Решение № 11050 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2260/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директорa на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Бургас при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Е. Тодорова, срещу решение 185/10.01.2023 г., постановено по адм. дело 2622/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт (РА) Р-02000220002671-091-001/25.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Бургас, потвърден с решение 31/15.02.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП и данъчната администрация е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 19 480,83 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След детайлно описание на фактическата обстановка касаторът оспорва изводите на административния съд, че ПАЙПЛАЙН ИНДЪКШЪН ХИЙТ ЛИМИТИД (ПИХ Лтд.), Великобритания, не е реализирало приходи през периода 2014- 2015 г. чрез място на стопанска дейност в България по смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗКПО и § 1, т. 5 ДОПК във вр. с чл. 5, ал. 1 и ал. 3 Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с Великобритания. Твърди се, че в противоречие със събраните доказателства по делото съдът е възприел всички аргументи на жалбоподателя за отсъствието на кумулативно изискуеми предпоставки и това води до отпадане на определеното с РА задължение за заплащане на корпоративен данък в страната. В отделни пунктове на касационната жалба са развити съображенията срещу изводите на съда по отношение на критериите за формиране на място на стопанска дейност, характера и вида на дейността, началната дата, общата продължителност и установените прекъсвания, както и по приложението на чл. 122 и сл. ДОПК. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на РА. Претендира присъждане на юрисконстултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 700 лв., съгласно приложен списък на разноските. Ответникът по касационната жалба - ПИХ Лтд., ЕИК по Булстат 177331875, с адрес: [населено място], [улица], Пристанище Терминал Изток, чрез процесуалните представители адв. [населено място] и адв. И. Димитрова, оспорва касационната жалба по аргументи в писмен отговор и отправя искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за което представя списък на разноските и доказателства. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивираното заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на наведените касационни доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред административния съд е бил РА Р-02000220002671-091-001/25.11.2020 г., издаден от Д. Василев, орган по приходите възложил ревизията и Д. Йорданова, главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение 31/15.02.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, по отношение на установените по реда на чл. 122 и сл. ДОПК допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 697 538,22 лв. и лихви за просрочие в размер на 192 244,95 лв., вследствие на констатациите за наличие на формирано от ПИХ Лтд. място на стопанска дейност в България. Извършената ревизия е при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК във връзка с решение 84/08.05.2020 г. на директор на Дирекция ОДОП Бургас за отмяна на PA Р-02000219002223-091-001/17.02.2020 г. и връщането на преписката на компетентните органи със задължителни указания. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-02000220002671-020-001/12.05.2020 г., издадена от Д. Василев, на длъжност началник сектор Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП Бургас. В предметния обхват на ревизията са включени задължения за корпоративен данък за данъчен период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. В констативната част на решението не е отбелязано, но първоначалната ЗВР е изменена по отношение на крайния срок със ЗИЗВР Р-02000220002671-020-001/12.05.2020 г. Извършените процесуални действия в хода на ревизията от органите по приходите, включително връченото уведомление от 18.08.2020 г. по реда на чл. 122 ДОПК, административната кореспонденция със задълженото и трети лица и събраните доказателствата са описани подробно в съдебното решение. Предложенията за установяване са обективирани в издадения ревизионен доклад (РД) Р-02000220002671-092-001/12.10.2020 г., който е бил връчен редовно на задълженото лице. Срещу РД е постъпило възражение на 23.11.2020 г., което е обсъдено и преценено като неоснователно при издаването на процесния РА. Съгласно изяснената фактическа обстановка от първоинстанционния съд, ПИХ Лтд. е чуждестранно дружество, учредено и съществуващо според законодателството на Великобритания, притежаващо служебен номер на НАП и е регистрирано за целите на ДДС с номер BG3075663527, считано от 10.10.2014 г., при условията на доброволна регистрация за нуждите и изпълнението в страната на договор за предоставяне на услуги по монтаж/заваряване и обвиване на газопроводно оборудване, сключен със Сайпем S.P.A. - клон България КЧТ във връзка с проекта на Газопровод Южен поток. През 2018 г. ПИХ Лтд. е регистрирало място на стопанска дейност в Република България по повод изпълнението на договор за доставка на услуги по рязане и почистване на тръби с Ес Ти Ел Ойл енд Газ Сървисиз ООД. Основната стопанска дейност на британското дружество е проектиране на оборудване за почистване и обновяване на тръби и тръбопроводи. След проследяване на обстоятелствата, свързани с развитието на отношенията между главния изпълнител по проекта Сайпем S.P.A. КЧТ и подизпълнителя ПИХ Лтд., както и превъзлагането на част от административните и организационни дейности на Селект Груп Солюшънс ООД по договора от 02.09.2014 г., първоинстанционният съд е посочил приобщените писмени доказателства и изготвените експертни заключения в хода на делото. По искане на жалбоподателя са допуснати съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-счетоводна (ССЕ) експертизи, чиито заключения са приети като доказателства съответно в с.з. на 17.11.2021 г. и 09.11.2022 г. От констатациите и отговорите на вещите лица доц. д-р М. Бояджиев и инж. В. Дракалиев стават ясни естеството и характера на извършените дейности, периодите на работа на площадката на изпълнителя през 2014 г. и 2015 г., престоят за изчакване на инструкции, прекратяването на договора със Сайпем S.P.A. КЧТ на 13.07.2015 г. и работата на персонала и подизпълнителите за демобилизация и изнасяне на оборудването. Отговорите на вещото лице по ССЕ са по въпросите за размера на счетоводните приходи от дейностите в България по проекта Южен поток (2 966 631,49 лв.) и разходите за 2015 г. (2 518 271,14 лв.), счетоводното отчитане на приходите и разходите при ПИХ Лтд. и изчисляването на данъчния финансов резултат за 2015 г. след преобразуване печалба в размер на 448 660,35 лв., при който дължимият с РА корпоративен данък по ЗКПО би следвало да е в размер на 44 866,04 лв. и лихви за просрочие в размер на 12 365,30 лв. или общо задължение в размер на 57 231,34 лв. Заключенията по СТЕ и ССЕ са кредитирани от съда като добросъвестни, компетентни и неоспорени от страните по делото. От правна страна в съдебното решение е прието, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, при спазване на изискванията относно форма и реквизити по чл. 120, ал. 1 ДОПК, в рамките на срока по чл. 109 ДОПК. От съда не са констатирани допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до отмяна на акта. По същество съдът е концентрирал правния спор до това формирало ли е ревизираното дружество място на стопанска дейност в България, респективно подлежи ли на облагане по реда на ЗКПО и законосъобразно ли е определен размерът на дължимия корпоративен данък. За да отмени РА съдът е направил заключение за неправилно приложение на закона от органите по приходите по всяка от двете основни линии на защитата. По първия спорен въпрос са обсъдени приложимите разпоредби на чл. 5, ал. 1 и ал. 3 СИДДО с Великобритания, обн. ДВ., бр. 8 от 1988 г., и насоките от Коментара към Модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Така съгласно § 17 от Коментара, решаващият съд е достигнал до извод, че процесните услуги представляват строителни и монтажни дейности по см. на чл. 5, ал. 3 СИДДО. Последните са извършвани безспорно на строителната площадка на главния изпълнител Сайпем S.P.A. КЧТ и в съответствие с насоките в § 16 и § 19 от Коментара е прието, че всеки подизпълнител ще има място на стопанска дейност, ако дейността на строителния обект надхвърли дванадесет месеца. Направените изводи са подкрепени с решения от практиката на ВАС по адм. дело 8852/2010 г. и адм. дело 15316/2008 г. На следващо място е отхвърлена хипотезата на място на стопанска дейност на основание чл. 5, ал. 1 СИДДО. Мотивите за това са, че в конкретния случай работите, извършвани от ревизираното лице в България с продължителност общо 88 дни за 2014 г. и 2015 г. (61 дни през 2014 г. и 27 дни през 2015 г., с вкл. периода на прекратяване на проекта на 13.07.2015 г. - общо 106 дни). В случая заключението е, че няма данни ПИХ Лтд. да е ползвало мястото за извършване на дейността си за период от шест месеца или повече в рамките на който и да е било 365-дневен период. В частност за ревизирания период 2015 г., дружеството е ползвало въпросната площадка за извършване на дейността си за 27 дни - за период от 17.06.2015 г. до 13.07.2015 г. и затова според съда не е формирало място на стопанска дейност в България съгласно чл. 5, ал. 1 СИДДО. По втория спорен въпрос относно приложението на реда по чл. 122, ал. 1 ДОПК, съдът е приел за основателно възражението за допуснати нарушения в РА. Тъй като не е формирало място на стопанска дейност в страната, ревизираното дружество не е задължено за данъци по смисъла на ЗКПО за реализираните печалби съгласно чл. 2, т. 2 и чл. 4 ЗКПО и в тази връзка не следва да подава декларация по чл. 92 ЗКПО за 2015 г. Според съдебните мотиви, изводите за нередовно водена счетоводна отчетност на органите по приходите са незаконосъобразни. Това се опровергава от подадените отчети във Великобритания и одиторската заверка на годишния доклад и финансов отчет за финансовата година към 31.12.2015 г., без забележки и резерви от страна на UHY Hacker Young Manchester LLP. Вещото лице е констатирало използването на интегрирана система за управление със счетоводни модули SAP, а отчитането на всеки проект и съществен договор за услуги като отделен приходен и разходен център позволява да се определи точно финансовият резултат по него. Представената счетоводна справка на вещото лице е показателна за надлежното отразяване на всички приходи и разходи от ПИХ Лтд. Предвид изложеното в тази част е изключено законовото основание, при което воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. От друга страна ревизираното дружество не е формирало място на стопанска дейност в страната, поради което неправилно органите на приходите са приложили нормите на чл. 122 ДОПК. В заключение съдът е отбелязал изчисленията на вещото лице за определяне на действително дължимата сума по РА за 2015 г., която според ССЕ е корпоративен данък в размер на 44 866,04 лв. и лихви за просрочие в размер на 12 365,30 лв. Като противоречащи на изискванията на правото на ЕС е изискването РЛ да води счетоводната си отчетност в държавата-членка на клона по аналогия с решение по дело С-250/95, Futura Participations. С цел събиране на необходимата счетоводна информация органите по приходите са разполагали и с правото да извършват обмен на информация с данъчната администрация на Великобритания по реда на чл. 143а и чл. 143б ДОПК, в приложимата за 2015 г. редакция. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно и допустимо, но неправилно. Фактическата обстановка по делото е изяснена последователно от административния съд при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните и не е спорна. С оглед на това не е необходимо същата да бъде повтаряна на този етап. В съответствие със забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Основателни са касационните оплаквания по същество за нарушения на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Независимо от точното определяне на приложимата нормативна рамка и фокуса върху спорните правни въпроси, в мотивите на постановения съдебен акт са направени грешни изводи. Пропуските на решаващия съд са в две основни насоки игнориране на релевантни за спора факти и от друга страна, неправилно тълкуване на закона. С оглед на посоченото касационната инстанция приема, че задължението по чл. 160, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 170 и чл. 172а, ал. 2 АПК за обективна и съвкупна преценка на становищата на страните и събраните доказателства, не е изпълнено надлежно. В резултат на това крайното заключение на административния съд за незаконосъобразност на РА е неправилно. Първото необходимо разграничение по делото, което първоинстанционният съд е бил длъжен да направи, е по приложението на вътрешното данъчно законодателство и едва след това, по разпоредбите на приложимата СИДДО между България и Обединеното кралство, обн. ДВ бр. 8 от 1988 г., отм. ДВ бр. 10 от 2016 г. Преценката дали британското дружество е формирало място на стопанска дейност в България по смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗКПО във вр. с § 1, т. 5 ДР ДОПК и се явява данъчно задължено лице съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 4, ал. 2 ЗКПО, зависи от релевантните в настоящия случай факти, свързани с естеството, характера и продължителността на дейностите, изпълнени от ПИХ Лтд. на територията на България в полза на Сайпем S.P.A. КЧТ през 2014 г. и 2015 г. Цитираните разпоредби от вътрешното законодателство не съдържат изрично минимално изискване за периода или постоянство на извършваната дейност по арг. § 1, т. 5, б. а ДР ДОПК. За тази цел е необходимо дейността да няма временен характер. Достатъчно е стопанската дейност да се осъществява с определена степен на регулярност от определено място. От събрания доказателствен материал от Сайпем S.P.A. КЧТ и ПИХ Лтд. се установява и решаващият съд правилно е приел, че конкретните услуги имат стопански характер и са извършени от определена локация на територията на страната - площадката на Сайпем S.P.A. в пристанищната зона в гр. Бургас. Съгласно изяснените факти и хронология на събитията, на 07.01.2014 г. нидерландското дружество South Stream Transport B.V. и Сайпем S.P.A. сключват договор за изграждане, монтаж и инсталация на морската част на проекта Южен поток. Второто дружество е ангажирало ПИХ Лтд. за изпълнение на дейностите по обвиване/полагане на специално покритие/ на тръбите за целите на тяхното инсталиране. Предметът на дейност на британското дружество съвпада с извършените услуги по процесния договор 947201/16.06.2014 г. със Сайпем S.P.A. - КЧТ, главен изпълнител по проекта. По договора са изпълнявани услуги в помещенията на ревизираното дружество на територията на Бърнли, Великобритания, удостоверени чрез представените сертификати. Същите обхващат проектирането и изработването на необходимото оборудване за дейностите и неговото тестване за съответствие или посочената от първоинстанционния съд фаза 1. във Великобритания - чл. 4.2.А.1 и чл. 4.2.А.2 от договора. Според установяванията по делото, след този етап през м. септември 2014 г. започва присъствието на ПИХ Лтд. в България във връзка с изпълнението на поетите задължения към Сайпем S.P.A. КЧТ, който процес за целите данъчното облагане и независимо от уговореното между страните, приключва с фактическото изтегляне на персонала, оборудването и окончателното напускане на обекта в страната в края на м. юли 2015 г. Услугите от ревизираното лице са извършени през 2014 г. и 2015 г. на място на площадката, бреговата база и наетите помещения от Сайпем S.P.A. - клон, разположени по технически изисквания в пристанищната зона в гр. Бургас. Вътрешното законодателство не предвижда изключение от облагането по реда на ЗКПО на реализираните в настоящия случай доходи от ПИХ Лтд. чрез мястото на стопанска дейност в страната по см. на § 1, т. 5, б. а ДР ДОПК. Правни изводи по тази линия не се съдържат в обжалваното съдебно решение. По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 13 ЗКПО, разпоредбите на СИДДО с Великобритания от 1988 г. се прилагат приоритетно пред нормите на вътрешното законодателство. Съгласно чл. 7, ал. 1 СИДДО, печалбите на предприятие на едната договаряща се държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща се държава посредством намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да бъдат облагани в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност. Според чл. 5, ал. 1 от Спогодбата, терминът място на стопанска дейност" означава определено място, посредством което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие, а съгласно чл. 5, ал. 3 от Спогодбата, строителен или монтажен обект представлява място на стопанска дейност само ако работата продължава повече от 12 месеца. От съдържанието на цитираните разпоредби следва, че релевантният за облагането фактическият състав от СИДДО с Великобритания съдържа следните кумулативни предпоставки: а) определено място в България, от което се извършва дейността, б) дейността да е със стопански характер, т.е. да не е допълнителна или спомагателна за субекта съгласно изключенията по чл. 5, ал. 4 от Спогодбата, които дотук не са спорни между страните по делото, и в) определена регулярност или минимална продължителност на дейността, която е посочена изрично в хипотезата на строителен или монтажен обект от 12 месеца и минимум 6 месеца в общия случай на място на стопанска дейност по чл. 5, ал. 1 СИДДО. Последното се извежда от принципните насоки на ОИСР в Коментара към Модела на данъчна спогодба, на който е основана и СИДДО с Великобритания, използвани при тълкуването на разпоредбите по силата на чл. 31, ал. 2, б. б от Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г., обн. в ДВ, бр. 87 от 1987 г., в сила за България от 21.05.1987 г. Относими по спорните въпроси в случая са насоките, дадени в §§ 2-11 и §§16-19 от Коментара на разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 3 СИДДО. Неправилно решаващият съд е възприел становището на жалбоподателя за приложимост на § 20 от Коментара към чл. 5, ал. 3 СИДДО. По делото не са налице факти, сочещи непрекъснато или от време на време преместване, в зависимост от напредването на работите по процесния договор 947201/16.06.2014 г. Напротив, дейностите по полагане на покрития на тръбите се изпълняват на терен от обекта на изпълнителя на брега, както се потвърждава от заключението на вещите лица по СТЕ и съгласно предвиденото в чл. 2.3, чл. 2.6 от договора. Насоките в § 20 от Коментара засягат проекта за газопровод Южен поток на главния изпълнител Сайпем S.P.A. КЧТ, което не е страна по делото, но според данните по него е спазило законовото си задължение да регистрира клон в страната. Посоченото от решаващия съд Уведомление до МОСВ за инвестиционно предложение ОВОС 229/20.02.2013 г. касае този проект. От отговора на въпрос 2. от приетото заключение по СТЕ се установява също така, че строителството на морски газопроводи е отговорна инженерингова дейност, включваща подготовка на трасето, подготовка на тръбите и другите елементи, тяхното полагане и монтиране на тръбните секции по трасето и изпълнение на процедури по въвеждане в експлоатация. Изпълнените от ПИХ Лтд. дейности по договора от 16.06.2014 г. са част от технологичния процес по подготовката на газопровода преди монтирането му по трасето. Единствено в този смисъл може обосновано да се твърди (стр. 5 от СТЕ), че същите представляват част от необходимите и присъщи дейности за процеса на полагане на тръби за проекта газопровод Южен поток морска част, в морската акватория. По делото липсват доказателства за изпълнени същински или спомагателни дейности по строителство, монтаж или инсталиране, които са характерни за съответните видове обекти по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Спогодбата. От обсъдената от решаващия състав ревизирана версия 1 от 19.01.2015 г. на договора също не са налице данни в тази насока. От перспективата на изложеното е забележимо отсъствието на мотиви и разграничение в обжалвания съдебен акт между обекта на ПИХ Лтд. и този на Сайпем S.P.A. КЧТ, които според фактите са били разположени в една и съща географската локация в България. За данъчни цели отделните места на стопанска дейност следва да се разглеждат по отделно, освен в особени хипотези като разгледания пример в § 20 от Коментара или случаите на търговско и географско единство по § 5.1 и § 18 от Коментара. Също толкова неправилни и без законово основание са наложените изисквания в мотивите на административния съд по отношение на времевата продължителност на дейността в страната, изключването на присъствието през 2014 г. и междинното изтегляне на персонала от обекта през уговорените stand-by days съгласно чл. 5.2.Б. от договора. Във връзка с първите две обстоятелства са изводите на решаващия съд на стр. 36, че ревизираното дружество не е формирало място на стопанска дейност на основание чл. 5, ал. 1 от приложимата СИДДО дружеството, не е ползвало това място за извършване на дейността си за период от шест месеца или повече в рамките, на който и да е било 365-дневен период. В частност за ревизирания период 2015 г., ревизираното дружество е ползвало въпросната площадка за извършване на дейността си за 27 дни - за период от 17.06.2015 г. до 13.07.2015 г.. Очевидно в случая става въпрос за неправилно пренасяне на изискването по чл. 5, ал. 3, б. а и б. б от СИДДО с Румъния, отм. ДВ бр. 64 от 2016 г., чиито разпоредби не намират приложение към казуса. Поради тази причина и различието във фактите е необосновано да бъдат извличани аргументи от посочената в обжалвано решение практика на ВАС и по-конкретно, решение 3991/13.04.2020 г., постановено по адм. дело 9867/2019 г. Логически и правно неиздържано е изискване за продължителност от 12 месеца във всеки 365-дневен период. В обжалваното решение липсват изводи за ролята на Селект Груп Сълюшънс ООД по договора от 02.09.2014 г. с жалбоподателя. Освен изложеното в констативната част от съда, по издадените фактури дружеството е оказвало услуги по готовност за започване на работа в периода от 05.11.2014 г. до 17.06.2015 г. Последното се потвърждава от представените писмени обяснения от подизпълнителя с вх. ВхК-4912/12.06.2020 г. и допълнително с вх. ВхК-5327/24.06.2020 г. В писмените обяснения на Сайпем S.P.A. КЧТ с вх. К-33153/22.07.2020 г. се отбелязват както причините за временното прекъсване на изпълнението по проекта, така и задължението да бъде поддържан минимален персонал на територията на България и разходи, които са необходимо присъщи за функционирането. В договора от 16.06.2014 г. със Сайпем S.P.A. КЧТ е постигнато споразумение относно разходите и възнаграждението за работите във фазата на готовност, като за окончателното уреждане на отношенията и дължимите компенсации страните сключват спогодба във връзка с прекратяването на проекта Южен поток, преди същият да бъде изпълнен (размер на обезщетението от 1 525 300 евро). Неоснователно защитната позиция е поддържана от твърдения за некоректно изпълнение от британското дружество на задълженията по договора със Сайпем S.P.A. КЧТ. Поради тези обстоятелства не може да бъде направено обобщение, че фактите и водената търговска кореспонденция между Сайпем S.P.A. КЧТ и ПИХ Лтд. от края на м. декември 2014 г. и началото на 2015 г., налагат изключване на съответните периоди от общата продължителност. Съгласно § 6.1. във вр. с § 19 от Коментара, обектът продължава да съществува до окончателното приключване на дейностите, независимо дали са налице временни прекъсвания поради сезонни фактори, недостиг на материали, работници или други подобни причини. На същото място са дадени насоките относно присъствието на подизпълнители на обекта и значението на този факт за изпълнителя - ПИХ Лтд. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че от събрания доказателствен материал по делото се установява, че ПИХ Лтд. отговаря на всички критерии за формиране на място на стопанска дейност в страната съгласно § 1, т. 5 ДР ДОПК и чл. 5, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 1 СИДДО с Обединеното кралство и на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗКПО се явява данъчно задължено лице, включително е било задължено да подаде ГДД по чл. 92 ЗКПО. Дори при предварителна преценка по тези въпроси и отчитайки клаузите на чл. 4 График на работното време от сключения договор 947201/16.06.2014 г., би могло да се очаква регистрация на дружеството преди започване на дейността в страната при спазване нормите на българското данъчно законодателство. Основателни са оплакванията на касатора по приложението на чл. 122, ал. 1 ДОПК. В това отношение е константна практиката на ВАС, че разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК дава право на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 на чл. 122 ДОПК основа, при наличието на някое от лимитативно изброените в същата разпоредба обстоятелства. Наличието на едно от основанията, изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК, е достатъчно за провеждане на ревизията по особения ред и формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Тъй като изводът за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК се явява обоснован, не могат да бъдат възприети съображенията на ответника по касация и на решаващия съд, че жалбоподателят е провел успешно насрещното доказване в случая. В нарушение на изискването по чл. 202 ГПК, съдът е възприел констатациите на вещото лице по ССЕ изцяло в подкрепа на извода за допуснати нарушения от органите по приходите на разпоредбите на ЗКПО и СИДДО при издаването на процесния РА. Всички направени констатации и отговори от вещото лице, включително упражненото чрез експертизата право на преобразуване на резултата за данъчни цели, се основават на вторични носители на информация, каквито са изготвените справки от жалбоподателя. Проверка на използвания счетоводен софтуер не е била извършена според отговорите на експерта в с.з. на 09.11.2022 г. при неговото изслушване и на ССЕ не е била поставяна задача за анализ и съпоставка с подаваните отчетни регистри и СД на основание ЗДДС за ревизирания период. По последния въпрос вещото лице дава заключение, че следващият се корпоративен данък на дружеството за 2015 г., при данъчна печалба в размер на 448 660,35 лв., е в размер на 44 866,04 лв. и лихви за просрочие в размер на 12 365,30 лв. В тази част отново неправилно съдът приема, че основание за пълна отмяна на РА е липсата на формирано от ПИХ Лтд. място на стопанска дейност в страната. В обобщение, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение в съответствие с изложените съображения по същество на спора. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора като отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА, потвърден с решение 31/15.02.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, по отношение на установените по реда на чл. 122 и сл. ДОПК допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 697 538,22 лв. и лихви за просрочие в размер на 192 244,95 лв. Предвид така приетото от касационната инстанция, решение 185/10.01.2023 г., постановено по адм. дело 2622/2021 г. по описа на Административен съд София-град, следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът се разреши от настоящия състав на съда. Съгласно § 1 т. 6 ДР АПК разноските се поемат юридическото лице, в структурата на което е административният орган, а не от последния, както е процедирал административният съд. При този изход от делото, своевременната претенция на процесуалния представител на касатора и съобразявайки конкретния материален интерес на правния спор от 889 783,17 лв., на НАП се дължат разноски в общ размер на 74 386 лв. за двете съдебни инстанции, включващи юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 36 343 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, изчислено по чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и заплатената държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 700 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,