Решение № 8967 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15790/2014 г.

Решение № 8967 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15790/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Момчил Добрев Добрев и Марийка Момчилова Добрева, като наследници на Добри Дучев Добрев, починал на 19.07.2014 г, срещу решение № 1357 от 16.07.2014 г. по адм. д. № 942/2014 г. на Административен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлена подадената от наследодателя им Добри Дучев Добрев жалба против акт за прихващане или възстановяване № 94-01-1568/20.12.2012 г., издаден от главен експерт "Ревизии" в отдел КРДПС към Дирекция "Мести приходи от данъци, такси и реклама", потвърден с решение № 875/2.04.2014 г., на кмета на Община Бургас в частта, с която частично е отказано възстановяване или прихващане. Излага доводи за неправилност на решението, тъй като съдът не взел предвид, че още на 8.12.2005 г. Община Бургас е уведомена, че имотът съгласно съдебно решение преминава в собственост на друго лице, счита, че неправилно е прието, че не подлежи на възстановяне сумата за данъци платена за 2006 г. - 84,40 лв., че неправилно е прието, че на основание чл. 129, ал. 6 ДОПК не се дължи лихва от 2006 г., която според жалбоподателя е 360,45 лв. Счита, че неправилно е присъдено юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноски. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Правилно е определена сумата, която подлежи на възстановяване. Това е данъкът за апартамента в гр. Бургас и ТБО за времето 2007 г. - 2011 г. За 2006 г. искането е подадено след изтичане на 5-годишния срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК. От 2006 г. апартаментът е собственост на друго лице, но това не е отразено по данъчната партида. От общата, подлежаща на възстановяване сума за тези 5 години е приспаднат данъкът за 2012 г. за друг апартамент в гр. Бургас - собственост на наследодателя. При определяне на лихвата, правилно Административен съд - Бургас е съобразил разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК и обстоятелството, че не се касае за суми, събрани въз основа на акт на данъчните органи. Юрисконсултското възнаграждение на ответната страна е присъдено с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законния срок с пощенско клеймо от 29.08.2014 г., съобщението за решението на административния съд е получено на 15.08.2014 г. от Момчил Добрев Добрев. Разгледана по същество е неоснователна. С акт за прихващане и възстановяне № 94-01-1568/20.12.2012 г., издаден на Добри Дучев, е прието, че за имот в гр. Бургас, ул. "Шейново" за периода 2007-2011 г. се явява недължимо платена, внесена по платежни документи сума в размер на 523,18 лв., представляваща данък за недвижимия имот, такса битови отпадъци и лихви. От тази сума са прихванати задължения по АУЗД № АУ005639/1.08.2012 г. в размер на 35,34 лева, представляващи ТБО и лихва за просрочие за 2012 г. за друг апартамент, находящ се в гр. Бургас, ЖК "Бр. Миладинови", поради което е разпоредено възстановяване на сума в размер на 487,11 лв. АПВ е връчен на 22.02.2014 г. АПВ е потвърден с решение № 875/2.04.2014 г. на кмета на Община Бургас, в което е посочено, че се иска връщане на сума в размер на 675 лв., заедно с лихви от 2006 г., но няма доказателства установяващи извършване на плащане в посочения размер. Сумите са изплатени въз основа на подадена декларация по чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ за собственост на 1/2 ид. част от недвижим имот в гр. Бургас, ул. "Шейново" от Добри Дучев Добрев. С предложение за прихващане № 94-00-22705/24.09.2012 г. задълженото лице е приложило протокол за въвод във владение на имота от 16.08.2006 г. в полза на друго лице. Администрацията служебно се снабдила с документи препис от изпълнителен лист по изп. дело № 2085/2006 г., както и съдебните решения въз основа на които е издаден изпълнителния лист, с които е прието за установено между Марийка Момчилова Добрева, Добри Дучев Добрев и Атанас Желязков Атанасов, че последния е собственик на описания недвижим имот. Съдът е приел за установено от представените по делото платежни документи, че за процесния имот, с партиден № 3408126660002 са платени общо 604 лв, а по отбелязванията в досието на имота, извършените плащания за него са в общ размер на 607,53 лв. Съдът посочил, че на възстановяване подлежат тези суми, които са платени за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., тъй като искането е направено на 24.09.2012 г., т.е. до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяването им. Данъкът върху недвижимите имоти, таксата за битови отпадъци и платената лихва за 2006 г. в общ размер на 84,42 лв. не подлежат на възстановяване, тъй като искането за тях е подадено след срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК и не подлежи на разглеждане, поради което правилно е прието, че подлежат на възстановяване направените вноски, без тези за 2006 г., които възлизат на 523,11 лв. (607,53 лв. - 84,42 лв.). Приел, че размерът на сумата, за която по делото са налични доказателства за прихващане е 35,34 лв., а не 36,07 лв., както приел органът, поради което за разликата над 35,34 лв. (в размер на 0,73 лв.), актът за прихващане или възстановяване е отменен. Подлежащата на възстановяване сума възлиза на 487,84 лв, вместо определената с акта и потвърдена с решението сума от 487,11 лв., поради което уважил жалбата за 0,73 лв. Направени са изводи за неоснователност на претенцията на жалбоподателя за заплащане на лихва за просрочено възстановяване на недължимите суми. Според правилото на чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесените суми, когато не са задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, само когато са внесени въз основа на акт на орган по приходите, но настоящият случай не е такъв. Установено е, че данъкът и таксата за битови отпадъци са внесени на основание подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, а не поради обвързващата сила на административен акт, поради което органът по приходите не дължи законна лихва. Решението е правилно. Поискано е връщане на сума в размер на 675 лв., заедно с лихви от 2006 г., за които в касационната жалба се твърди, че са 360 лв. Не е доказано фактическо основание за връщане на по- голяма сума, каквато жалбоподателят е твърдял пред административния съд - 675 лв., тъй като е установено от съда, че платената сума по документи е 607,53 лв. За 2006 г. е платена сумата 84,40 лв. Установено е, че общият размер на надвнесените суми за периода 2007 - 2011 г. е 519,05 лв. Въпреки твърденията в касационната жалба, няма доказателства да е отменен АУЗД за прихванатата сума 34,42 лв. Неоснователно се твърди от жалбоподателя, че е следвало да се възстанови и сумата 84,40 лв. внесена по приходна квитанция за 2006 г. Касаторът сочи, че данъчната администрация е уведомена за промяната на собствеността още на 8.12.2005 г., поради което неправилно не са възстановени платените за 2006 г. данъци и такси. По делото не са представени доказателства, които надлежно да установяват уведомяването на данъчната общинска администрация на 8.12.2005 г. за настъпилата промяна на собствеността. В приложеното по делото "предложение за прихващане", послужило като основание за образуване на производството по възстановяване и прихващане, Д. Добрев е посочил, че считано от 16.08.2006 г. не е собственик на процесния имот. Съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващането и възстановяването могат да се извършат ако искането е подадено до изтичането на пет години, считано от 1 януари на годината, която следва годината на възникване на основанието за възстановяване. Както правилно приел и съдът искането за възстановяване е направено на 24.09.2012 г. С оглед на това законният срок обхваща плащанията извършени за 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 г. Плащането, извършено през 2006 г., дори да е недължимо, не може да бъде предмет на възстановяване, тъй като е изтекла давността. Касаторът твърди, че съдът неправилно приложил чл. 129, ал. 6 ДОПК и не отчел, че платените от него данък и такси трябва да бъдат възстановени ведно със законната лихва. Член 129, ал. 6 ДОПК установява, че недължимо внесените суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, но само, когато са внесени въз основа на акт на орган по приходите. В случая, както правилно приел и съдът, сумите са внасяни въз основа на подадената от Д. Добрев декларация по чл. 14 ЗМДТ, а не на акт на орган по приходите. Следва да се посочи, че съобщението по чл. 23 и по 69, ал. 2 ЗМДТ, за дължимия данък и такса битови отпадъци не е акт на орган по приходите, а акт на служител на общинската администрация и поради това, когато платените в съответствие с посоченото в тях данък и такси подлежат на възстановяване за тях не се следва лихва. Обстоятелството дали се дължи законна лихва след издаване на АПВ от 20.12.2012 г. или в 30-дневен срок от постъпването на искането за издаване на АПВ, върху възстановена сумата 487,11 лв. е въпрос на изпълнение на акта и не е предмет на производството пред съда, поради което са неотносими обстоятелствата, че е посочена банкова сметка на друго лице и твърденията, че задълженото лице не е търсено на адреса за връчване на акта. Касаторът обжалва съдебното решение и в частта за разноските. Сочи, че ответникът не доказал присъдените разноски. Разноските за процесуално представителство от юрисконсулт се дължат на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 5 от 13.05.2010 г. на общото събрание на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 3/2009 г. Размерът на същите се определя съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая съдът определил размера посочен в чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, правилно тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд