ревизиран период 1.09.2010 г. - 30.09.2010 г. по приложимия закон за ревизирания период. С решението на решаващия административен орган е потвърден процесния ревизионен акт, с който на ревизираното лице са определени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчния период м. 09.2010 г. в общ размер на 89 927.89 лв. - главница и 3 286.87 лв. - лихви по непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) по пет издадени фактури към "ILIX spol - s. r. o. ", Чехия с VAT № CZ255500571. С обжалваното решение административен съд - В. е отменил по жалба на "В. Т." ЕООД ревизионен акт № 031202045 от 11.12.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 138 от 19.04.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП относно определени задължения на дружеството за данъчния период м. 09.2010 г. за ДДС в размер над 39 155.72 лв., ведно с прилежащите лихви и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата й част. По делото не е било спорно, че "В. Т." ЕООД е разполагало със спорните стоки. По време на ревизията ревизираното лице е представило процесните пет фактури, с предмет на доставка "кафе, мед, захар", заявки, приемо-предавателни протоколи, международни товарителници (ЧМР) и потвърждение от получателя, че стоката е получена. По делото са изслушани съдебно-счетоводна експертиза и съдебно - почеркова експертиза. Първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите на своето решение събраните писмени доказателства и заключенията на вещите лица и въз основа на тях е прел, че е доказана ВОД на спорните стоки, по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС по отношение на фактура № 4 от 14.09.2010 г., фактура № 7 от 21.09.2010 г. и фактура № 8 от 25.09.2010 г. По отношение на фактура № 5 от 16.09.2010 г. и фактура № 6 от 17.09.2010 г., съдът е приел, че ВОД не е доказана, защото съдът не е кредитирал представените ЧМР към тези фактури. По касационната жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП: Касаторът обжалва решението, в частта в която РА е отменен. Настоящият състав намира, че касационната жалба е основателна. За да постанови спорното решение в тази част първоинстанционният съд е обсъдил всички представени по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че ВОД по процесните три фактури са реални. Законодателят е дефинирал понятието ВОД в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От тази дефиниция могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки, за да се признае, че е осъществен ВОД - доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС, да е прехвърлено правото на разпореждане върху стоката между тях и стоката физически да е напуснала територията на държавата на изпращача. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата редакция за 2010 г.) регламентира при представянето на какви доказателства се допуска претендираното освобождаване от ДДС поради извършването на ВОД - транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава - членка. По делото е безспорно, че по отношение на спорните доставки са изпълнени изискванията на чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС, като са издадени фактури, в които е вписан идентификационния номер на получателя. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K.). Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС. О. по време на ревизията ревизираното лице е представило доказателствата за транспортиране на стоките, които не са оспорени от приходния орган. Въз основа на представените ЧМР, неправилно обаче административният съд е приел, че по делото е доказано транспортирането на стоката от Р. Б. до Р. Ч.. Това е така понеже частните документи, каквито представляват товарителниците са оспорени, съответно е открито производство по оспорването им в съдебното производство. Съдът е следвало да отчете, че липсва дата и място на получаването на стоката, като не е посочен разтоварен пункт. В тях не е вписан номера на инвойс фактурата, не е посочено за чия сметка е транспорта, не е посочената превозната цена, както и имената на лицата, получили стоките и др. Действително липсата на тези реквизити не е основание да се приеме, че не е осъществен транспортът, но този факт се преценява във връзка с останалите като например данните по повод направената проверка чрез данъчните органи на РЧехия на фирмата превозвач "Planat s. r. o. ", Чехия . Фирмата не е открита на адреса, както и представляващите я, респ. е установено, че впоследствие е продадена. По делото не се установява и плащането на пътни такси, видно от исканията до Агенция "Митници", което сочи на непреминаване на границите. Тези документи не са преценени и във връзка с представените приемо-предавателни протоколи, в които не са посочени място на получаване, вид, марка и регистрация на превозните средства, с които е извършен транспортът, както и подпис на превозвача. Същите документи също са оспорени и за тях е открито производство по оспорване (стр. 32 от съд. досие), като тежестта на доказаване е на представилия ги, след като ще се ползва от тях. По отношение на спорните три доставки не може да се приеме, че са ангажирани убедителни и годни доказателства, удостоверяващи извършени ВОД. Настоящият състав намира, че първоинстанционния съд не е преценил в съвкупност събраните доказателства и заключенията на вещите лица и въз основа на тях неправилно е приел, че ВОД са реално осъществени. Решението в тази част е неправилно и следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата на търговското дружество. По касационната жалба на "В. Т." ЕООД: Ревизираното лице обжалва решението в частта, в която жалбата му срещу процесния ревизионен акт е отхвърлена. Настоящият състав намира, че касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение в тази част, първоинстанционният съд не е кредитирал представените ЧМР, тъй като се е позовал на подадената декларация от превозвача, в която същия е заявил, че не е работил с ревизираното лице и не е извършил транспорта на стоките по процесните две фактури. Съдът е обсъдил документите, които удостоверяват извършването на доставката, посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС, в приложимата редакция за 2010 г. Настоящата инстанция намира, че приетото от административния съд не почива на пълен и всестранен анализ на събраните доказателства по делото. Следва да се има предвид, че представените в съдебната фаза на спора документи по чл. 45 от ППЗДДС (фактури, международни товарителници) са оспорени от процесуалния представител на ответника и е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК стл. 32 от съд. досие). Представените ЧМР не са били предмет на назначената съдебно - почеркова експертиза. Освен това независимо от характеристиката на декларацията, направена от едноличния търговец - превозвач по повод на тези две доставки, че не е извършвал транспорт, то същата следва да се преценява във връзка с останалите факти по делото. Поради така изложените съображения, следва да се приеме, че законосъобразно е начислен ДДС по фактура № 5 от 16.09.2010 г. и фактура № 6 от 17.09.2010 г., поради което първоинстанционното решение в тази част е правилно е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт в тази част. Първоинстанционното решение следва да се отмени изцяло и в частта за разноските. Предвид изхода на делото на приходната администрация следва да се присъдят разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция общо за двете инстанции в общ размер на 3 326 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение