Решение № 340 от 23.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 338/2009 г.

Решение № 340 от 23.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 338/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Румен Ненков С нова въззивна присъда № 6 от 02.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 23/2009 г. на Врачанския окръжен съд на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 334, т. 2 НПК е постановено: А) Отменена е изцяло осъдителната присъда № 31 от 01.12.2008 г. по н.о.х.д. № 1109/2006 г. на Врачанския районен съд; и вместо нея Б) Подсъдимият К. М. С. е признат за невинен в това, че на 01.08.2002 г. в гр. В., при условията на опасен рецидив, в качеството си на пълномощник на "И. И." ООД - гр. В., в кръга на пълномощията си, с цел да набави за същото дружество имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение, М. М. П., че ще му заплати за извършена жътва на пшеница, съгласно договор от 01.08.2002 г., като с това причинил имотна вреда на "МД-У." ООД - гр. В. в размер на 8667 лева - големи размери, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 211, пр. 3, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" НК. Срещу горната присъда прокурор от Врачанската окръжна прокуратура е подал немотивиран касационен протест, в който са посочени две касационни основания - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона. Впоследствие е постъпило и допълнение, в което са поставени риторични въпроси, но не се съдържа нито един конкретен довод за допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение. Нещо повече, възприемат се като верни фактическите констатации по новата оправдателна присъда, защото те не се различават съществено от положенията по отменената осъдителна присъда, постановена от първата инстанция. Същевременно изобщо не подлежат на обсъждане някои съображения, свързани с извършени от подсъдимия други престъпления, за които няма влязла в сила присъда, тъй като това би обезсмислило конституционно защитената презумпция за невинност. При това положение на разглеждане подлежи само тезата за неправилна интерпретация на материалния наказателен закон в смисъл, че при възприетите фактически констатации деянието е съставомерно, поради което неправилно е постановено оправдаване по повдигнатото обвинение за измама. Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Подсъдимият С. и неговият з., редовно призовани, не са се явили на съдебното заседание и не са изразили становището си. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намира касационния протест за неоснователен по следните съображения: Деянието, дори както е описано в обвинителния акт, е несъставомерно. Наказателна измама по основния състав на чл. 209, ал. 1 НК може да е налице само когато измамливите действия се намират в причинно-следствена връзка с настъпването на имуществената щета. Абсурдно е да се третира като престъпно деяние, което не предхожда, а следва възникването на вредата, какъвто е настоящият случай. Според прокуратурата подсъдимият е осъществил деянието на 01.08.2002 г. като представлявайки облагодетелстваната фирма чрез подписване на договор поел задължение за заплащане на възнаграждение по договор за изработка - жътва на 1000 дка пшеница. Към този момент обаче работата вече е била свършена и съответно - задължението за заплащане на нейната цена вече е било възникнало по силата на устните уговорки между М, без каквото и да участие на обвиненото лице. След като ползата и вредата са настъпили всякакви последващи подвеждащи или заблуждаващи действия, извършени от друго лице, са без наказателноправно значение и не могат да бъдат подведени под нормата на чл. 209, ал. 1 НК. Затова оправдателната присъда, постановена от въззивния съд, е правилна и законосъобразна. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделени,