Решение № 3056 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2010 г.

Решение № 3056 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от кмета на община Варна чрез процесуалния му представител юрисконсулт Янакиев против решение № 1199/15.VI.2010 г. по адм. д. № 2152/09 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена негова Заповед № 1749/30.V.2009 г., с която е отказал на основание чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ да продаде без търг или конкурс правото на собственост върху земя - частна общинска собственост на собственика на законно построена върху нея сграда - Потребителна кооперация "Възраждане" - гр. Варна по искане вх. № ЗАО 28876/25.VI.2008 г., с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът-Потребителна кооперация "Възраждане" гр. Варна редовно призована, не се представлява в съдебно заседание, но от нейно име процесуалният и представител адвокат Русев оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на закона. За да постанови обжалваният съдебен акт, съдът е стигнал до извода, че оспорената пред него заповед на кмета на общината, с която на ПК "Възраждане е било отказано да и бъде продадено без търг или конкурс на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОбС правото на собственост върху УПИ 23 в кв. "Възраждане" по плана на гр. Варна е незаконосъобразна, тъй като молителят е доказал по безспорен начин законността на построената върху процесната земя сграда-сладкарница. Този извод на съда е правилен. От представените по делото доказателства - акт № 3527/16.VIII.2005 г. за частна общинска собственост, нотариален акт № 21, том. II, рег. № 2521, дело № 204/04 г. на нотариус Дякова, нотариален акт за поправка на нотариален акт № 114, том II, рег. № 5389, дело № 295/04 г. на същия нотариус, разрешение за строеж № 123/23.Х.1985 г., издадено от главния архитект на община Варна, удостоверение № АГ-38-2600/23/ от 30.VII.2008 г. на директор на Дирекция "АГ" при община Варна, заключението на вещото лице инж. Герова по съдебно-техническата експертиза, изслушана от съда в заседание на 12.I.2010 г. и признанието, направено от представителя на касатора, юрисконсулт Янакиев в същото съдебно заседание е било установено по безспорен начин, че молителят-ПК "Възраждане" гр. Варна е построила със собствени средства сладкарница - законен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, върху земя, частна общинска собственост, представляваща УПИ 23 в ж. к. "Възраждане" с площ от 844 кв. м. С молба рег. № РД-7-2601/1/ от 12.VII. 2007 г. председателят на ПК "Възраждане" гр. Варна, на основание § 26 от ПЗР на ЗК е поискал от кмета на община Варна да отпише от актовете за общинска собственост процесният УПИ-23. С искане рег. № ЗАО 28876/25.VI.2008 г. ответникът е поискал от същия административен орган, на основание § 26 от ПЗР на ЗК, ЗОбС и чл. 90 от ППЗДС да му бъде продадена собствеността на земята, върху която е построена сладкарницата, негова собственост. От анализа на тези безспорно установени обстоятелства може да се изведе само един правилен извод-че за ответникът ПК "Възраждане" гр. Варна са били налице всички законови изисквания на чл. 35, ал. от ЗОбС за закупуване на процесната земя без търг или конкурс по цени, определени по реда на чл. 90 от ППЗДС, и като е отказал да удовлетвори това искане, кметът на общината е издал една незаконосъобразна заповед, която правилно е била отменена от съда. Следователно, като е приел, че оспорената заповед на кмета на община Варна е незаконосъобразна, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение