Решение № 5499 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9206/2013 г.

Решение № 5499 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9206/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано по касационни жалба на Агенция за социално подпомагане град София против решение от 25.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2006/2013 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Катя Кирилова Минова от град Пловдив, чрез пълномощника си адв. Попова оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Катя Кирилова Минова за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал . 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за сумата 8437,80 лева, представляваща брутната й заплата за 10 месеца, за периода от 12.01.2009 г. до 12.11.2009 г., когато не е била на държавна служба поради незаконното й уволнение, както и лихва за забава върху посочената сума, считано от 13.12.2010 г., датата на подаване на молба с вх. № 94КК-179 до изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане град София. Първоинстанционният съд е установил, че с влязло в сила решение по адм. дело № 719/2009 г. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение от 10.11.2010 г. по адм. дело № 1093/2010 г. на Върховния административен съд е отменена като незаконосъобразна заповед № ЧР-23/7.01.2009 г. на изпълнителния директор на АСП, с която било прекратено служебното правоотношение на Минова от длъжността "директор" в "Регионална дирекция за социално подпомагане - Пловдив", Агенция за социално подпомагане, гр. София. По делото е установено, че за периода от посочените в исковата молба 10 месеца служителката не е получавала доходи по трудово или по служебно правоотношение. За времето от 12.01.2009 г. до 11.12.2009 г. Минова е получавала обезщетение за безработица. Размерът на трудовото й възнаграждение по служебно правоотношение към датата на възстановяването й на работа със заповед № ЧР-1794/30.11.2010 г. е 843,78 лева. Като е обсъдил така събраните доказателства, съдът е изложил мотиви, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, при наличието на които на незаконно уволнения държавен служител следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно: налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, и е определен размера на брутното й възнаграждение към момента на признаване на уволнението за незаконно. С оглед на това на Минова е присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 8437,80 лева, като е прието също така, че следва да бъде присъдена и лихва за забава върху главницата, считано от 13.12.2010 г. - датата на подаване на молба с вх. № 94КК-179 до изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане град София. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Оплакването на касатора АСП, че не е назначена експертиза, която да изчисли размера на полученото трудово възнаграждение на Минова е неоснователно. Съдът е изчислил правилно размера на възнаграждението и не е било необходимо назначаване на вещо лице, тъй като се касае до аритметично изчисление, за което не се изискват специални знания. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по спора и е определил дължимото се обезщетение на база на определената брутна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно. Неоснователно е и оплакването, че обезщетението е следвало да бъде присъдено за период от 6 месеца, а не за период от 10 месеца, поради изменението на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, в сила от 1.07.2012 г. Касае се за изменение на материалноправна норма, което се прилага от влизането й в сила - 1.07.2012 г. Подадените преди тази дата искови молби/ жалби/ с претенции за обезщетение следва да се разглеждат съобразно приложимата норма на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл преди посочената дата. В случая жалбата, с която е направено искането за присъждане на обезщетение е постъпила в АСП с вх. № 94 КК-179 на 13.12.2010 г., с оглед на което правилно първоинстанционният съд е определил обезщетение за период от 10 месеца. Правилно съдът се е произнесъл и по искането за присъждане на мораторна лихва с правно основание на чл. 86 от ЗЗД, върху определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 12.01.2009 г. до 12.11.2009 г. Началният момент на забавата, посочен в ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2004 г. т. 4 от същото, съгласно който мораторната лихва върху присъдената сума може да се претендира от влизане в сила на решението на ВАС № 13446/10.11.2010 г. по адм. дело № 1093/2010 г., с което е отменен незаконосъобразен или унищожаем административен акт поради незаконно уволнение. При наличие на изрична покана за изпълнение от страна на държавния служител, деня на забавата по смисъла на чл. 86 от ЗЗД ще се счита датата на тази покана - в случая тази дата е 13.12.2010 г. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касационната ответница, и представеното адвокатско пълномощно за заплатени 1000 лева за един адвокат, тези разноски следва да бъдат заплатени от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение